Руският президент Владимир Путин по време на посещението си в Китай на 4 февруари даде да се разбере на Запада, че ако натискът върху Русия продължи, енергийната криза може да се изостри.

Руската федерация възнамерява рязко да увеличи доставките на газ за Китай, което ще намали зависимостта от европейските потребители. Подобен енергиен съюз между двете страни ще се превърне в политически инструмент в конфронтацията със Запада, както коментират експертите след срещата на Путин с китайския лидер Си Цзинпин.

Преговорите между Путин и Си Цзинпин се проведоха няколко часа преди откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин. На фона на отказа на американския президент Джо Байдън и ръководителите на редица други западни държави да посетят събитието, това пътуване е значимо: от една страна, то подчертава приятелските и съюзнически отношения на двамата лидери, от друга странапоказва, че за Русия спортът е извън политиката.

Путин говори за това в статията си "Русия и Китай: стратегическо партньорство, ориентирано към бъдещето", публикувана от китайската информационна агенция “Синхуа” на 3 февруари. Той засегна тези теми и по време на срещата си със Си Цзинпин.

Руският президент благодари на колегата си, че го е поканил на церемонията и припомни, че това се е превърнало в добра традиция: през 2008 г. той вече е летял до Китай за откриването на летните олимпийски игри, а през 2014 г. Си Цзинпин присъства на откриването на Зимни олимпийски игри в Сочи.

„Ние знаем от първа ръка, че подготовката за Олимпиадата е огромна работа. Сигурен съм, че нашите китайски приятели са го направили блестящо“, каза Путин.

Според него двустранните отношения между Русия и Китай "се развиват в дух на приятелство и стратегическо партньорство". „Те придобиха наистина безпрецедентен характер и са пример за достойни взаимоотношения, които си помагат да се развиват и в същото време се подкрепят в развитието“, каза руският президент.

Миналата година стокооборотът между страните достигна 140 милиарда долара. Целта е 200 милиарда. Въпреки че, както каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков след срещата, лидерът на КНР вече обяви нова летва - 250 милиарда долара. „За Китай това не е много, но за нас това е много амбициозна цел. Но тези цели са доста реалистични, предвид настоящата динамика на двустранните отношения“, каза Песков.

Една от основните теми на разговорите е енергетиката. Путин отбеляза, че „руските петролни работници са подготвили добри нови решения за доставката на въглеводороди за КНР“. „Газовата индустрия също направи още една крачка напред – имам предвид нов договор за доставка на газ за Китай от Далечния изток на Русия при 10 милиарда кубически метра годишно“, каза Путин.

Китайският президент увери, че Китай няма да промени политиката си спрямо Русия. „Ще се стремим да трансформираме взаимното доверие между нашите страни в практическо сътрудничество в полза на двата народа“, каза Си Цзинпин.

Това „практическо сътрудничество” до голяма степен се свързва със създаването на енергиен съюз между Русия и Китай, за което Владимир Путин пише в статията си в навечерието на посещението си в Пекин. Според него този съюз е важен за Русия от гледна точка на ускореното социално-икономическо развитие на Сибир и Далечния изток.

На фона на сегашния енергиен недостиг на въглища, газ и нефт в Китай тези области са перспективни за Руската федерация, убеден е президентът на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов. Взаимодействието с Китай в енергийния сектор ще позволи на Русия да разреши вътрешните инфраструктурни проблеми, смята експертът.

За увеличаване на доставките на въглища вече започна реконструкцията на БАМ и Транссибирската железница. „Доставките се извършват по железопътен транспорт, използва се инфраструктурата на източния коридор, Транссибирската железница, БАМ, въглищните терминали на Далечния изток“, казва Абзалов.

В същото време икономическите ползи за Русия (както и за Китай, между другото) не са всичко. И за двете страни енергийният съюз (предимно в газовата индустрия) е и своеобразен инструмент за влияние върху отношенията с колективния Запад, смятат политическите анализатори.

Обемът на годишните доставки от Руската федерация за Европа е около 135 милиарда кубически метра годишно, а доставките за Китай по газопровода Силата на Сибир надхвърлят 10 милиарда кубични метра, обяснявакитаистът и политолог Николай Вавилов.

В същото време, още през 2024 г., когато руските газопроводи “Силата на Сибир” и “Союз-Восток” достигнат планирания си капацитет, доставките на газ за Китай ще се увеличат до почти 80 милиарда кубически метра. „Това има силно влияние върху политиката: ако и двата газопровода работят, обемът на доставките на газ от Русия за Китай ще бъде сравним с доставките на газ от Русия за Европа.

Това създава много интересна политическа ситуация, при която Русия ще може да лавира между газовите пазари. Може да възникне ситуация, когато Европа ще получава по-малко газ заради Китай. Тази ситуация е съвсем реална – през следващите 5-7 години Китай ще удвои потреблението си на газ“, обясни Вавилов.

От друга страна, това ще се отрази и на отношенията както на Русия, така и на Китай със САЩ, които също доставят газ на Китай. „Купувачите на газ в Китай са провинциите. Това са частите от китайската икономика, създадени още преди Си Цзинпин и интегрирани в американската. И това значително трансформира енергийния аспект на сътрудничеството с Русия в политически аспект“, отбеляза експертът.

Укрепването на енергийния съюз между Русия и Китай ще се отрази сериозно на отношенията на Русия с Европа на първо място, смята Сергей Марков, директор на Института за политически изследвания.

„Ако газът потече към Китай, Европа вече няма да може да си навира носа в „Северен поток 2“, а ще убеждава Москва да построи „Северен поток-3“. Що се отнася до САЩ, все още не е ясно как ще реагират на укрепването на съюза между Русия и Китай. Те или ще засилят атаките си срещу Русия, или рязко ще започнат да се примиряват с нея “, обобщи Марков.

Екатерина Лазарева