„Никога не е имало добра война или лош мир“, пише Бен Франклин в края на Американската революция. Но това зависи от войниците и каузите, за които се бият, коментира Патрик Дж. Бюканън в theamericanconservative.com, предава "Труд".

Това казва Патрик Дж. Бюканън, редактор-съосновател на The American Conservative и автор на книгата „Войните в Белия дом на Никсън: Битките, които направиха и разбиха президент и разделиха Америка завинаги“. И продължава така:

"Шест месеца след началото на войната в Украйна, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари, когато той не успя да накара САЩ или Киев да се изключи приемането на Украйна в съюз на НАТО, насочен срещу Русия, кои са победителите и кои са губещите?

Докато Русия постигна успехи в източната част на Украйна, Донбас и в южната част граничеща с Крим, превзе Мариупол и превърна Азовско море в руско езеро, но и нейните загуби бяха огромни.

Нахлуващата руска армия през февруари беше спряна на място извън столицата на Украйна, Киев. Тази армия не успя да превземе втория по големина град на Украйна, Харков, близо до руската граница. Тя не успя да превземе и Одеса, третият по големина град и главното пристанище на Украйна на Черно море.

Според западните централи Русия е претърпяла между 75 000 и 80 000 жертви и отчаяно набира, дори и от затворите, войници за да попълни войските си, които да заменят мъртвите и ранените, изгубени в Украйна. Путин иска да разшири армията си с допълнителни 137 000 войници. Флагманът на Черноморския флот на Русия - крайцерът „Москва“, беше потопен.

Унищожени са хиляди танкове и бронетранспортьори. Репутацията на руската армия като почти непобедима сила във всяка сухопътна война в Европа е разрушена.

Политически Русия се самоизолира от голяма част от Европа, и беше ударена със сериозни санкции и наблюдава как Европа и НАТО се обединяват срещу нея. Швеция и Финландия изоставиха своя исторически неутралитет, за да станат 31-ви и 32-ри членове на НАТО.

И тогава идва въпроса: Украйна ли е победителят в тази война?

В крайна сметка войната, която Украйна на Володимир Зеленски води срещу по-голяма Русия за нейната свобода, независимост и териториална цялост, спечели възхищението на по-голямата част от света. И все пак, в двата си сблъсъка с Русия, през 2014 и 2022 г., Украйна загуби 20% от територията си на изток и на юг и Киев няма да си върне тези изгубени земи преди да дойде зимата.

Но ако Русия е била силно обезкървена и Украйна е претърпяла безвъзвратни загуби на земя и войници, кои тогава са победителите? И кой печели от продължаването на тази война, която ще донесе още хиляди убити и ранени руснаци и украинци? Америка ли?

Дали тази нова Студена война е втората за Русия, в която изглежда сме се потопили, и е в националния интерес на САЩ, които така бурно приветстваха мирния край на старата Студена война преди три десетилетия?

Каква е ползата за САЩ от изпращането на американските войски в балтийските републики? Дали сме по-силни, по-сигурни и в по-голяма безопасност сега, след като сме се ангажирали да воюваме с Русия, за да защитим дългата 830 мили финландско-руска граница, нещо, което никой студен воин от по-ранната епоха не би си мечтал да направи? По-добре ли сме, защото всички нации от Варшавския договор и три републики от стария СССР сега са съюзници в НАТО, за чиято независимост се ангажираме да воюваме с Русия?

Възраждането на съветско-китайския пакт, насочен срещу Запада през 1950-те години и сега когато е насочен към НАТО и нашите азиатски съюзници, това ли е нещо, което трябва да приветстваме? Нима нашите собствени политики след Студената война не допринесоха значително за съживяването на стария руско-китайски съюз от Студената война срещу нас? Там, където изглеждаше, че президентът Ричард Никсън раздели Китай на Мао от Русия, изглежда че това поколение на американски лидери възстанови този враждебен съюз.

Путин беше руски агент на КГБ по време на Студената война. Сега всяка държава-членка на бившия Варшавски договор и три от съставните републики на СССР от онази епоха са съюзници на САЩ в НАТО.

Това е новата Студена война. И само Путин ли е отговорен за нейното запалване?

Може би най-високата сред нашите цели в първата Студена война с Русия беше да се избегне горещата война, която може да ескалира до ядрена война и да унищожи и двете нации. Сега, когато отново сме във враждебни отношения с Москва, каквито бяхме тогава, как може това да е резултата от една успешна външна политика?

В първата Студена война Източна Европа и балтийските държави бяха приети като сателити на Съветския съюз.

Комунизмът им беше наложен след Втората световна война. Но това не беше повод за военен конфликт между нас. Когато приехме почти цяла Източна Европа в НАТО, ние бяхме тези, а не Путин, които превърнаха тяхната независимост от Москва в съюз със Запада и с който се ангажирахме да влезем във война.

След като руснаци и украинци се избиват едни други в Донбас и омразата на руснаците към американците расте, как това ще е добре за САЩ? Може би трябва да инвестираме толкова време и енергия, опитвайки се да прекратим тази война, колкото влагаме за да победим и унижим Русия, което няма да ни донесе мира."

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук