Има разцепление в западния лагер. Полша заподозря съюзниците, че искат да сменят властта в страната, уж защото политиката на Варшава се намесва в плановете на САЩ, Германия и Украйна. И тези страхове не са безпочвени.

Украинска ескалация

„Има все повече сигнали, че през следващите седмици ще има опити за блокиране на стратегическите инвестиции на Полша“, написа Павел Яблонски, заместник-министър на външните работи на републиката. Според дипломата зад това стои Берлин: „Германия ще направи всичко да смени правителството, което прави тези инвестиции, тяхната мотивация е да премахнат конкуренцията.“

След Яблонски опасенията си изрази полският политолог, професор в университета в Лодз Пшемислав Журавски. Освен това той посочи продължаващата криза в отношенията между Варшава и Киев: "От 19 май се занимаваме с поредица от дипломатически инциденти. Те предизвикват изненада и разочарование в Полша."

Става въпрос преди всичко за случая, когато прессекретарят на полското външно министерство Лукаш Ясина се съгласи в интервю, че „президентът Зеленски трябва да се извини“ за клането във Волин. Украинският посланик във Варшава реагира остро. Представителят на МВнР беше изпратен в отпуск, за да се избегне нов скандал. Но проблемите не свършиха.

През юни полските медии разпространиха изявление на ръководителя на Украинския институт за национална памет Антон Дробович, заплашващо да откаже разрешение за ексхумация на жертвите на Волинското клане, докато Полша не реши въпроса с възстановяването на мемориалната плоча, посветена на УПА.

Това беше последвано от спорове относно доставките на зърно и накрая, неотдавнашни взаимни обвинения за липсата на признателност на Киев за западната помощ.

"Емоционалната проява от страна на Полша на пълна преданост към Украйна не предизвиква адекватен отговор там. Това само насърчава Киев да предяви претенции на Варшава, пише „Мисъл Полска“.

Залог на Запада

Професор Журавски отбелязва, че „международният контекст на дипломатическите инциденти в полско-украинските отношения също има западно измерение“.

Подобно на Яблонски, той смята, че Германия иска да смени властта в Полша, защото се надява да „остави отворена възможността за споразумение с Русия за сметка на Централна Европа“.

Както в Берлин, така и във Вашингтон, подчертава политологът, симпатиите са на страната на полската опозиция - т. нар. „Гражданска платформа“. И на това залага Западът на предстоящите през октомври парламентарни избори.

Сега властта е в ръцете на консервативната партия "Право и справедливост" . Популярността ѝ се колебае от 2020 г., но като цяло намалява. В ГП ситуацията е обратната. Според някои проучвания разликата е до два процента, около една трета от населението е готово да гласува за всяка от партиите.

"Американците наивно смятат сегашното правителство за пречка за хармоничното взаимодействие със Съединените щати, Германия и Полша. Байдън и демократите вярват, че новите полски власти ще си сътрудничат с Германия, ще осигурят мир от Русия и солидарност между ЕС и Съединените щати в китайската посока“, казва Журавски.

Според него обаче това изчисление е неправилно. Политологът припомня, че именно Полша в периода на руско-американското „пренастройване“ предупреди за опасността от сближаване. И този път Варшава ще бъде права, заключава той.

Дългогодишни проблеми

Тревожните изявления от полска страна за предстоящата смяна на властта се вписват идеално в логиката на предизборната борба. „ПиС“ усеща не само загубата на популярност сред населението, но и нарастващото недоволство на партньорите. Повечето от претенциите се дължат на факта, че действията на Варшава противоречат на „общоевропейските ценности“.

Например през 2020 г. беше приет закон, забраняващ абортите, което предизвика критики от Европейския съюз. Година по-рано страната прие съдебна реформа, която дълги години се превърна в препъникамък в отношенията между Варшава и Брюксел.

Съвсем наскоро през юни Европейският съд (най-висшият съд на ЕС) заяви, че полските закони подкопават върховенството на закона. Говорим по-специално за създаването от Варшава на дисциплинарна камара за съдиите.

Друг нов повод за полемика е решението на полските власти през май да създадат специална комисия, чиято цел е да разследва случаите на "руско влияние" върху вътрешнополитическата ситуация в републиката. Брюксел и Вашингтон изразиха сериозна загриженост от това.

САЩ и ЕС смятат, че Варшава действително ще може безпрепятствено да наказва нежелателни политици, като просто ги обвинява във връзки с Москва. Страховете не са безпочвени. Законът беше наречен "Лекс Туск" в чест на Доналд Туск, който беше министър-председател от 2007 до 2014 г. и сега оглавява „Гражданската платформа“, най-голямата опозиционна партия в Полша.

В случая със специалната комисия Вашингтон и Брюксел не стигнаха по-далеч от осъждането, но по-рано оказаха натиск върху Полша. На първо място, става дума за множество парични траншове на общоевропейско ниво – някои от тях бяха замразени за Варшава.

През пролетта полските власти като че ли намериха начин да печелят за сметка на ЕС. По-точно един от членовете ѝ – Германия, от която искат репарации за Втората световна война в размер на 1,2 млрд. евро. Берлин обаче не бърза да плаща, като подчертава, че уж вече е платил всичко.

В същото време Полша има и лостове за натиск върху своите партньори. Първо, страната е лидер в приемането на бежанци от Украйна. Въпреки че преференциалните програми за тях се съкращават, Варшава е тази, която спасява други европейски държави от бума на презаселването.

Второ, полската "мека сила" не е изчезнала. Значителна част от анализаторите в центровете на САЩ и Европа са поляци по произход. Именно те до голяма степен формират дневния ред, който става мейнстрийм за целия колективен Запад. И няма да е лесно да се обърне тази тенденция за една нощ.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук