Кой не се ужасява от чакането по документи? Опашките, формулярите, безкрайните „ела по-късно“. Но представете си да бъдете блокирани в това бюрократично безвремие цели 35 години – от деня, в който сте се родили.
Това е реалността на Расим Мерт, роден и израснал в Турция, но все още без официално гражданство. Той се бори от десетилетия само за да докаже, че съществува, съобщи Дейли Сабах.
Пътят на Расим Мерт е белязан от болезнен парадокс: въпреки че притежава турски акт за раждане, училищни дипломи и множество официални документи, липсата на юридически установена майчина линия го лишава от лична карта. Този административен пропуск го е осъдил да живее като лице без гражданство в страната, в която е роден, повече от три десетилетия.
Родителите му са сред турските семейства, избягали от асимилационните политики, наложени в България през 1989 г. Те се заселили в Бурса, където през 1990 г. се ражда Расим. Детството му протича като на всички останали деца – посещава училище, играе по кварталите, говори турски и израства напълно потопен в местната култура. Но сложният миграционен процес на семейството и бюрократичните забавяния хвърлят дълга сянка върху живота му.
След смъртта на баща му, Расим и майка му се преместват в Измир. С акта си за раждане той е записан в начално и средно училище и успешно ги завършва. Но когато достига пълнолетие и започва да кандидатства за лична карта, всяка негова молба е отхвърляна поради липсата на доказателство за майчин произход.
„Роден съм в тази страна, израснах тук“, казва Расим. „Родителите ми дойдоха през 1989 г. Аз се родих в Бурса през 1990 г. Те получиха лични карти след като навърших 18 години, но въпреки че имам акт за раждане, диплома и ученически документи, многократно кандидатствах и никога не получих положителен отговор. Семейството ми, братята и сестрите ми, всички са граждани. И аз искам да имам своята самоличност.“
Желанието на Расим да служи в турската армия показва емоционалната тежест на ситуацията му. „Най-голямата ми мечта е да се присъединя към армията. Искам първо да отбия военната си служба – това винаги е било моя цел. След това искам да работя работа със социална сигурност, да имам достъп до здравеопазване и да подредя живота си като всеки турски младеж. Живея тук 35 години, но официално съм игнориран.“
Въпреки наличието на официални документи, издадени от Република Турция, нито един от тях не е достатъчен, за да получи лична карта без потвърждение на майчината линия. Отново и отново институциите отхвърлят неговите заявления с мотива „липсващи документи“. „Казаха ми: "Ти не съществуваш". Но аз съм роден и израснал тук. Ходих на училище, говорих турски, живях под този флаг. Колко още трябва да доказвам?“ пита той, изразявайки безсилието си.
Адвокатът на Расим, Бериван Шевал Октай, обяснява: „Причината клиентът ми да не може да получи лична карта е невъзможността да бъде доказан майчин произход. Поради това подадохме иск за установяване на майчина линия в Съда по семейни дела. С решението на съда той ще бъде вписан в гражданските регистри към майката. След това ще кандидатстваме за турско гражданство.“
Октай подчертава, че случаят е рядкост в турското право и може да създаде прецедент. „Клиентът ми е роден, образован и е живял в границите на Турция, но е бил лишен от правата, произтичащи от гражданството. Без лична карта той не може да получи достъп до основни права като здравеопазване, образование и социална сигурност. Нашата цел е да осигурим правното му съществуване.“
Ако съдът потвърди майчината линия, Расим ще бъде вписан в регистрите към майка си, което ще му позволи най-сетне да кандидатства за гражданство. Но ако не? Тогава остава въпросът: още колко дълго ще чака в този безкраен цикъл? Трудно е да не се запитаме кога – и дали въобще – тази документална одисея ще приключи за човек, който просто се опитва да докаже, че съществува.
