В края на юни Държавната дума на Руската федерация прие законопроект, забраняващ да се отглеждат и развъждат генно модифицирани (ГМО) растения и животни на територията на страната. Правителството може и да забрани вноса в Русия на ГМО-продукция, ако се установи нейното отрицателно въздействие върху човека и околната среда.

От 1 януари 2017 г. генното инженерство ще се прилага само за експертизи и научно-изследователски работи. Ако нарушат закона, длъжностните лица ще трябва да платят $150-750, а юридическите лица са застрашени от глоба от $1500-7500.

По-рано в Русия действаше мораториум върху отглеждането на ГМО, но той не предвиждаше наказание при нарушение.

Фермери срещу биолози

Собствениците на руски органични ферми посрещнаха радостно закона – техният бизнес значително нарасна през последното десетилетие.

„ГМО е прекрасен инструмент, за да се окаже световният пазар на хранителни продукти под контрола на големите корпорации като американския биохимически гигант Monsanto, който произвежда днес почти 50% от ГМО-семената“, коментира Борис Акимов, основател на фермерския кооператив LavkaLavka.

Срещу фермерите е руската научна общност, според която забраната може да доведе до изоставане на страната в сферата на биотехнологиите. „Законът заплашва да спре създаването на родни ГМО-култури и конкурентоспособно растениевъдство“, посочва Александър Гапоненко, главен научен сътрудник на Института по биология на развитието към Руската академия на науките (РАН). По думите му подобен закон е бил приет през 1948 година, когато правителството на СССР забранило генетиката и селското стопанство на страната „изоставаше с десетилетия от целия свят“.

Учените се опасяват, че забраната на ГМО в селското стопанство ще се отрази на научните изследвания: те просто няма да бъдат необходими. „Всички прогресивни учени-генетици просто ще заминат на Запад“, коментира молекулярният генетик Станислав Полозов.

Обикновените руснаци обаче предпочитат натуралните продукти: според допитване на Всеруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ), почти 80% от населението на страната се отнася отрицателно към използването на ГМО.

Вредно или не?

Вредата от ГМО досега не е доказана. „Изглежда, няма начин да се изследват всички възможни последици за дълъг период от време, което би било достатъчно, за да има абсолютна сигурност по този въпрос“, казва Анастасия Белостоцка, анализатор по въпросите на земеделието в Московското училище по мениджмънт СКОЛКОВО.„Това прави този въпрос един от най-противоречивите и парливи в национален и глобален план“, допълва тя.

През 2009 г. руският биолог Ирина Ермакова изследвала влиянието на ГМО върху репродуктивната функция на плъховете. „При възрастните животни, в чиято храна добавяхме ГМО соя, се наблюдаваше силна патология на черния дроб, недоразвити полови органи, нарушение на хормоналния баланс“, разказва Ермакова. „При моите опити над половината от плъхчетата умираха, защото бяха нежизнеспособни. А 40% от оцелелите бяха недоразвити – тоест много по-малки от връстниците си по размер и тегло. И всички оцелели бяха безплодни“.

Ермакова, между другото, бе разкритикувана от учени от РАН заради нарушения в организацията на експеримента и некоректна обработка на получените данни.

Икономически перспективи

Със забраната да се внасят и отглеждат ГМО руските експерти свързват два сценария за развитието на селското стопанство. Положителният е, че Русия може да стане един от най-големите световни производители на органична храна. А отрицателния е, че в сферата на биотехнологиите страната може да изостане от световните лидери. 

„Ако говорим за Русия и по-специално за това да станем световен лидер в органичните храни, то забраната върху ГМО като отделна стъпка има доста малко практическо изражение“, посочва Анастасия Белостоцка. „Просто, защото все още няма подходяща регулация и ясен механизъм, чрез който органичните продукти да бъдат сертифицирани на национално равнище“, коментира тя.

Много страни използват ГМО пряко за отглеждане на сортове и хибриди, които са устойчиви на суша, болести, хербициди, насекоми, вредители и неблагоприятни природни условия. „Днес 95% от соята и царевицата в Бразилия и Аржентина са генно модифицирани“, казва Гапоненко. По неговите думи в момента в Русия подобни устойчиви сортове и хибриди на практика не се създават. С други думи, при лоша реколта страната може да се изправи пред проблема с глада.

Източник: Руски дневник