Преди две хилядолетия в днешен Северен Виетнам стандартите за красота изглеждали по съвсем различен начин, пише glasnews.
Вместо снежнобели усмивки, символ на привлекателност били лъскавите черни зъби – практика, която и днес оцелява в някои части на Азия, но дълго време оставаше с неясен древен произход.
Археолози често са откривали черепи с потъмнели зъби из целия регион, но не било ясно дали оцветяването е резултат от умишлена козметична намеса, от химичните свойства на почвата при погребението или от дъвченето на бетелов орех – традиция, широко разпространена в Азия и Тихоокеанския регион.
Научен пробив от Донг Са
Ново изследване, фокусирано върху човешки останки от археологическия обект Донг Са в Северен Виетнам, предоставя най-ранните преки доказателства за съзнателно почерняване на зъбите още през Желязната епоха. Погребенията датират отпреди 1800–2200 години, а един от индивидите е от преди около 400 години.
За да избегнат объркване с естествено оцветяване, учените използвали недеструктивни методи – сканираща електронна микроскопия и преносима рентгенова флуоресценция. Анализът позволил да се изследва повърхността на емайла и химичният състав, без да се увреждат останките.
Химията на черната усмивка
Резултатите показали необичайно високи нива на желязо и сяра в древните зъби. Тази комбинация е ключова за образуването на железен танат – дълбок черен пигмент, получен при реакция между желязо и растителни танини.
Железните танати се срещат естествено в растения като гали и кора от нар. Един от анализираните зъби съдържал и високи нива на железен оксид, което подсказва многократно нанасяне на паста, богата на желязо. Моделът на натрупване не съответствал нито на почвено оцветяване, нито на ефекта от бетелов орех.
За да потвърдят изводите си, изследователите възпроизвели древната техника. Те оцветили съвременен животински зъб със смес от желязо и гали, подобна на традиционните виетнамски рецепти. Химичният профил на модерната проба почти съвпаднал с този на 2000-годишните останки.
Традиция, продължила векове
Във Виетнам почерняването на зъбите дълго време било разпространено сред различни етнически групи, независимо от пол и социален статус. Според етнографски данни от началото на XX век процесът можел да продължи до 20 дни.
Пастите от желязо и танини се нанасяли многократно, след което зъбите се полирали с пепел или кокосов катран, за да се постигне огледален черен блясък. Полученият ефект бил устойчив и изисквал минимално подновяване на всеки две-три години.
Културен контекст и Желязната епоха
Времевият контекст съвпада с периода на културата Донг Сон и по-широката Желязна епоха, когато железните инструменти станали по-достъпни. Наличието на метални пособия и богати на сяра минерали позволило създаването на траен пигмент.
Откритието не само разкрива древен естетически идеал, но и показва колко усъвършенствани химически познания са притежавали общностите преди две хилядолетия. Черните усмивки се оказват не просто символ на красота, а свидетелство за културна идентичност и технологична изобретателност.
