От Чикаго до Китай, всеки ден милионни бургери за Big Mac и McChicken се изтъркулват от поточните линии в десетки заводи, собственост на компанията OSI. Месото се замразява и след това се транспортира, готово да бъде подгрято отново и допълнено с кисели краставички, специален сос и питки със сусамови семена, пише profit.bg.

Макар, че малцина я знаят по име, OSI, която е една от най-големите непублични компании в САЩ, е един от най-големите и най-стари доставчици на месо на McDonald’s.

Без много шум, базираната в Аурора, Илинойс, компания произвежда месо за веригата заведения за бързо хранене от повече от половин век, а сега го прави в над 10 държави, пише Forbes.

OSI е твърдо под контрола на потайния милиардер Шелдън Лавин, 88-годишният изпълнителен председател, който притежава по-голяма част от оценявания на 6.3 млрд. долара (продажби за 2019 г.) бизнес.

Лавин, чието състояние се оценява на 3 млрд. долара и влезе в класацията на милиардерите на Forbes тази година, рядко говори пред медиите.

Това го прави идеалният мълчалив, задкулисен партньор на известните и често гледани под лупа марки, като притежаваната от Kraft Heinz Oscar Mayer, Whole Foods и Chipotle, за които доставя по над 20 000 тона месо в различни форми годишно.

Нов клиент, добавен през миналата година, е Impossible Foods, която произвежда Impossible Whopper за Burger King и сандвичи за Starbucks.

Въпреки елитната компания от негови клиенти, малцина знаят повече за Лавин.

“Това винаги е бил неговия девиз — да не се вдига много шум,” казва бившият президент на OSI Дъг Гуланг, който работи с Лавин 30 години и отказва да коментира повече. “Шелдън винаги е предпочитал уединението. OSI е непублична компания и нямаше нужда да привличаме много внимание.”

Това важи в пълна сила и до днес, въпреки че в залеза на неговата кариера Лавин си позволява да се хвали по малко. Той отказва многократно да бъде интервюиран от Forbes, но говори пред блога Professional Tales през 2019 г.

“Имам талант да изграждам компании,” казва Лавин, чийто прякор е “Шели.”

“Просто обожавам да гледам как отделните части на един план стават едно цяло с времето.”

Лавин свързва бизнес съдбата си с тази на McDonald’s. OSI е основана през 1909 г. като месарница в предградията на Чикаго, ръководена от германския имигрант Ото Колчовски.

Нещата обаче потръгват наистина, след като синовете на Колчовски и франчайзинговия агент на McDonald’s Рей Крок си стискат ръцете през 1955 г.

Крок точно бил отворил първия ресторант McDonald’s в Дес Плейнс, а Otto & Sons става първият доставчик на месо за хамбургерите на заведението. С разрастването на McDonald’s из страната, се увеличават и доставчиците на компанията.

В рамките на десетилетие вече общо 150 компании доставят прясно месо ежедневно на веригата за бързо хранене.

Когато в края на 60-те години е създадена криогенната технология за бързо замразяване Крок драстично ограничава броя на доставчиците си и предлага едно от петте места на Otto & Sons. Семейството обаче имало нужда от капитали, за да построи първия си голям месопреработвателен завод с възможности за замразяване, за да задоволява нуждите на своите клиенти.

Затова през 1970 г. компанията се обръща към Лавин, който по онова време е 38-годишен банкер, за да измисли как да финансира нещата. Той им осигурява парите (сумата никога не е оповестявана), а кредитният инспектор е толкова впечатлен, че предлага Лавин да вземе дял в компанията.

Тогава той отказва, но десетилетие по-късно Лавин се присъединява като партньор и взема една трета от компанията, по настояване на McDonald’s. Малко след това Лавин става главен изпълнителен директор, а Otto & Sons променя името си на OSI.

Когато един от синовете решава да продаде дела си десетилетие по-късно Лавин става собственик на 50% от компанията; впоследствие той купува дела и на другия син.

“Когато наистина поех контрол над компанията през 80-те години, реших, че за мен няма причина да оставам, ако не превърна OSI в нещо голямо,” казва Лавин пред „Залата на славата на месото“, в която е приет през 2013 г.

Снимка: YouTube.com

Лавин оказва натиск върху OSI да последва McDonald’s на международните пазари.

Тя започва със заводи в Германия и Испания, след което следват Латинска Америка, а по-късно и Източна Европа с падането на Желязната завеса. Той се опитва да прогнозира накъде ще се насочи веригата и обикаля постоянно по света, за да се среща с местни месопреработватели.

