В светлината на поразяващите способности на въоръжените сили на Гърция и Турция, възможна гръцко-турска военна конфронтация не само не обслужва интересите на двете страни, но вероятно ще има тежки вътрешнополитически, икономически и социални последствия, както и сериозни усложнения в международен план, създавайки огромни проблеми за НАТО, САЩ, ЕС, Източното Средиземноморие, Близкия изток и Северна Африка и дори отвъд тези региони и структури, смята д-р Аристос Аристотелос от Кипърския център за стратегически изследвания (CCSS).

„Все пак, ако се изключат човешките ресурси, предимствата на Турция не са толкова съкрушителни, нито са гаранция, че изходът от евентуална военна конфронтация на гръцко-турския театър на действията ще бъде в нейна полза. Напротив, възможността от катастрофа със сериозни последици за Турция и нейния режим е реална възможност“, добавя анализаторът.

Що се отнася до съотношението на силите, в момента те са намалени до 2.4 турски войници срещу един гръцки, в сравнение с 3.5 към 1 през 2014 г., сочи докладът. Обяснението за това ново съотношение „е резултат от намаляване срока на наборната турска военна служба, както и от масовите чистки на предполагаеми дисиденти срещу режима на Ердоган в офицерския и висшия офицерски корпус на турската армия.“

Според доклада постоянният въоръжен състав на Турция в 2020 г. възлиза на 355 200 души – най-големият в Европа, следван от Франция с 204 000, Германия с 181 000, Италия с 166 000, Обединеното кралство със 148 000 и Гърция със 142 350 души.

Армията

Кадровата численост на гръцката армия в 2020 г. според доклада е 93 500, а на турската – 260 200. Което, както посочихме, отговаря на сегашното съотношение 2.5 към 1.

Що се отнася до танковете, докладът сочи, че в момента Гърция има 1328 бойни танка, а Турция – 2379 (1462 срещу 2504 през 2014 г.). Намаляване броя и от двете страни запазва непроменено съотношението на силите (1 гръцки танк срещу 1.7 турски). И двете страни разполагат с немски и американски танкове Leopard, M-60 и M-48.

Относно бронетранспортьорите, в доклада се сочи значителното увеличение от гръцка страна на 648 броя. Така, в сравнение с 2014 г., съотношението на силите спада на 1.9 турски бронетранспортьори срещу един гръцки през 2020 г.

Докладът също отбелязва, че турските сили значително увеличават бронираните колесни бойни средства (PPV и AUV Cobra), но съотношението остава както през 2014 г.: Гърция е с 398, а Турция – с  645.

Що се отнася до артилерията, след значително намаляване капацитета на гръцката и съответно увеличение на турската страна през последното десетилетие, позицията на Гърция през 2020 г. изглежда значително се е подобрила.

Флотът

Според доклада Гърция има 11 подводници, а Турция 12. Броят на гръцките фрегати е 13, а на турските – 19.

Гърция разполага с 5 корвети, 33 патрулни катери и 20 десантни съда, както и 9 поддържащи кораба от различен тип. Турция разполага съответно със 6 корвети, 41 патрулни катери и 35 десантни съда, както и 79 поддържащи кораба от различен тип.

Военновъздушни сили

Накрая докладът подчертава, че изтребителите на Гърция през 2020 г. са 231 в сравнение с 262 през 2014 г. и 283 през 2004 г. Но спадът на турските страна е още по-значителен: 308 сега, срещу 352 през 2014 г. и 407 през 2004 г.

Що се отнася до разузнавателните самолети, Гърция има 28, а Турция – 38; докато по отношение на самолетите за ранно предупреждение, през 2020 г. Гърция има четири типа EMB-145 AMB-145AEW, както и през 2014 г. Турция също има 4 тип B-737 AEW сега, срещу 1 през 2014 г.