Настръхнаха ли гърците срещу туристите от България заради страха, че ще докарат коронавируса? Това е големият въпрос след като от 6 ч. тази сутрин желаещите да почиват в южната ни съседка нашенци трябва да представят отрицателен резултат от актуален PCR тест на английски език.

Според изискванията на гръцките власти тестът трябва да е направен до 72 часа преди преминаването на границата, а Атина си запазва правото да тества допълнително туристите. До края на август пътуващите ще трябва да попълват и електронен формуляр с генериран QR код. Репортер на "Марица" е посетил един от любимите на много българи курорти в Халкидики, за да провери на място какви са условията и настроенията. Ето репортажът му от популярната дестинация:

Пълен хаос, никой не знае! Така отговаря любезният ми домакин Анастасиос, който стопанисва комплекс от студия със спираща дъха гледка към три от заливите на Амуляни. И вдига рамене. Питам го заради мой приятел, който се интересува за резервация в края на август, с уточнението, че коронавирусът може да промени плановете му. Да, никой от двете страни на границата не знае какво ще се случи утре, да не говорим за края на август.

Но животът на малкия остров между два от ръкавите на Халкидики си кипи. И с коронавирус, и със забрани за българи и сърби - двете най-популярни чуждестранни нации на красивото кътче.
 



И аз не знам точно как успявам да се промъкна до това райско място между нови заповеди за кодове, тестове, временни ограничения. Факт е, че в неделя (5 юли) минавам за секунди границата и точно 4 часа след потегляне от дома съм в любимия на половин България мегакурорт Ставрос-Аспровалта, а след още 45 минути на ферибота за Амуляни.

Още на  безкрайния плаж в Ставрос разбирам, че туризма в Халкидики ще го бъде и без българи. Да, сигурно силно осакатен, с доста пострадали. Но ще го бъде. И без български петел ще съмне по гръцките плажове.

Тълпата е невероятна. Шезлонгите заети до дупка, морето пълно с деца

Колите по безплатните паркинги са буквално хиляди. И забележете, над 90 процента с гръцки номера. Ха! Колкото и да смятам, че може и да има „рент а кар“ туристи, колкото и да съчинявам теории, фактът е неоспорим.

Гърците са напълнили плажовете. Имам познати, признавали са ми, че в хубавите години на усвояването на европейски средства животът им е бил песен. Който не е искал, той не е построил вила или къща по безкрайните брегове. И явно я ползва редовно през уикендите, отпуските.
 Къде да ходи? Чисто море, безкрайни плажове, уютни таверни. И безплатно (за гърците, де) спане. Рай!
Впечатленията ми се потвърждават още в първите часове и на плажа Аликес в Амуляни. Жестоко място, любимо на доста къмпингари от България. Гръцката реч е преобладаваща в почивните дни. Номерата на колите - също.

Разбира се, картинката в моя комплекс от студия е различна. 90 процента от колите са с българска регистрация, предимно от София.
Двойка от долния етаж обяснява, че не е пропуснала лято на островчето от 25 години насам!

Амуляни си е зараза, която ще ме стигне в следващите дни. Има няколко стаи със сърби, които явно са решили да изкарат с една заплата до края на лятото, защото непрекъснато пекат нещо на барбекюто, дори са  докарали баба, която периодично върти някакви яхнии. На плажа се чуват и румънци, но определено сме болшинство сред чужденците. Особено през делничните дни, когато гърците понамаляват, родната реч ехти от всяко кътче на островчето.
По плажове и таверни думата коронавирус не съществува. Домакините нито те питат откъде си, нито какъв си. Персоналът се старае да носи маски. Дезинфектантите са навсякъде.
 



Сещам се за маските едва когато нахлувам в един магазин и виждам, че някои от клиентите са опасани през лицето. Става ми неудобно и обяснявам, че ще се върна в колата за маска, но собственикът маха в ръка да продължа пазаруването. Половината клиенти са като мен. Накрая се усещам, че не нося с дни нито документ, нито шофьорска книжка, нито нищо. Но и никой не ти иска! Пълно безгрижие!

Не съм само аз. Българинът се чувства специален на това райско място

Навсякъде се вее роден трибагреник редом до гръцкия. Често пред кръчмите има огромни надписи на български с пресните ястия за деня. Сервитьорите поназнайват основните думи. Михалис, собственикът на таверната над къмпинга, е наполовина българин и посреща с усмивка всеки  сънародник на своята майка, софиянка. В друга таверна пък албански сервитьор също показа приличен речник и обяснява, че понаучил българския от свои колеги и приятели.
Има защо! В най-актуалната кръчма в самото селце вечер не може да намериш място без резервации. Препълнено е, хубаво, вкусно, друга тема е, че в личната ми класация други две таверни печелят с разлика.

И колкото и да се напъвам, въпросната вечер не мога да чуя друга реч освен българска. Масите се огъват от ядене и пиене, нашенците са усмихнати до уши, грам, ама грам не ги вълнува нито коронката, нито политиката. Пак съдейки по номерата, най-много са софиянци, на второ място са пловдивски автомобили. Третата позиция, странно или не, е за врачанските. Предимно лъскави лимузини и джипове с еднакви цифри на номерата разкарват „бацетата“.

