Всички сме чували смразяващи кръвта истории за жестокост. Криминалните сводки и филмите за масови убийци с ужасяващо влечение към човешката плът сякаш ни карат да асоциираме думата „човекоядец“ с опасен психопат или с туземец от място, изостанало със столетия от останалия свят.

Ако мислите, обаче, че най-страшните човекоядци са убийците-психопати, едва ли може да сте в по-голяма грешка. Те са дребен проблем пред истинските човекоядци, които идват направо от дивата природа и всяват ужас в цели държави.

Това се хищни животни, които преживяват от човешко месо, а част от тях са избили повече хора от някои страшни природни бедствия или малки военни конфликти.

В своята история човечеството непрестанно се е сблъсквало с такива чудовища и е страдало, преди да успее да ги надвие. Те са оставили следи във фолклора и митологията на много народи, а тук представяме само тези, които документирано са съществували.

Има един древногръцки мит за Немейския лъв, който тероризирал град Немея и околностите му и бил убит от Херкулес. Пред най-страшните зверове от тези, за които ще разкажем, Немейският лъв изглежда като едър уличен котарак с кофти характер.

Лъвовете от Ньомбе

Историята с този лъвски прайд, практически обявил война на хората, се е случила през 1932 година. В околностите на град Ньомбе, Танзания, група лъвове започнала ужасна вълна от убийства, поради което дори влязла в местния фолклор.

Смятало се, че ги контролира вещер-лечителя Матамула Мангера, който така отмъщавал на собственото си племе, задето го свалили от поста му като племенен шаман.

Хората от племето били тъй ужасени от лъвовете, че дори не говорели за тях, защото се страхували, че самото им споменаване ще ги прозове да се появят. Те поискали от вожда да възстанови Матамула Мангера на поста му, но той отказал.

Лъвовете продължили да вземат жертви, като крайният брой на избитите от тях хора се оценява на минимум 1500 души (по някои оценки – 2 000).

Прайдът е бил много голям, може би над 20 звяра, защото не изчезнал дори след като известният ловец Джордж Ръшби избил 15 от лъвовете.

Останалите напуснали района и кошмарът спрял. Науката няма еднозначно обяснение за поведението на хищниците, а местните, разбира се, вярват, че всичко е приключило, защото вождът най-накрая се съгласил да възстанови Матамула Мангера на поста му.

Лъвовете от Ньомбе са последни в тази градираща класация, защото въпреки огромния брой убийства, „на глава“ от прайда не могат да се мерят с челниците.

Кесагаке

Най-силният хищник в Япония е кафявата мечка и именно един мъжкар от този вид е причинил ужаса в селото Санкебецу през 1915 година.

По онова време селцето на о-в Хокайдо било малко, с голяма зона от дива природа около него. Именно в нея живеели много кафяви мечки, включително гигантът, наречен Кесагаке.

Този страховит мечок свикнал да слиза в селото и да яде от прибраната от полето царевица, докато се превърнал в бедствие за селяните. Затова бил прострелян, но не смъртоносно, и избягал в планината.

Хората вярвали, че след раняването Кесагаке ще се научи да се бои от тях и няма да се върне при реколтата им. Това била горчива грешка.

На девети декември Кесагаке влязъл в селото, нахлул в къщата на жена с бебе, убил бебето, завлякъл жената и я разкъсал. 30 души се втурнали след него и го простреляли отново, но пак леко.

По-късно мечокът се върнал при къщата и всички въоръжени пазачи тръгнали да го преследват. Това оставило селото беззащитно и Кесагаке, избягвайки потерята, нахлул в друга къща, нанасяйки страшни рани на всеки, който му се изпречи.

Броят на ранените е неизяснен, но загинали две деца и бременна жена, която мечокът изтърбушил и извадил плода. Така за два дни Кесагаке убил 6 души и предивикал ужас в цялата околност.

Въоръжените селяни се страхували да продължат сами преследването и повикали опитен ловец на едър дивеч. Именно той идентифицирал големия мечок като Кесагаке и им казал, че звярът е убивал и преди нападението в Санкебецу.

Най-накрая, на 14 декември, именно този ловец застрелял Кесагаке. Мечокът бил висок 3 метра, тежал 380 килограма и в стомаха му намерили човешки останки. Чудовищното животно убило директно 6 души, няколко други умрели от раните си, един от оцелелите се удавил в реката, докато бягал от него.

Кесагаке е в тази класация не само заради броя жертви, но и заради ужаса, който причинил. Селото Санкебецу било изоставено след неговия погром и се превърнало в призрачно селище. Целият район се обезлюдил.

Тигрите от Човгар

Това са двойка тигрици – майка и доста пораснала дъщеря, за които със сигурност е установено, че са убили 64 души в Източен Кумаон, Индия. Първото им убийство е станало през 1925 година, а двете са върлували на територия от 1 500 квадратни мили.

