Новият президент Гордана Силяновска положи клетва като президент на Македония. Да, Македония, а не РСМ.

Силяновска не използва при полагането на клетвата официалното наименование – Република Северна Македония.

Не е ясно, дало това е гаф от нейна страна, или просто така разбира нещата.

"Декларирам, че ще изпълнявам съвестно и отговорно функцията президент на Македония, като почитам конституцията и законите", каза тя.

70-годишната Гордана Силяновска-Давкова ще бъде първата жена-президент на Северна Македония. Окончателните резултати от вчерашните президентски избори показват почти 309 хиляди гласа разлика в нейна полза в надпреварата й с досегашния президент и кандидат за втори мандат Стево Пендаровски.

„Честно казано, от няколко часа се питам с какво съм заслужила тази чест. Наградата е безценна за мен, но е и голяма отговорност“, бяха думите на Гордана Силяновска след като стана ясно, че тя води убедително в резултатите от изборите.

Гордана е родена на 11 май 1953 г. в Охрид, тогавашна Югославия. За детството си споделя, че е "преминало с много деца от България", тъй като е учела в училище "Георги Димитров", където е изучавала и български автори като Елин Пелин.

Силяновска се определя като борец за справедливост и застъпник да има повече жени на ключови места в политиката.

В политически план заявките в предизборната й кампания по отношение на външната политика бяха свързани с намерението й да развива регионалното сътрудничество, като посочи, че първите й срещи ще бъдат „със съседите”.

Гордана също така заяви желание да разговаря с България за „по-различна интерпретация” на преговорната рамка и каза, че приема договора от Преспа с Гърция, но няма да използва конституционното име на държавата Северна Македония.

Силяновска, която е университетски преподавател по конституционно право, политическа система и местно самоуправление в Юридическия факултет на университета „Св. Климент Охридски” в Скопие и доктор по правни науки в университета в Любляна, твърди, че познава и уважава много български юристи, а сред научните й трудове има издадена книга и в България.

Била е член на множество местни и международни институти и правни асоциации, включително Венецианската комисия по въпросите на малцинствата, а влиза в политиката през 90-те години на миналия век по предложение на Либералната партия, като министър без портфейл в първото правителство на тогавашния премиер от СДСМ Бранко Цървенковски.

На президентските избори през 2019 г. беше издигната за кандидат за президент от ВМРО-ДПМНЕ, като тогава на балотажа отново се срещнаха със Стево Пендаровски, от когото загуби.

На парламентарните избори през 2020 г. беше водач на листа и влезе в парламента на Северна Македония като депутат от ВМРО-ДПМНЕ, но по време на предизборната кампания за тези президентски избори твърдеше, че винаги е била самостоятелна в действията и решенията си като депутат.