Обзета от неистовата и последователно подклаждана фиксидея да развенчае поредния мит за красавица от далечното минало, египтоложката от Кеймбридж Сали Ан Аштън е постигнала пореден връх в научната си кариера - да стигне до дъното на истината по въпроса как всъщност е изглеждала царицата на Египет.

След дългогодишна изследователска работа, изследване на редица източници и с помощта на компютърни програми Аштън е стигнала до неочаквани изводи за външния вид на Клеопатра.

За да не бъдат „неоснователни“ изводите й, тя издирва части от изображения на Клеопатра, които са запазени върху древни монети и оцелели барелефи на храма в древния египетски град Дандара. Изводът на египтоложката е, че съвременното възприятие на легендарната египетска царица е много далеч от реалността.

Знаем, че Клеопатра остава в историята като фатална красавица и нито един мъж не е могъл да устои на чара й.

В съвременното кино в образа на Клеопатра са се превъплащавали едни от най-известните и привлекателни актриси в света: Вивиан Лий, Моника Белучи, Елизабет Тейлър, София Лорен. Разбира се, може да се спори коя от тях е изиграла ролята си най-добре, но външният вид на всички не отговаря на прототипа.

Истинската Клеопатра, която се „появи” в резултат на изследването на Аштън е била ниска и закръглена. Устните й са били тънки, а носът – доста голям.

Според египтоложката митът за невероятната красота на кралицата изобщо не е възникнал заради външния й вид. Клеопатра е притежавала изключителен чар, общувала е като равна с мъжете, разговаряла е със събеседниците си толкова съблазнително, че буквално те са губили ума си по нея.

Според някои източници красотата на Клеопатра не се забелязвала от пръв поглед, но тя била много харизматична и се славела със сладкия си глас.

Древногръцкият философ Плутарх пише за Клеопатра, че нейният глас е звучал особено нежно. Той я описва като умна, образована, владееща свободно няколко езика и веща не само в политиката, но и във военната стратегия. Това е било достатъчно, за да „завърти главата” дори на Юлий Цезар и да остави забележим отпечатък в историята.

Клеопатра е вероятно единствената жена в историята, която използвала репродуктивните си способности като мъж, за да създаде наследници. Другите владетелки или управлявали от името на невръстно дете или защото не е имало мъжки наследник.

Тогава те встъпвали в длъжност едва след детеродна възраст. Клеопатра използвала продуктивната си утроба, за да роди деца от двама римски военачалници.

От Юлий Цезар имала едно дете, а от Марк Антоний три – при това две от тях близнаци – и успяла да се справи. Поставила всяко от децата си начело на различна област от разрастващата се Източна Империя, която била в надпревара със Западната Римска Империя. Ако Марк Антоний, бе вземал други решения вероятно щяхме да говорим за Клеопатра и наследството й по различен начин.

За нея може и да се говори, че е била голяма красавица, но не бива да забравяме, че е била плод на кръвосмешение. А кръвосмешението не прави хората красиви.

Монетите от нейно време не я изобразяват като голяма хубавица. Писмените данни по-скоро говорят за невероятен ум. Каквото и да е привличало мъжете към нея, тя го е използвала добре, по-добре от всяка друга жена в историята.

Много историци са се опитвали да определят колко красива е била тя, но далеч по-малко са се чудели как е ухаела.

Преди няколко години бе съобщено, че група учени е достигнала да връх в това и е превърнала фантазиите в нещо съвсем реално и научно обосновано – пресъздали са парфюма, използван от Клеопатра, съобщи британският в. „Таймс”.

Екип от археолози и парфюмерийни експерти са създали аромат, за който твърдят, че е бил равнозначен на Шанел № 5 за онези далечни времена и вероятно е бил използван от последната кралица на древен Египет.

Легендата гласи, че когато Клеопатра се отправила към Тарсус, за да се срещне с Марк Антоний, тя заляла пурпурните платна на своя кралски златен кораб с достатъчно количество парфюм, за да може ароматът да се усети далеч преди да достигне брега.

Рецептата за пресъздадения аромат е резултат от разкопки и задълбочени проучвания на обекта Тел ел-Тимаи, северно от Кайро, в продължение на десетилетие на екип археолози от Университета на Хавай. Градът, познат в древен Египет с името Тмуис, е основан около 4500 г. пр.н.е. и е бил дом на най-известните парфюми, наречени Мендезийски и Метопийски.

„Това е бил най-цененият парфюм в древния свят”, казва Робърт Литман, археолог от университета, пред списание Atlas Obscura.

През 2012 г. екипът разкри фабрика, използвана от търговец на парфюми около 300 г. пр. н. е, която включвала място за производство на някаква течност, както и няколко малки стъклени шишенца и гърнета с все още запазена утайка вътре в тях.

Ароматът в шишенцата не се съхранил, но химическият анализ на утайките позволява да се разкрият някои от съставките.

Робърт Литман и Джей Силвърстайн, негов колега, представили своите открития пред Дора Голдсмит и Шон Коглин, експерти по египетски парфюми, които впоследствие помагат за пресъздаването на аромата, следвайки методи, записани и открити в древногръцки текстове.

Основата на ароматите е смирна, смола, извлечена от трънливо дърво, открито в Африканския рог и Арабския полуостров. Екипът добавя съставки, включващи кардамон, зехтин и канела. Полученият парфюм е по-плътен и по-лепкав от съвременните аромати, почти като зехтина и създава силен, пикантен аромат, който е по-дълготраен от днешните смеси.

„Каква тръпка е да помиришеш парфюм, който никой не е помирисвал от 2000 години насам и, на който може би Клеопатра е ухаела“, пита Литман.

Въпреки това, Манди Афтел, парфюмерист в Бъркли, Калифорния, която през 2005 г. помогна за възпроизвеждането на аромат, използван за ароматизиране на мумия на дете, заяви, че е по-вероятно Клеопатра да е имала собствена фабрика за парфюми и собствен аромат. „Не мисля, че някой знае със сигурност какво е използвала“, добавя тя.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук