Още през ноември в Русия ще стартира първото в страната серийно производство на ударни дронове за нуждите на ВКС. Конструкторско бюро "Кронщад" в Дубна планира да произвежда апарати “Иноходец”, подобни по характеристики на турските "Байрактар".

Но защо не голяма авиационна корпорация беше натоварена да пусне оборудването, така необходимо за войските, а компания, която никога преди не е произвеждала военни самолети, пишат медии.

През ноември конгломерата “Кронщад” възнамерява да построи първия в страната специализиран завод за серийно производство на безпилотни летателни апарати (БПЛА) в научния град Дубна близо до Москва. Един от водещите разработчици на безпилотни летателни апарати в Русия сподели плановете си в петък. Инвестициите в проекта трябва да възлизат на около 4 милиарда рубли.

Генералният директор на “Кронщад” Сергей Богатиков не отрича, че компанията е изправена пред много строги срокове, но уверява, че „ще бъде направено всичко възможно и невъзможно, за да бъдат изпълнени“. „Разгледахме различни площадки и избрахме Дубна. Дубна е известен научен град, има добре развита индустрия и производство, разположени са значими за страната предприятия “, каза бизнесменът.

В първия в Русия завод за серийно производство на безпилотни летателни апарати се планира да се произведе безпилотен самолет, разработен от “Кронщад”, който в експортна версия се нарича “Орион-E”, а във версията за руската армия - “Иноходец”. Такива устройства могат да носят до 200 кг боен товар. Арсеналът на “Иноходец” може да съдържа свободно падащи, коригирани или направлявани въздушни бомби, както и управляемата ракета X-50.

“Орион-Иноходец” е от същия клас като турските безпилотни самолети “Байрактар” TB-2, които показаха своята ефективност по време на неотдавнашната война в Карабах. “Орион” също са били използвани на практика. През декември 2019 г. руското министерство на отбраната съобщи, че един от безпилотните летателни апарати, подложени на тестове, е извършил общо 38 полета в Сирия, от които 17 - с удари по позиции и обекти на бойци, 20 за разузнаване и един „за други цели“.

Турските ударни безпилотни летателни апарати и руският "Иноходец", освен сходни технически характеристики, имат и още нещо общо. Компанията “Кронщад” не принадлежи към гигантите на авиационната индустрия (като “Сухой” или “Туполев”). Малка и малко известна компания беше и “Байкар Машина”, която произвежда “Байрактар”.

Но има разлика - "Байрактари" са в серийно производство поне от началото на миналото десетилетие, тъй като оттогава турската армия купува партиди от стотици единици, а от 2016 г. апаратите вече се използват активно в битки срещу кюрдските милиции.

Разработването на руски БПЛА от същия клас започва през 2016 г., първият комплект “Орион” е прехвърлен за експериментална военна операция миналата година и едва сега става въпрос за серийно производство.

Дълго време руските въоръжени сили игнорираха темата за масовите БПЛА, докато аналогът, ако не и на американския дрон МКу-9 “Жътвар”, то на турският “Байрактар” ТB2 можеше да бъде приет, бе отбелязано в аналитичният материал на Валдайския клуб, посветен на ролята на безпилотния летателен апарат авиация във войната в Карабах.

„За щастие, според опита на сирийската кампания и наблюдението на конфликтите от последните години, ситуацията започва да се подобрява“, отбелязват експертите от “Валдай”. Те вярват, че знак за това е първият държавен договор с компанията “Кронщад” за серийната доставка на БПЛА “Орион”.

Сроковете, определени за старта на серийното производство, са повече от ограничени, заяви Денис Федутинов, водещ руски експерт в областта на безпилотните самолети.

„Необходимо е не само да се построят нови цехове, но и да се оборудват с необходимото производствено оборудване, както и да се наеме и обучи персонал“, обясни специалистът. "Ако обаче тези условия бъдат обявени на ниво изпълнителен директор Богатиков, вероятно има причини да ги считаме за реалистични”, допълни той.

