Британска скиорка, която "умря" в продължение на 20 минути след като е била затрупана от лавина, разкри  как "видяла спокойна гора", докато е преживявала "задгробния живот".



29-годишната Риана Шоу казва, че "всичко е станало толкова спокойно", след като е взела смразяващото решение да спре дишането след сблъсък на пистата през февруари 2012 г.
Тя карала ски с приятели в курорта Св Антон в Австрия, когато се сблъскала с друг скиор.



Но тъй като и двете й ски изскочили от краката й и тя се свлякла по склона, а после голямо количество сняг я притиснала. Но този „сняг“ се оказал най-големият й кошмар.



Риана, от Чичестър, Западен Съсекс, казва пред The Sun: "Нашият сблъсък е бил толкова силен, че е създал масивно свличане в планината и предизвиква лавина, която ме събаря на 200 метра надолу.



"Но внезапно спрях да се движа и всичко, което можех да почувствам, беше тази тежест. Силният сняг ме спря да се движа, да гледам и да мисля. Усещах всичко, но след секунди не можех да дишам. Просто се съсредоточих върху дишането.



"Опитах се да изкрещя, но стана ясно, че никой не може да ме чуе. Затова реших да спра да дишам. И всичко стана толкова мирно."
Първоначално Риана смятала, че сънува. Но това било различно, защото тя била умряла, но мозъкът й все още тиктакал.



Тя казва: „Започнах да се разхождам по пътека в тази спокойна, бледа гора.  Всичко беше светло като ден. Странно, но беше толкова успокояващо и изглеждаше като някакъв сняг на земята, но не като снегът, какъвто го познаваме.



Риана вярва, че е била в съзнание поне пет минути, преди да реши да умре.



Експертите предполагат, че ние оставаме „в капан“ вътре в телата ни дори след като сърцата ни престанат да бият.

Д-р Сам Парина и неговият екип от Медицинския факултет на Нюйоркския университет Лангън правят проучване за съзнанието след смъртта.

Те открили, че оцелелите от сърдечен арест са били наясно какво се случва около тях, докато са били „мъртви“, преди да бъдат „върнати в живота“.
Приятелите на Риана се опитвали да се обадят на телефона й в продължение на девет минути, след като тя се сблъска с другия скиор.
Ако не била тяхната решимост, днес тя може да не е жива. Тя казва: „Всъщност аз бях намерена съвсем случайно. Отначало откриха една от щеки, но после намериха крака ми. Лицето ми било съвсем бяло, имала съм пурпурни устни и съм нямала пулс. Лекарят ми ми каза, че имало шест процента шанс да оцелея от задушаването."

Превод: БЛИЦ