Името на Андрий Чикатило е синоним на ужас от близо половин век. „Ростовският касапин“ уби повече от петдесет души, а историята му се превърна в присъда за съветската система, която с години не забелязваше чудовището, скрито зад образа на „примерен гражданин“.
Украинският "Фокус" потърси мнението на Дмитрий Попов – профайлър, кандидат на психологическите науки и бивш служител на СБУ – за това как се формира „типът жертва“, защо такива хора са неразпознаваеми по външния си вид и дали маниакалната склонност към убийства може да бъде излекувана.
В продължение на 12 години – от 1978 г. до 1990 г. – Съветският съюз живееше редом с един от най-страшните серийни убийци на ХХ век. Чикатило уби най-малко 52 души – деца, жени и тийнейджъри. Престъпленията му бяха шок за обществото и присъда за съветската правоохранителна система.
Попов обясни, че първите престъпления на Чикатило съвпадат с края на епохата на Брежнев, време, когато престъпността в СССР официално „не съществуваше“. Властите се страхуваха да признаят, че в „страната на победилия социализъм“ действа сексуален маниак.
Разследването започна едва след серия убийства на деца в Ростовска област, но дори тогава прокуратурата и милицията спореха дали става въпрос за един и същ човек.
През 80-те години следователите са работили без съвременни методи – ДНК анализ все още не е имало, а съдебно-психиатричната експертиза не е признавала понятието „сериен убиец“.
Поради това Чикатило многократно е попадал в полезрението на следствието, но е бил освобождаван: учител, семеен, без криминално досие – „типичен съветски гражданин“. Тази грешка е струвала десетки животи. През 1984 г. за едно от престъпленията му е осъден и разстрелян невинен мъж.
Чикатило е задържан едва през 1990 г. – случайно, по време на полицейска акция. Пред съда той се признава за виновен за 52 убийства. Осъден е и е разстрелян през 1994 г.
Профайлърът Дмитрий Попов категорично заяви, че по външен вид не може да се разбере, че човек има психическо разстройство или е потенциално опасен. Визуални разлики могат да има само при вродени нарушения, например аномалии в развитието на мозъка, но маниаците нямат такива външни признаци.
Попов каза, че те са обикновени хора, които умеят майсторски да се маскират. Той използва термина „мимикрия“, описвайки ги като същества, които се приспособяват към средата, за да се слеят с нея.
„Маниаците са приблизително такива. Биологически те са хора, но психологически са различни. Те се маскират като 'свои', за да действат безнаказано“, обясни той и добави, че единственото, което може да бъде забелязано, е странно поведение, но само по време на самото престъпление или непосредствено преди него.
Според Попов, за да се формира маниак, трябва да съвпаднат няколко фактора:
- Семейна агресия или насилие в детството.
- Ранна жестокост към животни – класически тревожен сигнал.
- Биологична предразположеност и определен отключващ механизъм (тригър).
Профайлерът уточни, че задължително присъства и психично разстройство – психопатия или социопатия.
Относно „типа жертва“, Попов каза, че той често е свързан с отдавнашна травма или е част от ритуал. Например, жертвата може да наподобява образ от травмиращ момент в детството, като в случая с Анатолий Сливко.
Попов потвърди, че престъпници, които казват, че „са чували гласове“ (както Чикатило, Оноприенко и Ткач), наистина имат подобни симптоми, но това е вече в сферата на психиатрията. Тези „гласове“ обикновено нямат сексуален подтекст, а са по-скоро агресия и желание за убийство заради самия процес.
Може ли маниак да бъде излекуван?
Попов категорично заяви: „Психотерапия – не“.
По неговите думи, ако става въпрос за сексуални маниаци, най-добър резултат дава химическата кастрация, която намалява либидото и нивото на агресия. Хирургическата кастрация не решава проблема, тъй като оставя агресията и поражда желание за отмъщение.
„Смятам, че химическата е единственият относително ефективен и хуманен начин. И, разбира се, изолация. Защото ако маниакът не е осъден доживот, той задължително ще излезе и рисковете ще се върнат“, заключи експертът.