След 4 години терор над селяните, през 1929 година бил извикан известният ловец на опасни хищници Джим Корбет и той успял да застреля дъщерята. Майката била убита чак през март 1930 година. Изследването на трупа й показало, че имала счупвания по ноктите и по единия кучешки зъб, а предните й зъби били силно износени.

Вероятно това я е затруднявало да лови нормалната си плячка и е минала на хора, като после е научила на това и дъщеря си.

Звярът от Жеводан

Това неидентифицирано същество е бесняло в периода 1764 – 1767 година във френската провинция Жеводан. Описанията на очевидци и оцелели като цяло говорят за подобно на вълк същество, но много по-голямо, с червеникава козина, по-големи зъби и ужасна миризма.

Спекулациите варират от лъв или едра хиена, избягали от някоя менажерия, през едро куче, до върколак.

Чудовището нападнало общо 210 души. 113 от тях е убило, като изяло 98. Страхът от него бил толкаво силен, че го смятали за напаст, пратена от Бог за наказание. Опитът да се използва армията за неговото застрелване не довел до успех.

Звярът от Жеводан често присъства в съвременни филми, които експлоатират различните версии за неговата същност. Интересното е, че след като е бил убит, звярът не могъл да бъде идентифициран или сведенията са изгубени.

Край на кошмара, причинен от човекоядеца, сложил отшелникът и ловец Жан Шастел. Според сведенията оттогава той убил Звяра със сребърен куршум, но изследователите се отнасят скептично към тази част от историята.

Трупът бил представен на краля, но поради лошата си миризма бил изхвърлен. В стомаха му имало останки от последната му жертва.

Призрака и Мрака

През 1898 година британците започнали строителството на железопътен мост над река Цаво в Кения. Нещастните работници на строежа през следващите 9 месеца станали обект на атаки от  два лъва-човекоядци, за които сега се знае, че са били братя.

Те ставали все по-безстрашни и фаталните нападения започнали да зачестяват, довеждайки хората до такъв ужас че строежът спрял. Лъвовете вече дори не завличали жертвите си на скрито, а ги ядели на няколко метра от палатките. Работниците ги смятали за демони и им дали прякорите Призрака и Мрака.

Проблемът с лъвовете бил огромен, тъй като хората напускали района на Цаво със стотици. Главният инженер Джон Хенри Патерсън нямал друг изход, освен да се опита да убие човекоядците.

Макар че за малко сам не станал жертва, през декември 1899 той успял да застреля първия от тях, а две седмици по-късно – и втория. Така черната серия на Призрака и Мрака приключила след 140 убийства.

По тази история има заснет интересен филм от 1996 година, чието заглавие използва имената на лъвовете – „Призрака и Мрака“ (The Ghost and The Darkness). В главните роли са Вал Килмър (Патерсън) и Майкъл Дъглас (Ремингтън). За разлика от показаните във филма лъвове, истинските Прирак и Мрак били без грива, което е често срещано в Цаво.

Големината им била впечатляваща – 3 метра от носа до края на опашката. Открита е била и пълна с кости пещера, където са носели останки от жертвите си. Смята се, че там и до днес има неизровени кости. 

Някои експерти предполагат, че двата лъва са изяли само 35 души, а останалите са убили за удоволствие, както често се случва при хищниците – човекоядци.

Леопардът от Рудрапраяг

Леопардите са най-малките от големите котки, но не отстъпват на тигрите и лъвовете по свирепост, когато става дума за ядене на хора. Леопардът от Рудрапраяг е най-известният леопард-човекоядец, вероятно защото историята е подробно описана от този, който го е застрелял – Джим Корбет.

Хищникът е тормозел хората от индийския район Рудрапраяг цели 8 години и през това време доказано е взел живота на 125 души, като истинският брой на жертвите е вероятно по-голям.

Селяните се страхували да излизат през нощта, но и в къщите си не били на сигурно място, защото леопардът влизал вътре, като чупел врати и скачал през прозорците.

През 1925 година британският парламент поискал помощта на Джим Корбет срещу човекоядеца. Известният ловец се справил със звяра. Леопардът бил вече възрастен и с много големи размери. Неговите зъби също били с увреждания. Приживе бил много хитър, което се явява като характерна черта за човекоядните хищници.

Густаве

В река Рузизи в раздираната от конфликти африканска страна Бурунди живее най-ужасният човекоядец на нашето време – дълъг 6 метра и тежащ около 1 тон нилски крокодил, кръстен Густаве от френския изследовател Патрис Файе.

През дългия си живот (нещо, което е видно от размерите му, той е на възраст над 60 години), крокодилът е убил и изял около 300 души, но окончателният списък с жертвите му ще остане неуточнен, тъй като много от изчезналите около неговия водоем хора може „да тежат на съвестта му“.

Някои смятат, че той би трябвало да оглави списъка с най-страшните човекоядци, тъй като е единственият все още жив в тази класация и може да оспори първенството на шампиона, за който ще прочетете след малко.

Според местните Густаве убива за спорта, не само за храна, и е затривал по няколко души в една атака, след което изчезвал за месеци. Никой няма представа къде точно може да се намира гигантското влечуго.

