Реакцията на НАТО и ЕС на ситуацията с кюрдите в Сирия се свежда, както винаги в такива ситуации, до „заемане на позиция“ и хаотичните действия на отделни държави, които не създават общ фронт, пише полският журналист Марек Шверчински.

В публикацията на Polityka той заявява: след оттеглянето на САЩ под натиска на Тръмп, сега Путин свири първата цигулка в Близкия изток, а Турция се превърна в поредния проблем за НАТО, пише "Поглед инфо".

„Когато вече изглеждаше, че НАТО има повече проблеми, отколкото успя да реши, възникна друг проблем: Турция атакува кюрдските граници на Сирия и постигна споразумение със съперника на алианса, Русия“, пише в изданието Polityka полският журналист Марек Щверчински .

Реджеп Тайип Ердоган надмина Доналд Тръмп, въпреки че не се знае дали е получил съгласие от него да атакува кюрдите. Пентагонът и военните командири обаче вече бяха изнервени, защото трябваше да се подчинят на своя главнокомандващ и да изтеглят войските си от фактически анексираната от Турция територия, обяснява авторът.

Така критикуваната от САЩ промяна на границите със сила,, поне етническите, беше санкционирана от липсата на американска съпротива. Турция, с подкрепата на Русия, създаде буферна зона между кюрдите на сирийската и турската страна на границата, като по този начин си улесни пътя към усмирителни, ако не и изтребителни действия.

 „Трагичната съдба на кюрдите, народ без държава, преди очите ни навлиза в друга, още по-трагична глава“, подчертава той.

Реакцияaта на НАТО и ЕС се свежда, както винаги в подобни ситуации, до „заемане на позиция“ и доста хаотични изявления на отделните държави, които не създават общ фронт. Френският президент Еманюел Макрон коментира този въпрос по най-решителния начин.

Той научи за изтеглянето на американските войски от Северна Сирия от Twitter и счита липсата на реакция на НАТО за сериозна грешка. Миг по-късно германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер излезе с инициативата за създаване на стабилизираща мисия или наблюдателна част от НАТО, заедно със САЩ и Русия.

Ден по-късно планът уж е отменен от сключването на турско-руското споразумение, според което тези страни споделят отговорността за конфликта. „След отстъплението на САЩ под натиска на Тръмп, Путин свири първата цигулка в Близкия изток“, констатира полският журналист.

Русия, Китай, Иран, Африка, Афганистан, Ирак, Украйна не изчезнаха внезапно от дневния ред на съюзниците, но в момента именно Турция стана проблем номер едно - страната с втората по големина армия в НАТО, която харчи много за отбрана и техника, и която със своето географско положение от десетилетия е мостът на Запада пред портите на Азия, както във военно, така и в политическо отношение.

Но под ръководството на Ердоган тя все повече върви по свой път, отклонява се от западните ценности и понякога води директно до сблъсък с традиционно разбираната либерална демокрация и върховенството на закона. „Трудно е да си представим коя версия на демократичния ред ще спечели. Но тази, изповядвана от Ердоган и Тръмп, е аплодирана в техните страни достатъчно, за да им даде власт“, подчертава той.

Критиците на Ердоган предполагат и дори изискват изключването на Турция от НАТО в навечерието на министерската среща на върха в Брюксел. Съвместно изявление, в което осъждаха както оттеглянето на САЩ, така и турската инвазия, направиха вицепрезидентите на няколко европейски парламента.

Но техният призив към Европейския съюз да поемат отговорност за разрешаването на конфликта увисна във въздуха, дори в Европа поведението на американците се разглежда като предателство спрямо кюрдите.

„Изглежда поляците чувстват по-голяма солидарност с кюрдите, отколкото останалия континент, но дали са готови да поставят под въпрос надеждността на американските ангажименти по отношение на отбраната? Освен това Америка и Кюрдистан нямаха официален съюз по примера на НАТО и петия член на Вашингтонския договор, но има такъв с Турция.“, отбелязва авторът. 

„Дипломатите в Брюксел не се съмняват, че Турция е по-важна за НАТО, дори ако политиците в страните от алианса казват различни неща пред камерите. Съмненията се въртят в съзнанието на експертите по отбрана, но появяват ли се те у средно статистическия жител на Айдахо или Прикарпатието? По-скоро не.“, добавя той.

Що се отнася до Полша, кюрдите не бяха щастливи, че следващата им драма съвпадна с края на предизборната кампания в Полша. Почти никой от Висла не се интересуваше какво се случва между Турция и Сирия, още повече, че това може да постави под съмнение посоката на полската политика за сигурност.

„Предателството“ спрямо кюрдите срещу турската офанзива неизбежно повдига въпроса: какво би станало с нас, ако някой изведнъж започне да атакува - например Русия?“, обобщава в изданието Polityka полският журналист Марек Шверчински.