На 21 август 1986 г. край езерото Ниос в северозападен Камерун се случва едно от най-странните и мистериозни природни бедствия в историята. Без каквото и да било предупреждение този воден басейн, образувал се върху вулканичен кратер, отделя стотици хиляди тона токсичен въглероден диоксид (от 300 000 до 1,6 млн.). Този смъртоносен тих облак на смъртта се разпростира из местността (в радиус от 25 км) с близо 100 км/ч и задушава 1746 души и над 3500 животни в рамките на минути, пише обекти.бг.

Ефектът е бил бърз и опустошителен – досущ като библейска чума. Мнозина от селата Ча, Ниос и Субум се задушават в съня си. Някои са открити с кръв около носа и устата. Малцината, които са имали късмета да се събудят, не откриват каквито и да е следи от насилие или щети. Те откриват само трупове. Дори мухите са умрели.

Местните репортери казват, че сцената приличала на последици от падането на неутронна бомба. 

Джоузеф Никваин, който се събужда 3 часа след появата на облака, разказва за преживяванията си през Арнолд Х. Тайлър, изследовател от Университета Плимут:

„Не можех да говоря… Не можех да отворя устата си, защото усещах някаква особено неприятна миризма… Чух в далечината дъщеря ми да хърка по ужасен, нетипичен начин… Когато отидох до леглото й, се свлякох на земята… По ръцете ми имаше рани, не знаех как съм ги получил. Исках да говоря, но дъхът ми не излизаше. Дъщеря ми вече бе мъртва.“

Това е едно от най-страховитите природни бедствия, регистрирани някога в нашата история, и учените все още не знаят какво точно го е предизвикало.

„Езерата не се надигат просто така и не убиват хиляди хора“, коментира Джордж Клинг, еколог от Мичиганския университет пред „Гардиън“ през 2005 г.

Какво реално знаем?

След инцидента учените достигат до заключението, че езерото Ниос е отделило огромно количество CO2 около 21.00 часа. Тъй като въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха, той бързо потъва в долините под него. На практика покрива всичко като одеяло, състоящо се от 50-метров гъст токсичен газ.

Обикновено стотиците хиляди тона CO2 стоят в рамките на езерото. Но този път нещо е довело до тяхното изхвърляне.

Вулканичните газове, излъчвани от земята под езерото, се разтварят и се концентрират в най-дълбоките води, коментира Дейвид Бресан пред Scientific American. Тропическите температури пък образуват своеобразен похлупак от топла вода над студената.

Не е ясно какво е „счупило“ този похлупак и е позволило на дълбоката и замърсена вода да се издигне. Възможно е да е било земетресение, свлачище или вулканично изригване. „Спусъкът“ е бил безшумен, но ефектът – катастрофален.

„Езерото буквално изригва и изхвърля фонтан от вода на височина 91 метра. Създава малко цунами“, пише Atlas Obscura.

Естествено, теориите на конспирацията не закъсняват. Някои от местните например са убедени, че изригването е било задействано от тайни тестове на бомби, проведени от правителствата на Израел и Камерун.

Колкото и да е странно, подобно събитие се случва и при езерото Монун, където изригване на CO2 убива 37 души. И тук учените нямат представа какво точно го е предизвикало.

За да предотвратят бъдещи подобни експлозии, през 2001 г. инженери инсталират тръби и в двете езера, които засмукват въглеродния двуокис от дъното и го отделят поетапно във въздуха.

Междувременно обаче възниква друг проблем – естествени стени, обкръжаващи езерото Ниос, започват да отслабват. Сега учените се притесняват, че ако нещо доведе до разместване на земята наоколо, никой не може да каже какво точно ще се случи, ако съдържанието на Ниос се разлее в района.

Построена е язовирна стена, за да защитава местните хора. Създателите й са убедени, че тя ще издържи в близкото бъдеще. Процеси като ерозия или преливане обаче ще доведат до неминуеми проблеми.

Можем само да се надяваме, че събитията отпреди 30 години няма да се повторят.