Ако се вгледаме по-внимателно в конфликтите около Балканите – войната на Русия в Украйна и Израел и войната на САЩ срещу Иран – човек получава усещането, че губим от поглед какво се случва в нашия регион. А именно, все по-сериозното превъоръжаване на Сърбия, пише българският печат, пише Newsweek.
Причината за това беше изявлението на сръбския президент Александър Вучич, че Белград притежава китайски свръхзвукови ракети "CM-400AKG", което прави балканската държава не само първата в региона, която ги притежава, но и първата в Европа.
„Разполагаме със значителен брой такива ракети и ще имаме още повече“, каза той, добавяйки, че руските изтребители МиГ-29 са пригодени за тяхното използване. Началникът на Генералния щаб на сръбската армия Милан Мойсилович коментира в същия тон, че ракетите не са насочени към Загреб, Сараево или Подгорица, а към „всички, които не желаят доброто на Сърбия и вярват, че могат да наложат интересите си със сила“.
Не е ясно кой от съседите на Сърбия иска да я атакува. Вучич заяви, че Белград ще представи ракетите по случай символичен ден за Сърбия - Видовден, който в народното съзнание е зареден с много емоции и исторически очаквания.
Колко опасни са китайските ракети?
Независимият анализатор и експерт по сигурността Никола Лунич коментира за изданието „Vjesti“ от Подгорица, че китайските ракети „въздух-земя“ „CM-400AKG“ са предназначени да поразяват високоценни цели, като командни центрове, кораби и радарни системи.
Според него, те се изстрелват от самолети, следват полубалистична траектория и достигат скорости до Мах 4,5, с обхват от около 400 км и взривен заряд до 200 кг. Комбинацията от експлозивна мощност и кинетична енергия ги прави особено опасни за противовъздушните и стратегическите системи.
От технологична гледна точка, според Лунич, те попадат в „сивата зона“ на режима за контрол на ракетните технологии, тъй като формално Китай спазва ограниченията, но запазва значителни ударни възможности. Белградският експерт определя придобиването на ракети като инструмент с политическо и символично значение.
От една страна, придобиването им демонстрира военен капацитет и стратегическа автономност, но от друга страна, в контекста на сложните балкански отношения, може да се възприеме и като сигнал за сила и потенциален източник на напрежение.
Военните страхове на Хърватия
Новината за притежанието на китайски свръхзвукови ракети от Сърбия предизвика безпокойство сред Хърватия. Макар и по различни начини, премиерът Андрей Пленкович и президентът Зоран Миланович ясно заявиха, че придобиването на подобни офанзивни оръжия от Белград не допринася, от регионална гледна точка, за намаляване на напрежението, натрупано от 90-те години на миналия век.
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че покупката на китайски свръхзвукови ракети е отговор на споразумението, подписано в Тирана на 18 март 2025 г. между Хърватия, Албания и Косово.
Според Белград това „споразумение“ е насочено директно към Сърбия, а крайната му цел е Сърбия да бъде потенциално атакувана.
Владимир Джуканович, политик, близък до Вучич в управляващата партия на Сърбия, постави събитията в по-широк регионален контекст в статия за централното белградско издание „Политика“, заявявайки, че сътрудничеството между Загреб, Прищина и Тирана е „пряко насочено срещу Сърбия“ и признава, че в бъдеще България може да се присъедини към тази инициатива, в зависимост от политическата ситуация.
Според Джуканович, България може да бъде въвлечена в даден момент заради аспирациите си към Северна Македония и Югоизточна Сърбия („Западни провинции“).
Според белградския политик, „от всичко, което се наблюдава в поведението на нашите съседи, в един момент на Балканите ще избухне конфликт“.
