Джон Хесп си изкарва прехраната, като продава каравани в английското графство Йоркшир и веднъж месечно играе покер в местното казино, така че за него е било огромен шок да отиде в Лас Вегас и да спечели цяло състояние.
Но вероятно също толкова изненадващо е, че животът му ни най-малко не се е променил. Той продължава да продава каравани, все така играе покер със залози около 10 паунда (около 22 лв.) и ходи на почивка на разстояние не повече от два часа път от дома.

Покер-фестивал в казино в източен Лондон е събрал повече от 300 участници на 34 маси, като стаята е оживена от шума на обявявания на ръце и вдигания на залози. От едно място се чуват викове на победа, от друго – стонове на поражение. Навсякъде обаче го има шума от постоянното потракване на чипове, въртени в ръцете на играчите, обмислящи следващия си ход.

Има много тъмни очила и суичъри, носени от тези, които се стремят към класическото "неразгадаемо лице", извадено сякаш от учебник по покер. Има и шалове и панделки, скриващи издуването на вените на шията, когато играчът опитва голям блъф. С такса от 440 паунда (около 977 лв.) за участие и петцифрени суми, достигащи до 43 000 паунда (над 95 500 лв.) за челната петорка, за много участници това е сериозно начинание.

Един играч обаче не взема подобни предпазни мерки. Облечен в светло сако и панамена шапка, 64-годишният Джон Хесп, продавач на каравани, изглежда по-заинтересован от разговора със съседите си по маса и обмена на усмивки с крупието. Сравнен с по-младите си и сковани партньори по покер, той е стряскащо отпуснат и спокоен.



По това време миналата година Хесп е напълно неизвестен, тъй като дотогава е играл само с малки залози в пъбове и местното казино в Хъл. Мъжът обаче влиза в историята през юли, като се включва в най-престижния турнир по покер – Световната покер-серия (World Series of Poker, WSOP) в Лас Вегас - и завършва четвърти от 7220 участници, с което печели 2,6 милиона долара.

Необичайният йоркширец заинтригува покер-света с колоритното си облекло и приветливо отношение. Много от най-големите имена в покера, изместени от аматьор на финала, в крайна сметка стискаха палци той да спечели.

"Никога, дори и в най-смелите си мечти, не съм си представял, че това може да се случи", казва Хесп по време на почивка на покер фестивала в Лондон.

"Това отдавна беше в списъка с неща, които исках да направя приживе. Целта ми беше да завърша в топ 1000 и да се позабавлявам”, разказва мъжът. Той не е играч с дългогодишен опит, който да играе по няколко пъти седмично. Сяда на масата за покер веднъж в месеца в казиното в Хъл. Началната ставка там е едва 10 паунда. Да спечели два милиона за него е като сбъдната мечта.

Мнозина на негово място веднага биха зарязали работата си и биха заминали със самолет за Карибите, но Джон се е върнал към бизнеса с каравани в Бридлингтън, където продължава да работи 4 дни в седмицата.

Дал си е кратка почивка, но не на тропически остров - а в трайно паркираната му каравана в долините на Йоркшир.

"Трябва да призная, че съм много скучен човек", коментира аматьорът милионер. "Не харча големи суми за бляскави дрехи или ролекси. Дадох доста от парите на семейството ми и инвестирах в друг бизнес като неактивен съдружник. Но все още продължавам да карам същата кола", споделя Хесп.

Колата е сребрист Land Rover Discovery на 40 000 км - макар че той притежава и класическа спортна кола “Дилорън” - модела, прочул се около поредицата “Завръщане в бъдещето”.



По-озадачаващо за организаторите на покер-турнири и професионалистите, които е изместил във Вегас, е това, че Джон се е върнал към местните си покер игри с залози от по 10 паунда. Най-голямата му печалба след този момент е 200 паунда (около 440 лева). Присъства на 888 Poker не заради друго, а по изрична покана на организаторите, които смятат, че неговия имидж на забавляващ се играч е от полза на турнира.

Точно това безгрижие несъзнателно е работило в полза на Джон във Вегас, като го е направило почти неразгадаем за професионалисти, свикнали с лишеното от изражение лице на по-младите си конкуренти.

