Най-страшният нощен кошмар за намиращите се на власт политици в целия свят е референдумът. Те идват на власт върху случайната вълна на народните настроения и после се опитват да се задържат на неустойчивото място, където се оказали. И тъй като около тях вече бушуват други вълни от народни настроения, политикът прави всичко, за да се изкачи възможно по-високо и да не обръща на тези вълни никакво внимание.
Британският премиер Дейвид Камерън веднъж неблагоразумно обеща на своите избиратели, че ще проведе референдум за излизане от ЕС. Това беше тактически ход по време на избори и най-вероятно не възнамерявал да прави референдум.

Резултатите обаче се оказаха различни от тия, заради които премиерът даваше обещания и референдумът все пак трябваше де бъде проведен. Резултатите са известни и така се сбъдна страшният кошмар на Дейвид Камерън. И не само на него.

След като букмейкърите раздадоха премиите на позналите резултата от Brexit, сега ще приемат нови залози дали ще бъдат реализирани резултатите от референдума. Този път загубилите на 23 юни може да спечелят реванш, защото вълната на народните настроения като стигне заветния бряг се връща, повличайки обратно всичко със себе си.

Европейските политици винаги знаят кое е по-добре. И го знаят по-добре от народа. Затова референдумите в Европа са отричани открито, а не завоалирано.

Съвсем не отдавна, след референдума в Холандия, на който гражданите се изказаха против асоциирането на Украйна в Евросъюза, външният министър на Люксембург, се изказа откровено: „Ако ние искаме да разбием Европа, трябва да провеждаме повече референдуми.” И добавил, че референдумът не е подходящ инструмент за отговор на комплексните въпроси в условията на парламентарна демокрация. При демокрация, осъществявана от парламента, а не от народа, референдумът наистина е съвършено неподходящ инструмент.

А лидерът на „зелените” в Европарламента Ребека Хармс заявила, че не трябва да се подлагат на гласуване в отделна страна въпроси, които засягат Евросъюза като цяло.

Президентът на автономната област Мадрид Есперанса Агире след първия референдум за независимостта на Каталуния през 2009 г., когато над 96% от каталунците се изказаха за отделяне от Испания, нарече волеизявата на своите съграждани „слабоумие” и „безумие”, като добавила, че резултат от 96% може да има само в тоталитарна страна. След това испанските власти забраниха провеждането на други референдуми по този повод. Така вместо тоталитаризъм отново настъпи демокрация.

Еврокомисарят по въпросите на разширяването и европейските политики Йоханес Хан след референдума в Холандия каза: „27 члена на ЕС вече ратифицираха споразумението с Украйна, Холандия предварително го ратифицира, затова можем да кажем, че споразумението предварително влезе в сила”. Резултатите от референдума бяха умножени по нула.

Точно така изобщо без обяснения бяха игнорирани резултатите от референдума през 1991 г. за запазване на СССР и запазване на Украйна в състава на СССР. Политиците Елцин и Кравчук счетоха, че знаят по-добре от гражданите.

Понякога става така, че от резултатите от референдума не може да се отметне. Тогава се прави втори референдум – клин клина избива.

Така например беше направено в Дания, която през 1992 г. гласува против ратификацията на договора от Маастрихт, положил началото на ЕС в днешния му вид, а през 1993 г. той беше прегласуват и се получи желаният противоположен резултат.

Така беше и в Ирландия, която през 2008 г. гласува против Лисабонския договор, но през 2009 г. го прегласува правилно.

Историята се повтаря и с кримския референдум: в Европа и в САЩ отдавна се носят слухове , че няма да е лошо да се проведе повторно референдум, защото жителите на Крим първия път не гласували не както трябва, но е възможно втория път да гласуват правилно.

Същото експертите говорят по повод Brexit. Резултатите от референдума нямат преки правови последствия и Камерън може да уреди „втори тур” на преговорите с Брюксел, като се договори за „широка автономия”. Договореностите могат да се прокарат през нов референдум и фактически запазване на UK в ЕС". Това е само един от вариантите.

Мнението на британските граждани ще бъде обявено за „препоръчително”, погрешно, безотговорно, безумно, слабоумно... Политиците винаги знаят кое е по-добре от гражданите.

Екип на БЛИЦ