Законът за розата ще пресече опитите за производство на фалшиво българско гюлово масло.

Това коментира пред „Телеграф” Веселина Ралчева, производител и преработвател на биоетерични масла и член на УС на Асоциация на биопроизводителите.

Тя разказа, че доверието към нашето масло е било на път да се срине пред световните компании в последните няколко години, които го изкупуват. Основната причина е, че техните лаборатории са откривали включително и наличие на синтетични съставки.

Лаборатории

Стигало се е дотам, че традиционни клиенти в САЩ и Франция са отказвали да платят за доставки с българско розово масло. Най-честата причина е, че в лабораторните тестове са откривали наличие на синтетично в него, което се внася от Китай.

Цените на маслото са толкова високи, че купувачът е в пълното си право да знае за какво дава парите си, каза Ралчева. За справка в момента 6 хил. евро върви 1 кг конвенционално розово масло, а до 9-10 хил. евро кг биорозово масло. Ние не можем да заблуждаваме нашите традиционни клиенти, защото в последните години лабораториите вече могат да открият фалшификациите и включително да кажат от коя част на света са те, каза Ралчева.

Стандарт

Всички искат маслото, което именно България е наложила като стандарт, съдържание и качество. Това е някогашният Български държавен стандарт, който се е утвърдил като стандарт за качество на световните пазари. Според него розовото масло се добива от роза дамасцена чрез дестилация. Всяко отклонение от него предизвиква смущение на пазара, както в парфюмерийната индустрия, фармацевтичната и тази на хранителни добавки.

Ламтежът

Ламтежът за печалба обаче е наложил няколко форми за производство на масло, което е сходно с това от роза дамасцена, но има много по-различни качества. На пазара те се таксуват като фалшификати.
Една от тях е вносът на розово масло от Иран, който някои преработватели и търговци смесват с нашето и така себестойността им излиза по-ниска.

Технология

Въпреки че розата дамасцена е внесена именно от Персия, се оказва, че в Иран добивът на масло от гюл е по друга технология и това се отразява на качеството. Също така почвите там са по-различни и съставът на продукта не е такъв, какъвто се получава при дестилация от нашата дамасцена.

Измама

Другият начин за фалшификация е използването на нов сорт „Радуга”, който мнозина стопани са засадили в подбалканските полета. Те са били подведени, че той е по-високодобивен. Радуга е по-едра и красива от дамасцена, но нейното масло е с по-различен състав, освен това задръства дестилериите и съсипва съоръженията.

Ралчева даде пример с германски гражданин, който е закупил 100 дка в Стрелча с радуга. Човекът е бил подведен, защото когато е платил са му обяснили, че насажденията са от високодобивен сорт маслодайна роза. Сега е принуден да прави само розова вода от радуга, с която няма такъв проблем както с маслото.

Договори и полета излизат на светло

Как законът ще пресече ментетата? На първо място тази пролет започва преброяване на всички, които отглеждат рози като площи и сорт. Независимо какви са площите, върху които се отглеждат насажденията, те ще влязат в регистър.

Също така ще бъдат регистрирани и договорите между производители и преработватели, както и количествата цвят, който се изкупва. Също маслото, което се произвежда и съответно количествата, които се продават. Така ще е ясно кой какво произвежда и какво продава, за да няма никаква възможност за спекулации. Това ще е също начин да се въведе коректност между производители и преработватели.

Отглеждаме гюл върху 40 хил. дка

Според статистика на Министерство на земеделието в България официално регистрираните насаждения с гюл са около 42 000 декара, като от тях 38 000 се реколтират. Според браншовиците обаче те стигат над 50 000 декара. 1 кг розово масло се добива от между 3200 и 3500 килограма, но има преработватели, които го постигат и от 3 хил. кг цвят. Това зависи от технологията, сезона и времето на беритба.

Засега официално има 996 земеделски производители. За 5 години площите с розови насаждения се увеличават с над 10 000 дка или с около 25% в сравнение с 2014 г. През 2019 г. площите с рози са 48 360 дка или 13% повече от предходната. Основни производствени центрове на розов цвят са общините Карлово, Павел баня и Казанлък.

Съответно областите - Пловдив и Стара Загора, концентрират 90% от общите площи и 80% от броя на стопанствата. Насажденията в област Стара Загора са 21 810 дка, в област Пловдив - 15 730 дка, в област Пазарджик - 3230 дка, и в София-област - 1470 дка.