"Младите, които са израснали с видеоигри и интернет, често нямат социален нюанс в играта си", казва той. "Те си седят тихо с тъмни очила и слушалки, някои изглеждат така, сякаш никога не са виждали дневна светлина. Би трябвало да се забавляват повече и да не се опасяват от социализацията на масата", смята Хесп.

Още една разлика между него и тях е, че Джон никога не се е интересувал от кибер-покер.

"Онлайн покерът никога не ми е носил удоволствие. Просто не е същото, когато не можеш да видиш цвета на очите на съперника или да почувстваш атмосферата в стаята”, отсича милионерът.



На турнира в Лондон, колкото и да е изненадващо, Джон далеч не се справя толкова добре, колкото във Вегас. Съперниците му с удоволствие си правят усмихнати селфита с него през почивките, но на масата купчинката с чипове на Джон стабилно намалява, докато накрая не остава почти нищо. Планината от чипове на масата на финалите на WSOP е само далечен спомен.

Като почти свръхестествено повторение на някогашно разиграване, което е изгубил от победителя в турнира Скот Блумстайн (спечелил 8,15 милиона долара), Джон залага всичките оставащи чипове срещу противника си, като съдбовно държи двойка аса. След като залозите са приети и картите са свалени, на Джон внезапно му се налага да проверява графика на влаковете към Бридлингтън цял ден по-рано от очакваното.

"Държах се до края, но попаднах отново на аса", разказва той след края на играта. "Изглеждаше сякаш всички се опитват да изместят Джон Хесп, което те подлага на голямо напрежение - и не съм сигурен, че това ми допада”, споделя мъжът.

Трудно е да се прецени дали той наистина е разочарован. Всъщност може дори да е щастлив, че си отива обратно в източен Йоркшир при бизнеса си с каравани. Запитан дали се гордее, че е развял британското знаме във Вегас - неговата награда е втората по големина сума в историята, някога печелена от британски играч на покер - той отговаря, че по-важното за него било да развее знамето за своя град Бридлингтън.

Хесп е започнал преговори с организаторите на WSOP, като се надява да изпълни друга от мечтите си: да доведе международния турнир в скромния си роден град по бреговете на източен Йоркшир.

Проблемът е, че там дори няма казино и ще е нужна зала, която да може да получи лиценз за провеждането на подобен турнир. Но Джон не се отказва и продължава да търси възможност да реализира и тази си цел.

Същевременно дори се подготвя филм за неговата история, след като изненадващите постижения на Джон са предизвикали интереса на повече от един продуцент.

"Няколко продуценти се свързаха с мен докато бях във Вегас и получих официално предложение за екранизация на моята история. Говорим за бюджет от няколко милиона британски лири, 25% от снимките да се състоят в Бридлингтън и 75% във Вегас - заради условията на договора не мога да споделя повече. Но определено 'е на масата' като предложение. И със сигурност ще излезе и книга”, разказва скромният мъж, чийто живот е бил променен от един покер турнир.

На въпроса кой би искал да го изиграе на голям екран, отговаря Джордж Клуни или Том Ханкс. Но в крайна сметка „Холивуд ще решава”.
Вместо да гледат екранизация на голям екран, мнозина от играчите биха предпочели да видят Джон да повтори успеха си и тази година на WSOP. Това обаче не е нещо, което той да се надява да постигне. Приписва миналогодишното си постижение повече на късмет, отколкото на умения.

"Няма спор, уменията също играят важна роля. Но и най-добрите играчи не могат да спечелят без късмет. Да, направих няколко доста добри блъфове и разигравания във Вегас, но получих и доста чудесни ръце, и боговете на покера бдяха над мен. Според мен това беше чудо, и чудесата е малко вероятно да се повторят", разказва Джон.



Той обаче е удовлетворен от живота си като търговец на каравани и любител. Няма нищо против да бъде еквивалентът на аматьор от местната пъб-лига по билярд, достигнал до снукър финал от първия си опит на 64-годишна възраст.

"Да стана професионалист?", повдига вежди Джон Хесп. "Категорично не, благодаря".




Източник: webcafe.bg