Плочките на бронята му носят безбройни белези от ножове и копия, а едно тъмно петно на главата му е единствената останала следа от куршум, който е бил предназначен да сложи край на неговия живот. Ловците, а веднъж и група войници, се провалиха в опитите си да го убият.

Густаве е хитър звяр. Неговият „кръстник“ Файе се е опитвал да го залови в огромен подводен капан, но чудовището само плувало около клопката. Изглежда, че през своите 60 години живот вече е натрупало много опит и е трудно до бъде измамено.

Времената се промениха много от времето на най-страшния човекоядец в историята и сега Файе вече не иска да убие Густаве, а да го залови жив и да го държи затворен, като така го предпази от гнева на хората, а тях – от него.

Густаве е уникално същество и може да бъде използван за разплод за спасяване на вида нилски крокодил. В националния парк „Рузизи“ в Бурунди вече има подготвен изолатор, в който да държат най-страшния човекоядец на нашето време. Ако го хванат.

За последно Густаве е забелязан през 2015 година, когато е нападнал бивол на брега и го е завлякъл във водата.

Леопардът от Панар

Най-смъртоносният леопард на всички времена е вилнял в провиция Панар в административния район Кумаон, Индия в началото на 20 век.

Както при повечето човекоядни хищници, точният брой на жертвите не може да бъде установен, тъй като част от тях не са обявени, особено в страни като Индия, а някои от изчезналите  хора също са жертви на човекоядците. Мъжкият леопард от Панар е убил и изял поне 400 души, преди да бъде застрелян през 1910 година от Джим Корбет.

За този човекоядец се смята, че като малък е бил раняван от ловци, което го е направило частично негоден да ловува нормалната си плячка и той минал на хора, за да оцелее.

Леопардите са смели и изключително опасни. Между ловците на едър дивеч има поговорка, че „ако леопардът беше голям като лъв, щеше да е 10 пъти по-опасен“.

Чампаватската тигрица

Женските при тигрите могат да засенчат мъжките по свирепост и не е случаен изразът „яростна като тигрица“.

В случая с Чампаватската тигрица имаме бедствие от международен мащаб, тъй като този звяр е тероризирал населението в огромен район от двете страни на непалско – индийската граница.

Със своите 436 безусловно доказани убийства тигрицата е записана в книгата на „Гинес“ като най-страшният човекоядец на всички времена, а изчезналите, умрелите от раните си впоследствие и осакатените хора са, според експерти, вероятно още стотици.

В самия край на 19 век, в непалски регион близо до Хималаите, млада бенгалска тигрица започнала да напада хора. При тигрите релефът на лапите е уникален и може да служи, както отпечатъците от човешки пръсти, за идентифициране на животното по следите.

Така че в случая с Чампаватската тигрица официалният брой на жертвите е вън от съмнение. Нападенията зачестили и станали толкова кървави, че хората започнали да говорят за горски демон и за божие наказание.

Всъщност за ужаса бил виновен човек. Някакъв ловец е стрелял по-рано по тигрицата и й строшил два от предните кучешки зъби, като я направил недостатъчно годна да ловува нормалните си жертви и тя се ориентирала към плячка, която тигрите избягват – хора.

Превърнала се в „адам кхор“ – „човекоядец“. След нея били изпращани ловци, но тя била много коварна и те почти не успявали да я видят.

След 200 жертви правителството на Непал решило да използва армията. Това е може би единственият случай в историята, освен този на Звяра от Жеводан, при който военните са изкарани да преследват човекоядец.

Войската не успяла да застреля животното, но го изтласкала от територията на Непал в индийския регион Чампават. Там тигрицата се почувствала у дома си и подновила кланетата. Станало страшно, защото тя била все по-самоуверена и започнала да убива посред бял ден.

Хората не смеели да излязат от колибите си за работа, но тигрицата навлизала и в селата – нещо, което тигрите, за разлика от леопардите, по принцип не правят.

През 1911 година най-накрая един човек се престрашил да се опита да сложи край на кошмара. Вече сигурно се сещате кой – Джим Корбет. Иронично е, че той успял само за няколко дни да издири и застреля зловещата тигрица, която се изплъзвала от всички повече от 10 години.

Не му е било леко, тъй като я проследил по кръвта и останките от крайници на последната й жертва – момиче в тийнейджърска възраст. Когато намерил човекоядеца, дори и свикналият с такива неща ловец бил потресен от гледката.

Облекчението на местните хора след застрелването на Чампаватската тигрица било толкова голямо, че те изразили благодарността си към Корбет, като го обявили за „садху“ – светец. По ирония на съдбата именно той впоследствие се превърнал в един от най-енергичните радетели за опазването на тигрите.

Чампаватската тигрица е абсолютният шампион по убиване на хора измежду хората и животните, като изключим причинителите на геноцид. До нея по брой на предполагаемите жертви от хората-масови убийци се доближава само унгарската графина Ержебет Батори (1560-1614), която всъщност носела прякора „Тигрицата от Шейте“.