Всички, които през последните година-две са се опитали да купят апартамент или къща, знаят колко невъзможна мисия се е превърнало това търсене. Не само заради главозамайващо високите цени на недвижимите имоти, но и защото просто – ги няма. Няма ги на пазара, няма ги в обявите, а ако и да се появят, вече са резервирани или продадени в същия момент, пише сръбския „Телеграф“.
Една потребителка на форум сподели своя опит: седнала "просто да види какво има" от апартаменти в Загреб и се шокирала. Както казва, критериите ѝ толкова много са се променили, че цената от 3600 евро на квадратен метър ѝ е започнала да изглежда съвсем приемлива.
А реално – това няма никакъв смисъл. Защото за тези пари повечето хора в Хърватия, а и извън нея, могат да си позволят едва гарсониера или едностаен апартамент – а не семеен дом, в който всеки член да има своя стая.
"Къде изчезнаха всички апартаменти?"
Един хърватин отвори тема в Reddit под заглавие: "Защо има такъв недостиг на апартаменти/къщи?"
И веднага добави: "Знам, сега ще започнете със стандартните фрази – поскъпнаха материалите, работната сила, строителството – това всички повтарят като папагали.
Мен ме интересува нещо друго: как преди само 3-4 години беше възможно да се купи нормален апартамент на нормална цена, а днес няма нищо? Къде изчезнаха всички тези имоти? Дали всички не ги купиха, за да 'изчистят' пари и да запазят парите си в тухли?"
Повечето събеседници се съгласиха: недвижимите имоти отдавна са престанали да бъдат просто покрив над главата – днес те са финансови активи, като акции или злато.
"Когато всички с някакви спестявания искат да купят още един апартамент – било то за наем, било то за децата им по-късно – тогава предлагането просто се срива. Няма достатъчно апартаменти дори по един на човек, камо ли още един, трети, пети…"
Инвестиции, а не домове
Недвижимите имоти днес се разглеждат като най-стабилна инвестиция – инфлацията не ги разяжда, винаги могат да се отдават под наем, цените постоянно растат.
"В Далмация всички имат една и съща цел: ако нищо не са наследили, искат да купят нещо; ако вече имат, искат още един имот за отдаване под наем. Апартаментът вече не е място за живеене – той е банкомат", пишат коментатори.
Решения? Теоретично – да. Практически – политически самоубийствени.
"Държавните мерки за по-евтин наем са безсмислени. Единственото, което би имало ефект, е сериозно да се облага всяка покупка на втора, трета или четвърта недвижимост. Но това би било политическо харакири – нито една партия няма да го направи."
Добавят още, че би помогнало да се развие инфраструктурата около градовете – по-бърз транспорт, метро, железопътен транспорт – за да могат хората да живеят извън градския център, но без загуба на време за пътуване.
"Тухлата пази парите"
Все по-често се повтаря фразата: "Тухлата пази парите." Инвеститори, а и обикновени хора, виждат в апартаментите сигурна защита от инфлация.
"Истинската цел на жилището е изгубена. Днес най-важното е апартаментът да може да се отдава под наем или продава с печалба. Това, че някой може би би искал да живее в този апартамент – това вече никого не интересува."
А какво става с останалата част от страната?
Недостигът, съгласяват се всички, е проблем на големите градове и крайбрежието. Във вътрешността – друга история.
"Имаш къщи колкото си искаш в Славония, Бараня, Лика, Горски котар. Само си направи една разходка – на всяка втора има табела 'за продажба'. Но какво полза, като там никой не иска да живее? Няма работа, няма болници, училища, детски градини. Хората избягаха, защото не можеха да оцелеят."
Централизацията погълна всичко
Един потребител подчертава същността: "Хърватия е изключително централизирана. Всичко се бута към Загреб, останалото е опустошено. Хората са струпани в столицата, държавните служби са пълни с администрация, всичко се случва там. Останалата част от страната зейва празна – като Русия. Никъде в Европа политиката не прилича толкова на Москва, колкото в Загреб."
Всички искат апартамент в Загреб и апартамент на морето. Всички, които имат някакви пари, инвестират в недвижими имоти. И докато целият един народ мисли така – докато апартаментът е символ на сигурност, а не място за живеене – недостигът ще расте. Цените ще растат. А решенията ще останат само теоретични.
Превод и редакция: БЛИЦ
