Пламна кулинарна война между Гърция и Турция заради шкембе чорбата, след като ресторантьор от Солун поиска ястието да бъде признато от ЮНЕСКО като част от гръцкото културно наследство. Спорът около произхода на шкембе чорбата отново извади на показ дългогодишното съперничество между двете държави.
Твърди се, че шкембе чорбата лекува язва, махмурлук и редица други неразположения – стига човек да е достатъчно смел да я опита.
Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, предлагащ „пацас“ (шкембе чорба), е инициатор на идеята супата да бъде вписана в списъка на ЮНЕСКО като уникално гръцко ястие с корени още от времето на Омировата „Одисея“.
Именно това предизвика ново напрежение с Турция, която също претендира за произхода на ястието. Споровете между двете страни по кулинарни въпроси не са новост – от кафето, през сармите до баклавата, всяка рецепта носи исторически заряд, свързан с османското наследство.
Турците реагираха остро на гръцките претенции, подчертавайки, че тяхното „ишкембе“ е традиционно ястие с вековна история и ключово място в местната култура.
Царухас заявява, че е подготвил обстоен доклад с помощта на културна организация и изследователи, за да защити тезата си за гръцкия произход на супата. По думите му рецептата може да бъде проследена още до византийски времена, а дори и до античността.
Ресторантът му привлича клиенти по всяко време на денонощието, особено в ранните часове, когато мнозина търсят лек за тежка нощ. Супата се сервира с подправки и лют пипер, като често се приготвя според индивидуалните предпочитания.
В Турция също държат на своята версия. Ресторантьори в Истанбул подчертават, че „ишкембе“ е неизменна част от местната кухня от векове. Според тях исторически източници доказват дълбоките корени на ястието в османската традиция.
И двете страни използват сходни съставки – богат бульон, чесън и внимателно приготвено шкембе, но разликите в рецептите остават повод за национална гордост.
Докато спорът се разгаря, едно е сигурно – независимо дали е гръцка или турска, шкембе чорбата продължава да събира хората около масата, дори когато ги разделя по въпроса за произхода си.
