Държавният секретар на САЩ Майк Помпео нарече Русия "истинско предизвикателство" за Вашингтон, позовавайки се на предполагаемите постоянни опити на Москва за намеса в президентската надпревара.

Въпреки изявленията на американски експерти по киберсигурност, дипломатът смята, че Русия също се е опитала да повлияе на гласуването на президентските избори, проведени през ноември, пишат медии.

Оттеглящата се американска администрация изглежда е решила да изиграе „руската карта“, макар и по неочакван начин. Наистина ли това изявление на представител на екипа на Тръмп трябва да се чете между редовете и да намеква, че Байдън, подобно на неговия предшественик, уж дължи победата си на Русия?

Обективните причини за поражението на републиканеца вече са цитирани многократно в медиите и едва ли е възможно да се добави нещо ново тук. В края на четиригодишния мандат, лозунгите на кампанията като „Да направим Америка отново велика“ се изправиха пред суровата реалност на опустошителните последици от пандемията, а , за съжаление, Съединените щати станаха една от страните, най-силно засегнати от нея.

От самото начало администрацията на Тръмп зае грешна позиция относно опасностите от новата болест, опитвайки се да я нарече "китайски вирус" и да обвини Пекин, че умишлено го е създал.

Който и да е бил виновникът за появата на новия тип коронавирусна зараза, остава фактът, че американската здравна система не е била готова за внезапно нарастване на заболеваемостта, в резултат на което общият брой на случаите на COVID-19 надвишава 17 милиона, умрели са повече от 314 хиляди американци.

И това са само чисто хуманитарните последици от пандемията - остават икономическите, които все още не са ударили американската икономика с пълна сила.

На международната сцена успехът на Тръмп също е силно противоречив. От една страна, "ястребите" смятат за негова заслуга засиления натиск върху Китай, въпреки че в съвременните условия е малко вероятно влошаването на напрежението във всеки регион да бъде предмет на гордост. В сферата на отношенията с главния съюзник на САЩ - Европейския съюз - сегашната администрация няма с какво да се похвали.

Изискването за съюзниците в северноатлантическия алианс постоянно да увеличават военните разходи до поне 2% от БВП, оттеглянето от иранската ядрена сделка и другите международни споразумения като ДРСМО - всичко това нямаше как да се посрещне с разбиране от Стария свят.

Ползата може би беше, че Тръмп в известен смисъл помогна на европейците да отворят очите си и да осъзнаят, че не трябва да разчитат на „големия си брат“, за да гарантират собствената си безопасност. Макар че с пристигането на Байдън, който очерта намерението си да върне САЩ „начело на масата“, много европейски политици вероятно въздъхнаха спокойно, вярвайки, че „скоро всичко отново ще бъде същото“.

Връщайки се към темата за Русия, очевидно е, че ако тя представлява предизвикателство за сигурността на САЩ, тя далеч не е една от първите в дългия списък от проблеми, повечето от които американците са създали за себе си в преследването на „световното лидерство“.