За да продадеш война на американците трябва да я представиш като поход за свобода и демокрация. По съвсем различен начин стоят нещата в Русия. За да продадеш война на руснаците, тя трябва да изглежда като битка срещу нацизма. И руският президент Владимир Путин прекрасно разбира това, пише Вести бг.

Ето защо той обяви, че Русия извършва „специална военна операция” за „денацификация” и „демилитаризация” на Украйна, която осъществява „геноцид” в Донбас.

По-късно, копирайки маркетинговата стратегия на САЩ и Великобритания за втората война в Ирак, Москва добави, че украинските власти разработват химически, биологични и дори ядрени оръжия. Нищо от това не е вярно, точно както не беше вярно и за Ирак.

В Кремъл едва ли са толкова загрижени за неонацизма и крайния национализъм, иначе повечето крайно десни формации в Европа нямаше да получават финансиране и подкрепа от Русия. Това е доказан факт - от „Ла Лига” в Италия, през крайните националисти на Льо Пен във Франция, до „Алтернатива за Германия”, всички те са подкрепяни от Москва, защото са антиевропейски и засилването им отслабва Европейския съюз.

Националистите в Украйна са много по-слаби, отколкото ги представя руската пропаганда. Последните демократични избори в страната през 2019 г. бяха спечелени убедително от проевропейската умерена партия „Слуга на народа”, водена от настоящия украински президент Володимир Зеленски.

Проруската „Опозиционна платформа - За живот” получи 44 депутатски места. А съюзът на крайнодесните формации „Свобода” получи малко над 2% от гласовете и едно депутатско място. Крайните националисти нямат никакво участие в управлението на Украйна.

Тук е важно да се отбележи, че Путин не вярва в демократичните избори. Според Кремъл украинското правителство е поставено в Киев от САЩ. 

Русия сочи като пример за неонацизма батальон „Азов”, тъй като е публично известно, че в основаването му са участвали хора с неонацистки възгледи и че членовете му са извършвали зверства в Донбас. Но „Азов” е само един десетките доброволчески украински батальони, включили се в конфликта в Донбас и е деидеологизиран след като придоби официален статут като полк под контрола на украинското министерство на вътрешните работи.

Така стигаме до „геноцида” в Донбас. Загиналите в конфликта, започнал през 2014 г., са близо 14 хил. Само че от тях цивилните жертви са малко над 3 хил. Повечето през първите две години на бойните действия. През 2021 г. загиналите цивилни в Донбас са 18 и от двете страни на границата при размяната на артилерийски обстрели. Число, което по никакъв начин не отговаря на твърденията на Кремъл за „геноцид”.

Какво тогава прави руската армия в Украйна, след като нито една от официално обявените причини не отговаря на истината?

Точно както втората война в Ирак или тази в Грузия, и настоящата в Украйна е заради природни ресурси. Войната в Ирак се водеше за петрол. Тази в Грузия беше за контрола над магистрален газопровод.

До 2010 г. нито Вашингтон, нито Москва обръщаха голямо внимание на Украйна. Тя беше просто граничен район. Всичко се промени с откриването на природен газ. Американско геоложко проучване показа залежи в района на Азовско море. А на територията на Донбас бяха доказани над 2 трилиона кубически метра от синьото гориво в находището „Юживска”.

САЩ веднага видяха в това начин да уязвят монопола на „Газпром” в региона, а Русия видя заплаха.

За да е ясен мащабът, шистовият газ под Донбас и част Харковска област е достатъчен да задоволи нуждите на Германия, най-голямата икономика в Европа, за 50 години напред. Реалният добив трябваше да започне в края на 2022 г.

Москва отговори като първоначално организира протести срещу проучванията и добиването на газ в района. Но тъй като властите в Киев не се отказаха, Русия започна сложна политическа игра срещу САЩ в Украйна, завършила с киевския Майдан и анексирането на Крим. Така Кремъл ограничи украинския достъп до Азовско море, след което се опита неуспешно да превземе Донбас.

Целите на настоящата война в Украйна са същите. Най-лесно те можеха да бъдат постигнати ако проевропейското правителство в Киев бе заменено с проруско.

Тъй като в Кремъл не вярват в демократичните честни избори, те разчитаха, че със сравнително лек военен натиск, „поставеното от САЩ” управление на Украйна, заедно с украинската армия, ще се разпадне. Един вид повторение на събитията от 2014 г. или дори на краха на държавната структура при изтеглянето на САЩ от Афганистан през 2021 г.

Това не се случи. Зеленски поведе украинците, а украинската армия нанесе тежи загуби на настъпващите към Киев руски части.

Все пак основните цели на войната остават осъществими за Русия. Те са превземане на целия Донбас и съответно на газовите залежи в района и прекъсване на достъпа на Украйна до природния газ под шелфа в Азовско море.

Освен това Русия цели гарантиране на достъпа до вода на Крим. След анексирането на полуострова, украинските власти блокираха канала, който го снабдяваше с вода от река Днепър. Това принуди Кремъл да изгради в Крим скъпи и уязвими от военна гледна точка инсталации за обезсоляване на морска вода, но въпреки това водоснабдяването бе недостатъчно.

В перспектива Русия цели и налагане на „неутралитет” на Киев. Причината за това не е страхът от украинска инвазия. Рига е почти толкова близо до Москва, колкото и Киев. Членство на Украйна в НАТО обаче би направило невъзможна всяка евентуална бъдеща руска военна намеса.