Това, с еднаквите цифри, не ми се връзва, защото, ако търсите лукс, нямате работа на островчето. Забранено е строителство над два етажа, а освен къмпинга, Амуляни предлага малки семейни хотелчета и вили.

Цените? Нищо по-различно от всяка точка на Гърция, така че едва ли читателите на „Марица“, които със сигурност са били вече на Халкидики, се нуждаят от допълнителни обяснения. Все пак за любимата ми таверна на островчето, която е захвърлена в нищото, предлага частен плаж и естествен паркинг под дебела сянка. За 40-50 евро едно семейство става заплаха за кантара! Салати, риби, калмари, октоподи, узо, бира. Лично собственикът носи като комплимент пушена скумрия за мезе, десерти, сокове за децата! Лудница!

Шезлонгите извън плажа Аликес са безплатни, дори на съседните необитаеми Магарешки острови, където има две симпатични кантини. Под любимата ми (вече) таверна просто трябва да си поръчаш нещо.

 

Едно фрапе за цял ден стига. Струва три евро и идва с безплатна бутилка минерална вода

Аликес е друга бира. Първата линия на най-близкия до студиото ни бар струва 10 евро (чадър с два шезлонга, но никой не ти прави проблем, ако придърпаш допълнително), втората - седем (на съседното заведение е петарка), третата - пет, после става безплатно (пак срещу фрапе или бира). А, има и безплатен интернет с прилична скорост.

Свободните зони са огромни, но интересното е, че няма кой знае колко желаещи да опъват свои чадъри или тенти. Народът с кеф си плаша за първа линия и съжителства в уникално спокойствие с къмпингарите.

Да, българите са изключително ценни за тази, а и останалите части на Северна Гърция. Но не е и безценни.  Местните знаят, че при нов бум на „коронката“ (вече са го преживели) всичко ще затвори отново. И не го искат. Специално за Амуляни ще е фатално, защото само фериботът да бъде забранен, всичко угасва.

Затова гърците са готови и да затворят границите, и да ни прежалят. И  нас, и сърбите, и онези от Скопие

Картинката се доизяснява с новия уикенд. Отново гръцките туристи препълват плажовете. Пристигнал съм в неделя с полупразен ферибот, а следващата неделя (по същото време около обяд, уви, потеглям обратно) посрещам на пристанището препълнен ферибот. Коли, автобуси, основно с гърци!

Пътувайки към България, се хващам за главата. Пред всяко плажче на третия ръкав е пълно с коли. 99 процента местни. Колоните на влизане в Ставрос са километрични. Пак с гърци, тук-там мяркам румънец, има и два-три български автомобила. Без преувеличение, но задръстването в Ставрос е като в София. В неделя на обяд! При вече пълни плажове.

Халкидики кипи от живот в ден, в който и на българи, и на сърби вече е забранено да влизат. Не мога да си представя какво ще стане, ако Балканите отворят наново всички граници. Гърците със сигурност си мечтаят това да стане. Но се пазят с дългата пръчка. На Халкидики ще преживеят и само със силни уикенди, и само с румънци или с някой наш богаташ с вила. Но ще се опазят, ако ще да затворят и до Нова година за комшиите. Приказките „тия ще ни пуснат, щото ги храним“ не вървят! Гърците не вярват на сълзи, явно не са и фенове на „мангъровците“, според които всичко е лек грип и тежък заговор.

Австрия, Словакия, Англия, кой ли вече не ни тегли здрав шут в задника. Лошото е, ако го направи точно Гърция. Стотици хиляди българи живеят цяла година за тези няколко дни. Дните, в които ще се потопят с безукорно чисто море, ще поръчат риба, уловена преди часове под манастирите на Атон, а на гледката към морето няма да пречат бетонни чудовища и частни охрани. И ще забравят и корона, и политика, и всичко.

Хотелиери пред „Марица“:  30 процента капаро, връщаме го при недопускане заради COVID-19

Гръцки хотелиери по Халкидики заявиха пред „Марица“, че влизат в положението на българските туристи. Те са готови да връщат направеното капаро, ако нашите курортисти не бъдат допуснати по причина, свързана с COVID-19.

„По принцип искаме 30 процента капаро. Не бъде ли допуснат гост по каквато и да е причина, свързана с коронавируса, връщам парите. Смятам, че така е честно“, заяви собственик на комплекс, чиито гости са предимно от България.

Застрахователите не покриват COVID-19 в Гърция

Нито един български застраховател не предлага полица, която да включва и евентуален случай на COVID-19. Това обясниха пред „Марица“ от една от най-големите вериги в бранша.

„И за 5, и за 10, и за 100 000 евро да се застраховате, все тази. Коронавирусът не е включен“, уточни служителка. Нищо че подобни суми биха покрили лечение в съседката ни. Но явно застрахователите имат нещо предвид.