Проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната за 18 ноември. Ето какво написа математикът в профила си във социалната мрежа Фейсбук:

Кратка информация за войната за 18 ноември 2022 г.

Българската политика си я гледате. Ами, гледайте си я. Знаете първата серия на кой филм чакаме.

Нищо, умножено по нула е нищо на квадрат

И докато умножаваме нищото по нула, поне да гледаме да не ни вкарат явно във войната с Русия.

Сега за войната.

Тук обемът на коментара ще расте постепенно.

И тъй

1. Надпрагов удар? И днес няма. Има обаче нещо друго – Суровикин сваля прага чрез разрушаване на критичната инфраструктура на Украйна. Следва да отбележим още една особеност на тази война – масивното използване на дронове – камикадзе от руската армия.

И то успешно, както се вижда всеки ден. Броячът на украинските загуби в техника върти като луд, нищо чудно, че украинският посланик обикаля покрай министерски съвет и военното министерство да иска оръжие. То и планът е такъв де – руското оръжие да иде в Украйна, та да го издумкат руснаците с дроновете – камикадзе, а ние да се въоръжаваме със западно оръжие. Лошо няма, ама пари струва това и не става бързо, а украинците са на зор – много оръжие искат.

2. Продължаваме да сме набутани в тази война, макар и все още индиректно. Имаше опит да ни набутат и директно, но не мина номерът. Винаги съм ви писал да внимавате за доктрината: да намеря глупак, който да осъществи моите интереси за собствена сметка. Зеленски се опитва да я прилага и той. Неговата изгода е да набута колкото се може повече държави директно във войната срещу Русия.

Моето мнение тук добре го знаете, но да го напиша пак (установил съм, че на някои хора трябва да им напишеш 12 пъти едно и също, за да го схванат. Та за тези хора): напълно достатъчно е, че българско оръжие се изнася за Украина и че нашите пари – през нашия бюджет и през бюджета на ЕС (което е пак парите и от нашите вноски в ЕС) отиват за подпомагане на Украйна.

Не се оставяйте да бъдете въвлечени пряко във военните действия. Защото ако се оставите и започнат да пристигат ковчезите с българските войничета, друга песен ще запеете, ама ще е късно.

Украинците смятат, че ще спечелят войната. Добре, почваме да броим дните и оттук нататък, кой какви значителни градове е превзел.

И тъй, украинците смятат, че ще спечелят войната и не започват преговори в средата на ноември 2022 г. Броим, нали така

Ден 5 – 15 ноември 2022 г.

никоя от двете страни не е превзела нищо съществено.

Тежки руски удари по украинската критичната инфраструктура. Суровикин опитва да свали прага за надпраговия удар.

Продължаваме. Оттук нататък ще разделим фронтовата линия на няколко части и ще гледаме какво става на идеологическия фронт в Украйна и Русия и при нас. Обемът на коментарите ще расте постепенно.

Херсонският участък на фронта. Тук, от моя гледна точка руснаците постъпиха математически неоптимално. Голяма битка при Херсон засега няма да има. Ще има артилерийски престрелки през Днепър. Ами като няма надпрагов удар, това ще има.

Украинците гласят 2 корпуса за форсиране на Днепър и атака срещу Крим. Тъй, че този участък на фронта има потенциал, но засега ни си очакват активни действия там. Украинците форсирали Днепър, ама друг път. Фейк нюз. Фактчекерчетата спят. Та докъде стигнаха украинците, като форсираха левия бряг на Днепър. Днес нещо няма продължения на тази епохална новина. Аматьорщина в пропагандата.

На запорожкия и луганския участък на фронта, както и в Харковска област си работи системата „Таракан“. Непрекъснати атаки и големи украински загуби заради дефекта на системата „Таракан“, който ви описах.

Загубите на украинската армия старателно се крият. Украинската армия действа по системата на съветската армия през втората световна война – юруш без оглед на жертвите. Обаче, все по-често започнаха да излизат материали за убити чуждестранни наемници, повечето от които са поляци.

Какво ви писах вчера? Писах ви следното - внимавайте, войната всмуква чужди войници. Днес го отнасят поляците, утре може да го отнесе друг. Как ще познаете дали го отнася друг? Ами когато „пенсионираните“ му военни започнат да ги избиват по украинските бойни полета.

И пак да питам – ами ние какво печелим от тоя работа. Нали помните доктрината – трябва да се намери глупак, който да защитава нашите интереси за собствена сметка. Отлична доктрина. Винаги съм казвал – давайте и ние да я прилагаме, а не да ни ни я прилагат на нас.