За неспазване на сроковете за изпълнение на заповед за отбрана, законодателството предвижда сериозни глоби за производителя, припомни военният експерт Алексей Леонков. „Всичко е договорено и изчислено предварително, включително проблемите, свързани със сегашните западни санкции.

Има го, разбира се, и форсмажорът на санкциите - тогава Министерството на отбраната ще влезе в положението на производителя“, добави военният експерт.

Всъщност фактът, че БПЛА ще се произвежда не от гиганта на самолетната индустрия, а от относително малко предприятие, не е изненадващ, смята Федутинов. Той отбеляза, че вероятно има поне сто държави в света, които не принадлежат към водещите производители на самолети, но в същото време създават самостоятелно безпилотници. Но, уточни Федутинов, говорим за производство на леки апарати.

„В същото време само около десетина държави по света имат разработки от същата категория като руския “Орион”, допълни експертът. “Сложността на разработването на безпилотни летателни системи нараства почти експоненциално с увеличаването на размерите на създаваните безпилотни летателни апарати.

В същото време се увеличават необходимите финансови и трудови разходи”, уточни той. Към големите компании от военно-индустриалния комплекс се отнася например американската “Дженерал Атомикс”, която, наред с други неща, произвежда превозни средства със средна височина “Хищник”.

Водещата технологична компания “Израелски въздушно-космически индустрии” и най-големият отбранителен концерн “Елбит” се занимават с производството на дронове от същия клас.

В Съветския съюз голямо предприятие също се занимаваше с разработването на БПЛА - компанията „Туполев“, която създаде машините „Стриж“ и „Коршун“, припомни Леонков. Но проблемът е, че в постсъветския период програмата на местните безпилотни самолети се срина, добави експертът. „Сега дори за “Обединената авиационна корпорация” темата за безпилотните самолети не е ключова.

Всички известни марки производители на самолети - “Туполев”, “Яшин”, “Илюшин”, “Гуревич” и “Сухой”, които са част от ОАК, имат основен профил - бойни самолети, хеликоптери”, заяви Леонков. “За да ги върнете към безпилотната тема, трябва да свършите сериозна работа. Малките компании го правят много по-лесно”, посочи експертът.

„И въпреки че производственият капацитет на малките компании е по-скромен, монотематичността е плюс, изисква много по-малко материално потребление, отколкото при производството на самолети или хеликоптери. Всичко това им дава предимства при производството на БПЛА за кратки срокове“, обясни Леонков.

Според Леонков Русия има възможност да създаде превозно средство, което е по-ефективно и привлекателно за клиентите от турския Байрактар.

"Орион" има явно предимство пред "Байрактар", тъй като прибира в полет всичките си колесници, а не само предния, което прави турския безпилотен самолет по-уязвим от гледна точка на радарния подпис”, уточни Леонков. Според него турският БПЛА като цяло е доста уязвим, включително при сблъсък с не особено технологично оборудван противник.

„Само в Либия експертите преброиха около 47 свалени турски безпилотни летателни апарата, около дузина бяха свалени в Сирия и още няколко бяха свалени в Нагорни Карабах“, каза специалистът.

„Разработеното в Турция производство не е в състояние да произведе хиляди от тези машини“, каза Леонков.

От друга страна, отбеляза той, ако “Кронщад” изпълни навреме договора на Министерството на отбраната, той ще може значително да разшири линията, да наеме нови служители и да осигури производството на безпилотни летателни апарати, които напълно покриват нуждите на руското министерство на Отбрана и гражданските клиенти.

„Дроновете са вплетени в картината на комбинирания бой с оръжия като средство за разузнаване, обозначаване на целите и в някои случаи - атака“, твърди Леонков. - Всичко зависи от характера на военния конфликт.

При бойни операции с ниска интензивност, ако противникът има слаба противовъздушна отбрана, тогава са ефективни дозвуковите БПЛА с витло. При сблъсък с технически добре обучен противник в действие, когато ситуацията се променя на всеки половин час, се нуждаем от реактивни безпилотни летателни апарати със сериозна радарна защита, комуникационна система и т.н.”, смята експертът.