Статия на "Вестдойче Алгемайне Цайтунг" (ВАЦ) и две публикации на германската обществено-правна медия WDR описват ситуацията в социално проблемни квартали на два големи германски града в условията на пандемия.

Статията във ВАЦ уточнява и това, че в Дуисбург живеят 13 630 души с българско гражданство, пише dw.com.

Един от кварталите, където живеят много българи, се намира в южната част на града. Още от февруари германската поща е престанала да доставя там писма и пратки на хората, тъй че те са принудени сами да си ги взимат от най-близкия пощенски клон.

Причината за тази драстична мярка обяснява Брита Тьолнер, говорителка на Германските пощи "Deutsche Post DHL Group":

Пощенските раздавачи не стъпват там

"От известно време насам нашите раздавачи бяха принудени да работят при много тежки условия около площад "Ерлингхагенплац". Живеещите наоколо не спазват дистанцията, не носят маски и се доближават прекалено близо до раздавачите.

Ето защо поради съображения за сигурност ние бяхме принудени да прекратим доставките до пощеските кутии по домовете."

В репортажа на WDR се отбелязва, че в квартала живеят много хора от България и Румъния. Говорителката на концерна "Дойче Пост" разказва, че заедно с общинските власти и с помощта на преводачи са правени редица опити да се обясни на тамошните хора какъв е проблемът. Но тези опити си останали без успех. Като илюстрация в репортажа се цитират думите на млад източноевропеец: "Тук няма коронавирус. Сигурен съм."

Говорителката на пощите казва, че засега писма няма да се доставят, но тази дейност ще бъде възстановена веднага, когато се прецени, че сигурността на раздавачите е гарантирана.

Общинските власти на Дуисбург отново изпращат в квартала социални работници, които ще разговарят с живеещите там. Допълнително ще бъдат разширени и проверките за разпространението на коронавируса.

Хора без езикови познания

Според градската статистическа служба, в Дуисбург живеят 13 630 души с българско гражданство и 8992 – с румънско. „Вестдойче Алгемайне Цатунг“ пише, че сред тях има много бедни хора без езикови познания, които нямат достъп до германските информационни източници.

В условията на пандемия тези проблеми се задълбочават, още повече, че част от новозаселилите се нямат и медицински осигуровки.

Д-р Анне Раухут, която работи на доброволни начала в един лекарски кабинет и се грижи тъкмо за хора без осигуровки, разказва пред вестника, че мнозина искали да се ваксинират, но били прекалено млади и още нямали право на имунизация: „Идват румънски майки с по пет деца и ме молят да ги ваксинирам“.

Според нея, повечето хора от България и Румъния не били скептично настроени към ваксините, защото в техните страни открай време имало задължителни ваксинации срещу дребна шарка.

Пастор Оливер Потчийн, който също се грижи за новозаселилите в квартал Марксло на Дуисбург, разказва, че мнозинството българи били готови да приемат имунизация, но сред румънските роми се ширели доста предубеждения.

Пасторът припомня още нещо важно: основните проблеми произтичат от бедността и необразоваността на хората, а не от техния произход. Ето защо църковните помощни организации организират в Марксло специален социален патронаж и информират тамошните хора, включително на български, румънски и турски език.

Отец Оливер особено се тревожи от факта, че българите и румънците в Марксло се доверят на фалшиви новини и заговорнически теории в социалните мрежи, на съобщения и видеа, които са им достъпни на техните родни езици:

„Това за тях е основният източник на информация,“ казва той. Пасторът добавя, че много от тези хора имат зад гърба си лош опит с германското здравеопазване, че често пъти се чувстват дискримиринари и затова изпитват недоверие към ваксините.

За проблемите с ваксинациите в по-бедните квартали става дума и в репортаж WDR.

Авторът Давид Зайонц отбелязва, че обсегът на пандемията е пряко свързан с бедността и със социалните напрежения, защото в по-бедните квартали хората живеят доста по-нагъсто.
 



В репортажа се сравняват данните за инфекциите от няколко квартала в Кьолн. Докато в Мариенбург, Линдентал или Зюлц, където хората живеят най-вече в еднофамилни къщи и в относително голямо благоденствие, броят на новите зарази седмично възлиза на около 70 на 100 000 души, то в Корвайлер, квартала на високите жилищни блокове, броят им надхвърля 500 на 100 000.

Мобилни екипи ваксинират хората от проблемните квартали

Сега общинските власти в Кьолн решиха масово да ваксинират живеещите в този квартал и изпратиха за целта специални мобилни екипи, които започнаха ваксинации с препарата на "Moderna", а от сряда вече се инжектира и ваксината на "Johnson & Johnson".

Целта на масовите ваксинации в така наречените "проблемни квартали" е да се противодейства срещу бързото разпространяване на вируса, предизвикано от социалните структури.

Кристиян Милер, шеф на противопожарната охрана в Кьолн, твърди, че специално в Корвайлер хората са изложени на много по-висок риск от зараза заради условията, в които живеят: "Във високите жилищни блокове много хора живеят на малко пространство," казва той.

Кметицата на Кьолн Хенриете Рекер споделя пред WDR, че масовите ваксинации са от полза за всички, защото хората от проблемните квартали се движат из целия град и пътуват с автобусите и метрото. А имунологът Юрген Цастро се изразява така: "Когато потушаваш пожара в една къща, предпазваш и съседните".