Очакванията са, че запорожкия участък на фронта ще се активира. И двете страни прехвърлят части там. Докато чакаме, да припомним какво беше системата „Таракан“.

Едно време Гудериан е имал концепцията за масирания удар с механизирани съединения. Съединения, не танкови ротички или батальончета. Вървяла е тази концепция, защото насреща не е имало дстатъчно артилерия.

Днес руснаците имат достатъчно артилерия и за да не замине механизираното съединение наведнъж, някой умник се е сетил , че механизираното съединение може да се раздели на ротички и батальончета и с тях да се правят атаки. Резултатът го виждате – когато тази концепция опре в достатъчно сгъстена отбрана, загубите са огромни. Артилерията попилява танковите ротички.

Гледате снимки на трупове на украински войници по полето. Отдавна съм ви написал, системата „Таракан“ е погрешна, тя може да постигне нещо, само ако руснаците пуснат гювеч, както го направиха вследствие на неоптимално от математическа гледна точка поведение при Харков и при Херсон.

Донецкият участък на фронта. Виждате, че тук руската армия настъпва. Украинската отбранителна линия Бахмут – Северск държи. Руснаците обаче бавно се приближават към самия Бахмут. Знаете, че много отдавна съм ви написал, че основното сражение в тая война ще е за Словянск и Краматорск. Тъй, че очакванията са за силно интензивни боеве в този участък на фронта. Основни цели – Бахмут и Авдеевка.

Заключение за днес: надпрагов удар няма, войната продължава.

Идеологическият фронт. Знаете тезата ми за аматьорщината на украинската пропаганда. Видяхте го с очите си на примера на падналите ракети в Полша. Не се прави така, бе. Излагате се, излагате и нас от НАТО.

При руснаците също е напрегнато. Тезата за Кутузов може и да сработи при Херсон, но е ясно от пропагандна гледна точка, че това не може да продължава. Следователно, руснаците подготвят голям удар на фронта. Това ще понамали напрежението. Дали ударът ще е надпрагов или не, ще видим. Като гледам какво правят досега, вероятността за надпрагов удар е малка.

Друго което намалява напрежението в руското общество е успешното разрушаване на украинската критична инфраструктура. Това има две цели – едно – обществото по – лесно преглъща несгодите от войната и второ – прагът пада и вероятността за надпрагов удар расте.

У нас нашата пропаганда продължава да е в състояние: сдадох богу дух. Народът вижда, че сме въвлечени във войната и че парите ни текат през Брюксел не за подобряване на нашия живот, а за поддържане на Украйна на система. Нормално е народът да е недоволен. Ненормално е пропагандата да е толкова слаба, че да не може да направи нищо срещу това.

Но с какво се занимава българската пропаганда. Ето ви пример – Витанов говори същите неща като сериозните американска аналитици (защото боклук-аналитици и там с лопати да ги ринеш и авгиеви обори с тях да пълниш) и веднага отгоре му се нахвърлят фактчекерчета да го борят с данни от „независими“ украински сайтове.

И още групички се организират, че да пишат срещу Витанов по социалните мрежи. Абе, заемете се по-сериозно с правилна пропаганда. Сдухана ви е работата срещу Витанов. Огромните украински загуби в жива сила вследствие на недомислената система „Таракан“ лъскат и още ще лъсват, самият шеф на комитета на щабовете на американката армия ги потвърди.

Организирали горките групи да пишат срещу Витанов. Вие сте били много лесни, бе, хора. Добре, че сме в НАТО иначе некадърността ви отдавна да е залята и удавена от проруската пропаганда. И да ви го набия пак в канчето, за да не забравите – не се прави така – абсолютна аматьорщина е вашето.

Нататък по нашите си теми

Политологията –(Ден 54)

Продължаваме с държавата. Занимаваме се толкова с нея, защото тя е централната институция в политическата система. Днес – за държавната политика. Държите значи държавата Защо я държите – за да си прокарвате интересите. Как? С целенасочена дейност на държавните органи, които да решават проблеми и да реализират цели в различните обществени сфера.

Ама какви проблеми и какви цели. Ами вашите проблеми да решават и вашите цели да постигат, вашите, на тия дето държите държавата. Ако я държите де. Ако ли не – решават се проблемите и се постигат целите на тези, дето държат държавата.

Затова куцо и саката тича да пребара държавата и да я държи. Тича, на куц крак и на ръце ще тича и от чужбина ще тича, зер държането на държавата е сладко нещо. А целенасочената дейност на държавните органи си е държавната политика. Ама как се осъществява?

