Руският газов износ се срина до историческо дъно: Европа вече не се нуждае от руското гориво. За десетте месеца на 2025 г. Русия е доставила в ЕС едва 14,7 млрд. куб. метра газ — по-малко, отколкото в средата на 70-те години на миналия век, пише The Moscow Times.
По данни на Reuters, това е с 45% по-малко спрямо същия период на миналата година и е най-ниският показател за 50 години (!!!). Единственият маршрут за доставки остава "Турски поток", след като транзитът през Украйна беше прекратен.
За сравнение: през 1975 г., когато Леонид Брежнев подписва първия газов договор с Австрия, в Европа са доставени 19,3 млрд. куб. метра. А в пика, през 2018-2019 г., "Газпром" е доставял до 180 млрд. куб. метра годишно, снабдявайки 80% от целия европейски пазар. Сега износът е паднал десет пъти.
Газовата суперсила се е превърнала в енергиен парий, казват експерти.
Крахът на европейското направление превърна "Газпром" в компания с хронични загуби. По данни от отчета за деветте месеца на 2025 г., нетният минус възлиза на 170 млрд. рубли, а за цялата минала година – на повече от 1 трилион рубли.
Това означава, че монополът, с който някога Русия се е гордяла, губи средно 122 милиона рубли на всеки час. Проектите за изграждане на нови тръбопроводи от Турция до Китай буксуват.
Турският "газов хъб" не се осъществи, а Пекин отказа да подпише споразумение за цена, която за Китай трябва да бъде с близо 40% по-ниска от пазарната.
По изчисления на анализаторите от БКС, дори след пълното пускане в експлоатация на "Силата на Сибир", износът на газ от Русия ще спадне до 78 млрд. куб. метра — минимум за цялата постсъветска история.
При това теоретично страната би могла да продава до 500 млрд. куб. метра, ако беше запазила достъпа до световните пазари, но тези пазари са затворени. Европа напълно преструктурира енергийната си система и премина към алтернативни източници и ВПГ (втечнен природен газ), а Азия диктува своите условия на Русия.
Енергийният анализатор Вячеслав Кулагин отбелязва, че "Газпром" се е сблъскал с ефекта на необратима деградация на инфраструктурата: тръбите се изпразват, мощностите бездействат, а ремонтите в условията на санкции стават невъзможни.
"Москва похарчи десетилетия, за да стане 'газовото сърце на Европа', и само две години, за да изгуби всичко. Тези пазари вече няма да се върнат, нито политически, нито икономически," коментира експертът.
Някога газът беше главният инструмент за влияние на Русия върху Европа. Сега той е символ на провал. Газовата игла, с която Кремъл десетилетия държеше континента в зависимост, се счупи, а инфраструктурата на стойност стотици милиарди долари вече не е търсена.
