Папа Франциск започва днес обиколка в балтийските републики с послание за солидарност - близо 30 години след като Съветският съюз се разпадна и тези страни станаха независими, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че посещението съвпада със засилващо се безпокойство от агресивната политика на Русия.

Четиридневната обиколка на Франциск в Литва, Латвия и Естония е първата папска визита в региона от 1993 г., когато той бе посетен от Йоан-Павел Втори. Четвърт век по-късно трите страни са членове на НАТО, ЕС и еврозоната. Обиколката на папа Франциск започва от Литва. В столицата Вилнюс Светият отец ще посети Музея на жертвите на геноцида, някогашен затвор на КГБ, където са били убити стотици хора и откъдето хиляди, включително свещеници, са били изпратени на заточение в Сибир.

"Посещавайки затвора на КГБ, папа Франциск отправя послание, че милее за хората, пострадали заради вярата си, заради предаността си към родината", каза 79-годишният епископ Сигитас Тамкевициус, хвърлен в тази тъмница през 1983 г., а после прекарал шест години в съветски трудов лагер.

"Това бе голготата на нашата страна, изпитание за вярата ни", отбеляза Тамкевициус, който ще придружи папата в обиколката му из някогашния затвор.

Регионът все още носи белезите от избиването на повече от 200 000 евреи от нацистите, подпомагани от някои местни жители, отбелязва Ройтерс. 
Папата ще се помоли пред паметника на жертвите от гетото във Вилнюс, където от Холокоста оцелели едва няколкостотин от около 40 000 души.
В латвийската столица Рига Франциск ще почете героите на борбата за независимост на страната пред Паметника на свободата. Той освен това ще ръководи религиозна служба в лутеранската катедрала в града.

В Талин, столицата на Естония, където според Ватикана има само около 4500 католици, Франциск ще отслужи меса на площад "Свобода". На площада, където в съветско време се провеждаха военни паради, всяка година се палят хиляди свещи в памет на депортираните от съветските власти.

След като през 1918 г. получават независимост от разпадащата се Руска империя, през 1940 г. балтийските страни биват анексирани от Съветския съюз, през Втората световна война са окупирани от нацистите, а после стават сателитни републики в СССР до разпадането на съюза пред 1991 г.

Събитията от последните години в Русия, с която и трите страни имат сухопътна граница, отново предизвикват безпокойство сред тях. След анексията на Крим от Русия през 2014 г. и на фона на нарасналите опасения, че балтийските държави може да са следващите в списъка на Москва, техните разходи за отбрана рязко се увеличиха, а на териториите им бяха разположение няколко хиляди натовски войници, отбелязва Ройтерс.