Пентагонът може да започне ротация на бригади „Страйкър“ в Румъния и България като част от препозиционирането на въоръжените сили на страната в Европа.


Преди това ще трябва да бъде прибрана от Германия в САЩ една от най-боеспособните части – 2nd Cavalry Regiment (2CR).

Това ще една от последиците от изтеглянето на 12 хиляди американски военни от Германия, обявено от американското Министерство на отбраната тази седмица.

Това твърди в.“Уолстрийт джърнъл“, позовавайки се на източници, които са били подробно информирани за плановете и какво по-точно има предвид министърът на отбраната Марк Еспър, когато говори за промени в „района на Черно море“ с цел сдържане на агресия от Русия.

Но, както това издание, така и „Ройтерс“, уточняват, че всичко ще отнеме години и ще струва поне 6 млрд. долара.

Разполагането за по няколко седмици или месеца – обикновено под формата на учения по българските полигони – не е непозната практика.

Но ротация на бригада „Страйкър“ е нещо от съвсем различен мащаб. Това е бойна част от хиляди военни, като в частност 2CR наброява 4800 души.

Те са със стотици машини – бойни, транспортни и инженерни, артилерийски части и готовност да се прехвърлят с транспортни самолети и разгърнат в рамките на 96 часа.

„Страйкър“ са изградени около високотехнологична интегрирана среда, обучени са да се защитават от химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия, както и да осигуряват засилена сигурност, сдържане на противника и отбрана при конфликт най-малкото докато пристигнат тежки бронирани пехотни и ВВС части.

България не е непозната за 2CR, защото нейни части са участвали в учения на Ново село години наред.

Вероятно плановете са и други „Страйкър“ да тренират в България и Румъния, но частите им да бъдат по-многочислени.

Личният им състав може би ще пристига на ротационен принцип, но ще използват предимно постоянно базирана в България техника.

Подробности за оттеглянето от Германия тепърва ще стават известни, но първата информация е, че половината от тези 12 000 военни ще бъдат преместени на други места в Европа.

Но над инициативата на Доналд Тръмп (активно подкрепяна от доскорошния посланик в Берлин Ричард Гренел) стои въпросителна, защото президентът каза, че тя може да се промени, ако Германия започне да плаща повече за отбрана.

Досега са известни следните факти: американският военен контингент в Германия ще намалее с една трета до около 24 хиляди души, близо 5600 военни ще бъдат преместени на друг иместа в Европа, около 6400 ще се върнат в САЩ.

Европейското командване (EUCOM) ще бъде преместено от Германия до град Монс в Белгия, където е щабът на Обединените сили на НАТО (SHAPE); също там ще се разположи и щабът на американските части за специални операции.

Командването за Африка ще напусне щаба си край Щутгарт, но не е решено къде точно ще отиде.

Самолети F-16 ще отидат в базата „Авиано“ в Италия. САЩ ще запазят голямата си база в Рамщайн и военната болница в Ландщул.

Марк Еспър не говори колко ще струва всичко това – от изтеглянето до строежа на нови сгради и инфраструктура, но според източник на „Уолстрийт джърнъл“ става дума за между 6 и 8 млрд. долара.

Еспър каза, че не е изключено американски войски да бъдат преместени в балтийските републики и Полша, след като бъдат постигнати съответните споразумения.

Още сега планът има сериозни критици като ген. Бен Ходжис, командващ до 2018 г. на американските части в Европа.

„Когато започнеш ротация на войските, не разбираш стратегическата обстановка по начина, който създава постоянното базиране.

Има неща, които не могат да бъдат превъзмогнати, а в същото време задачата на командващия става по-трудна.“

Джеймс Таунсенд, бивш високопоставен служител на Пентагона за Европа и НАТО, казва, че решението на министерството на отбраната е заради това, че Тръмп не може да понася канцлера Ангела Меркел.

„Всичко беше представено като стратегия, но в действителност става дума за неприязънта на Тръмп към Германия“, казва той за „Уолстрийт джърнъл“.

„Това е плесница за приятел и съюзник в момент, когато би трябвало да се сближавате в колективния си ангажимент за сдържане на руска и китайска агресия“, заяви сенаторът републиканец и бивш кандидат за президент на САЩ Мит Ромни.

„Този ход може временно да свърши работа във вътрешната политика на САЩ, но последиците ще са трайна и вредни за американските интереси.“

Конгресменът демократ и ветеран от армията Джейсън Крау казва, че решението изглежда повече като опит да бъде успокоявана Русия, отколкото да се подобри сигурността на САЩ.

„Най-малкото, доста неща не се връзват“, допълва членът на Комисията по отбрана към Камарата на представителите.

В това „оптимизиране и рационализиране“ на американското военно присъствие в Европа има стратегически смисъл, но то ще е скъпо и ще отнеме доста време, казват за „Ройтерс“ трима бивши висши служители в НАТО.

Ген. Бен Ходжис обяснява, че „това не е като да сгънеш палатка и да се преместиш на ново място, защото SHAPE отчаяно се нуждае от ремонт и обновяване.

Джейми Шей, бивш говорител на алианса, напомня, че комплексът край Монс „е от 60-те години и изглежда точно по този начин, това място се нуждае от изграждане наново“.

Ген. Тод Уолтърс, висш командващ в SHAPE и EUCOM, казва, че преместването на щаба в Монс ще подобри ефективността му. „Поне от страната на САЩ може да се представят доста по-убедителни аргументи за това решение, отколкото за изтеглянето на войски от Германия“, казва Шей. Той посочва, че от 1967 г. Пентагонът поддържа два щаба – в Монс и Щутгарт.

Ходжис напомня, че нито Италия, нито Белгия, които се предполага, че ще спечелят от разместването, не покриват условието за 2% от БВП да се влагат в отбрана.

Той обяснява, че Уолтърс и Еспър „опитват да вземат едно решение на Белия дом, основано на погрешно мислене, да му направят стратегически анализ, след като вече е взето и да представят нещо, което възможно най-добре отговаря на президентската заповед.

Мисля, че щетите можеше да са много по-големи“.

Преместването в Монс става бързо, защото през 1967 г. Франция напуска военните структури на НАТО и щабът от Кемп „Касто“ край Роканкур трябва да напусне страната.

Но Монс е просто летен полигон на белгийската армия в западащ район на въгледобив и се налага правителството да построи скоростна магистрала до Брюксел.

Ген. Ханс-Лотар Домрьозе, ръководил командването на НАТО в Брунсум до 2016 г., казва, че събирането на щабовете в Монс ще спести ненужно пътуване и други разходи.

Но така или иначе за него в предислоцирането на американската армия в Европа „няма смисъл“. „Цената ще е по-висока от военната полза.

Това е или нескопосано свършена работа, или намерение да се досажда на някого.“