Благодарение на интернет и формата на демокрация, всеки човек може да се изрази и да покаже своето отношение. Гласът може да се чуе, но често няма какво да каже. Ако върнем лентата назад, можем да открием доста заглушени души, които са искали да променят света и на финала са били заглушени. Още през 15 век, враговете на Русия получавали еднопосочен билет за Сибир и никога не се завръщали. Трудовите лагери помагали драстично за намаляването на същите, докато в края на 18-и век не започнали истинските престъпления срещу човечеството. Ето 10 факта за един от най-суровите затвори (или лагери), които някога са съществували:

Някои репортери успели да стигнат до затвора и да напишат материали за зверствата. Един такъв успял да направи скромната статистика и да установи, че в затвора Томск имало място само за 765 човека, което означава, а разделянето на равните площи показва, че всеки имал само 0.1 квадратен метър за себе си. Неприятно, но още по-страшното е, че популацията там често надвишавала 1000 души. Със сигурност и въздухът е струвал пари. 
 

Затворът на остров Сахалин също има сурови тайни. Една от всички е, че именно там затворниците започнали да проявяват канибалски наклонности. Нищо не е било по тяхно желание, но същите рядко получавали храна и нямали никакъв избор, освен да прибегнат до това решение. 
 

Всички затворници трябвало да носят добрата стара топка и за глезена. По време на службата си в медните мини, всеки трябвало да ги носи по време на 10-часовите дневни смени. Проблемът е, че и вечер нямали покой, защото се налагало да спят със същите и на финала се стигнало до там, че затворниците в общите помещения са спели без да мърдат изобщо, за да не събуждат останалите. 

Една полякиня пресякла границата, за да види своите приятели в Русия, когато била осъдена и изпратена в затвор за една година. Най-голямата несправедливост за нея е и фактът, че никой не позволил да пише на своите близки, за да им каже, че поне е жива. Нейната работа била да реже крачолите на панталони във фабрика за дрехи и след като никога не успявала да се справи с квотата, надзирателите не ѝ давали пълната хранителна дажба. В този случай говорим за вода, сух хляб и малко соеви зърна, както и зелева вода. 
 

След като говорим за невероятните условия на затвора, самоубийствата изобщо не са закъснели. Политическите затворници получавали бой с камшик за добре дошли и повечето умирали от глад или страх, докато останалите предпочели да не се борят с цялата система и започнали да се тровят, да режат вените си или да търсят други креативни начини за приключването на земния им път. 
 

Някои хора все пак успели да избягат от ада, но законът винаги щял да бъде с тях. През 1925-а година, п-р Озендровски обикалял Сибир, за да изследва минералите в тази необятна страна. По време на своята експедиция успял да открие 2-ма бегълци и ги наема, за да ги предпази от закона. Господата имали нащърбени уши и широко разрязани ноздри. Така се правило с всеки затворник, за да е лесен за разпознаване. Руските власти давали пълно разрешение на цивилните да ги стрелят, без да бъдат съдени за действията си. 
 

П-р Озендровски разказва в своята книга и за нещо още по-странно - джоб в тялото. По време на експедицията си, същият имал нужда от джобно ножче, за да вземе проба. Един от неговите нови спътници веднага бръкнал в бедрото си, за да извади малко джобно ножче. Оказало се, че човекът нарочно разпорвал кожата си, за да може докато зарасне да си направи джоб. Причината за това е, че само там е можел да скрие ножа си, без да се притеснява, че някой би го открил.  Когато топката за глезена не работила, надзирателите измисляли нови начини, за да зарадват своите гости. Вместо топка, те вече ги завързвали за ръчната количка. Наказанието продължавало цяла година. Имайки предвид теглото и факта, че никога нямаш покой за сън, повечето търсели начин да бъдат убити, а останалите трябвало да я тикат навсякъде, където отидат. 

Жените поне получавали право на някаква романтика, която със сигурност не е била най-доброто, което са можели да поискат. Още в първия им ден трябвало да се оженят за необвързаните господа. Бракът се сключвал моментално и робините се отправяли на меден месец в бараката, където след сериозно количество "сръбски" експириънс, се превръщали в чисти робини на останалите. И нека не забравяме, че пространството е било достатъчно ограничено и практически мнозина са имали възможността да видят консумацията на брака. В началото на 19-и век се оказало, че в барака за 60 души са се събирали 160. Смъртта чрез измръзване е била силно ограничена. 

Източник: Men.hotnews.bg.