“Всеки път, когато McDonald’s отиваше в нова страна, те закачваха техния „локомотив“ и издърпваха веригата си за доставки с тях,” казва Лавин през Harvard Business Review през 2001 г.

За да бъде най-големия му клиент доволен Лавин навлиза в нови сфери, като отглеждането на марули в Китай и разработването на първите пилешки хапки (chicken nuggets) и бекон в кръгла форма за бургери. Около една  десета от общите разходите за хранителни продукти на McDonald’s по онова време отивали за продукти на OSI, според Harvard Business Review.

Стратегията на Лавин изисквала капитали, но той бил силен в тази сфера, предвид опита му като банкер. “Той знаеше къде да намира пари и да развива финансите си.

Той знаеше повече в тази насока от когото и да било в месния бизнес,” казва Чък Джоли, съосновател на „Залата на славата на месото“. “Той бе достатъчно умен, за да гледа какво ще се случи с даден бизнес 10 години напред.”

Това също така означавало да не разчита вечно на McDonald’s. OSI започва да увеличава клиентите си през 1992 г. В рамките на осем години след това 15% от продажбите й, или 650 млн. долара, вече идват от други клиенти, като KFC и Pizza Hut, както и от компании за пакетирани храни, като ConAgra, Tesco и Nestlé. 

През 2014 г. обаче всичко за малко да се сгромоляса. OSI точно била приключила със строителството на десетия си завод в Китай, харчейки общо 750 млн. долара, когато репортаж под прикритие на Dragon TV показва как работници сменят датите на замразено месо с изтекъл срок на годност и преработват отново пилешки хапки за McDonald’s.

Китайските органи по безопасност на храните веднага затварят завода, арестуват шестима ръководители в OSI и започват щателна проверка на компанията.

Малко след това Лавин излиза с извинение: “Това, което се случи е напълно неприемливо. Няма да се опитам да го защитавам или обяснявам. Това бе ужасно нередно и съм потресен, че се случва в компанията, която притежавам.”

McDonald’s, която вече получавала допълнително месо за хамбургери от две от най-големите месопреработвателни компании в света, бразилската JBS и базираната в Минеаполис Cargill, спира временно доставките от OSI, като същото прави и Yum (компанията майка на KFC и Pizza Hut).

Скандалът и стагниращият апетит към бързо хранене в света удря сериозно бизнеса.

От McDonald’s отказват да коментираt, но според анализатори и оценки на Forbes, продажбите не отчитат ръст в четири поредни години, след като преди това са се удвоили в периода 2010 – 2013 г. Заводът уволнява над 320 работници в рамките на няколко седмици.

Разследването се влачи близо две години, а някои от ръководителите в OSI влизат в затвора в Китай за по 17 месеца.

От OSI открито критикуват процеса, макар че Лавин никога повече не говори публично за това. Случаят  приключва през 2016 г., когато OSI е глобена с 365 000 долара, а срещу 10 от нейните ръководители са повдигнати обвинения, че продават некачествени продукти и са осъдени на затвор.

Сделката й от 2019 г. за производство на бургерите на растителна основа и други продукти за Impossible Foods най-накрая обръщат посоката, увеличавайки приходите с 200 млн. долара до 6.3 млрд. долара.

В това, че най-дългогодишния производител на месо за McDonald’s е нает да произвежда растителни бургери за доставчик на Burger King има известна ирония, но компанията отчаяно имаше нужда от този импулс.

От Impossible Foods се обръщат към OSI през миналата година, когато се сблъскват с недостиг на своето „фалшиво месо“, преди навлизането си в редица супермаркети.

Снимка: Burger King

Точно след като OSI започва да възвръща позициите си, пандемията носи нови предизвикателства. Продажбите на McDonald’s в световен мащаб, която вероятно все още е основният клиент на OSI, падат с повече от 20% от началото на годината, според последния й финансов отчет от юли.

Най-малко в един от заводите на OSI пък избухна зараза от Covid-19, като 30 от 500-те работници бяха с положителни тестове.

Лавин, чиято съпруга почина през 2009 г., не говори за това кой ще го наследи на поста. Той има три възрастни деца, като нито едно от тях не работи в OSI. Другите ръководители в OSI обаче очакват той да умре преди да се пенсионира.

Както казва той веднъж пред изданието National Provisioner “единственият човек, пред когото отговарям, е този, когото виждам в огледалото всяка сутрин.”