Държавата си има ресурси и още има икономически, правови и административни методи на въздействие. Ей така, впрягаш ресурсите на държавата и различните методи на въздействие и си решаваш проблемите и си постигаш целите. Държавна политика, значи.

Ама дали проблемите, които решаваш са тези, които има народа и дали целите, които постигаш, имат нещо общо с народните цели, това е друг въпрос. Народните проблеми и цели могат да не съвпадат с проблемите и целите на тези, които държат държавата.

А какви би трябвало да бъдат основните цели на държавната политика? (би трябвало, ама дали са такива, е друг въпрос): та, почваме със защитата на гражданите и собствеността им, обезпечаване на производството но стоки и услуги, необходими за населението.

Това за защитата на гражданите, да го оставим на страна, че разбутаме ли го, ще замирише. Да видим производството на стоки и услуги, необходими за населението. Ама имало европейски директиви, не можело държавата да се меси.

Така ли? Неокейнсианецат Витанов от икономическата школа на Масачузетския технологичен институт ви казва: основен елемент на държавната политика е обезпечаването на производството на храни и стоки за да може населението на страната да не страда в периоди като сегашния и особено при войни.

Никакви европейски регулации не стоят над задължението на държавата да провежда политика, която да не води до глад. Това е въпрос на суверенитет. Ама защо ни пишеш това, бе Витанов?

Защото, ако войната се усили и се разбият продоволствените вериги в Европейския съюз, в България ще настъпи глад, защото страната не произвежда достатъчно селскостопанска продукция, за да си изхрани населението.

Националната сигурност е застрашена и държавната политика трябва да си вземе поука. Дали ще си вземе поука е друг въпрос. Както знаете, зависи от тези дето държат държавата. Гладуването на народа може и да не им е проблем, а изхранването му може и да не им е цел за постигане. Тъй просто е то.

Държавната политика се формира. Как се формира, вече ви е ясно. А как се осъществява. Ами, чрез механизми за реализация на държавната политика. Механизми значи, а кой ги движи тия механизми? Ами изпълнителните органи на властта при участието на законодателните органи на властта. И още – групи по интереси и групи за натиск.

А-ха-а-а-а, я гледай какви механизми за въздействия върху държавната политика – правиш си групичка по интереси и групичка за натиск и почваш да натискаш. Кого натискаш? Ами тия, дето държат държавата. А може ли да си направиш куклен театър – хем държиш държавата, хем си си напроизвел куклички, наречени групи по интереси и групи за натиск. Може, що да не може. И къде стават такива неща, бе Витанов. В Дания, бе, в Дания, ей, не се научихте, къде са гнилите работи. Тука всичко е на шест, всичко върви перфектно, само дето кралят е гол.

Закон на Витанов: Когато едно общество не вижда проблем, то значи няма проблем, докато проблемът не тресне обществото по главата.

Така, стига днес за това.

Следват мисли от софийския сумрак.

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 17)

...Има три вида власт по отношение на използваната сила: власт – тояга, власт – морков и най-често използваната власт-прегръдка...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Значи: со кротце (власт-морков), со благо (власт-прегръдка) и со малко кютек (власт-тояга) – това е рискът от власт, който е действал преди 100-на години у нас. Как е действал – друг въпрос. Какво става в обществото маже да видите, като погледнете кое преобладава в микса на властта. Я да видим какво има сега у нас.

Тояга – няма, това добре. Морков – и морков няма, а зима иде. Прегръдка също няма. Ей, чакай, Витанов, да не би да искаш да ни кажеш, че нищо няма. А-а-а-а, не е нищо. А какво е? Витанов поздравява всички с песента Dr. Stein на Хелоуин. Едно, песента си я бива и второ, да ви напомня, че сме в процес на съшиване на нещо.

Та така, стига за днес. Интересно е, нали. В понеделник ще продължим. Малко се отклонихме от теорията на популациите, но така е и по книжката. Следва обаче разказ за развитието на изследванията по популационната динамика. Отиваме към дебата Малтус-Гудуин. Ще кажете, ами Гудуин що ще там при Малтус. Просто е. На конкурса за първи професор по политическа икономия в Британската империя имало двама кандидатаи: Малтус и Гудуин. Малтус спечелил. Гудуин се постарал да използва връзките си в обществото , за да сипе помия срещу Малтус. От Балканите до Лондон – едно и също. Тъй е то по Авропата.

Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук