Администрацията на Доналд Тръмп стартира кампанията си „Икономическа ярост“, за да спъне иранската икономика със санкции преди повече от месец. До момента обаче Техеран е непоколебим.
Министърът на финансите Скот Бесент призова съюзниците си по-рано тази седмица да се присъединят към САЩ в кампанията им за икономически натиск, която администрацията стартира малко след като сключи прекратяване на огъня, спряло военната им кампания срещу Иран, наречена „Епична ярост“, пише Bloomberg.
Новата кампания изглежда е актуализация на „максимален натиск“ – слоганът от първия мандат на Тръмп, който описва подхода му за задушаване на иранската икономика. Новата кампания, която започна на 16 април, обеща да използва „пълния набор от налични инструменти и правомощия“, за да задуши Иран.
Досега обаче действията до голяма степен наподобяваха предишната стратегия и със същия ефект: Иран като цяло се противопоставя на исканията на САЩ, въпреки че е изправен пред постоянно нарастващ арсенал от санкции, датиращи от 2018 г., когато президентът Доналд Тръмп се отказа от ядрената сделка, сключена по време на ерата на Обама.
Това доведе общия брой на санкциите срещу Иран през последните осем години до близо 2000, според Джереми Панер, партньор в Hughes Hubbard & Reed, който следи санкциите срещу петролния и нефтохимическия сектор на Иран.
„Всъщност няма съществена промяна в приоритетите“, каза Панер. „Властите са едни и същи. Географските райони, които са обект на санкции, са едни и същи.“
Усилията на САЩ са насочени към всичко - от петролни компании и корабни фирми до валутни борси и посредници в Китай и Близкия изток.
Но всички тези мерки - дори с обширна бомбардировъчна кампания заедно с Израел и продължаваща блокада на американския флот - само подчертават способността на Иран да устои на натиска от САЩ, особено като се имат предвид продължаващите продажби на петрол за Китай.
Предизвикателството на администрацията с Иран е такова, което е измъчвало последователните администрации: да се притисне икономиката на Иран достатъчно, за да се наложи промяна, като същевременно се избегне прекомерна вреда за световната икономика и портфейлите на американските потребители.
„Току-що достигнахме границата на това, което можем да постигнем със санкции и икономически натиск“, каза Ричард Нефю, бивш служител на Държавния департамент, който е бил заместник-пратеник за Иран и координатор по политиката на санкциите. „Трябва или да ги затрупаме с нещо ново – и тази Икономическа ярост не е това – или трябва да започнем да ограничаваме амбициите си.“
Говорител на Министерството на финансите не отговори на искане за коментар.
Съществува и въпросът за времето.
Тръмп иска бърз край на войната, която затвори жизненоважния Ормузки проток и доведе до рязко покачване на световните цени на енергията. В събота Иран заяви, че преговорите за мирно споразумение напредват, като Тръмп и държавният секретар Марко Рубио също сигнализираха, че решението е на хоризонта.
Разклатеното ръководство на Иран е притиснато от това, което вижда като екзистенциална криза. Не помага и фактът, че всяка сделка със САЩ вероятно ще включва разхлабване на санкциите, които Министерството на финансите продължава да налага на режима.
„Няма голям стимул за тях да капитулират, когато знаят, че оковите ще паднат след няколко седмици“, казва Брет Ериксон, управляващ директор в Obsidian Risk Advisors. „Напълно обединен западен фронт на санкциите определено би затегнал гайките на Техеран в дългосрочен план. Но световната икономика няма лукса на удължен график.“
Устойчивостта на Иран, въпреки редицата санкции срещу него, отразява упоритостта, демонстрирана от други силно санкционирани геополитически врагове на САЩ, включително Русия и Северна Корея.
Тази така наречена ос на санкционираните в крайна сметка изнася оръжия и боеприпаси един на друг въпреки мерките на САЩ - мрежа, която е видяла Русия да използва ирански дронове и севернокорейски снаряди срещу украинци, а Иран да получава информация за насочване от Русия.
Ескалацията на Вашингтон до пълна морска блокада срещу Иран - акт на война съгласно международното право - е само още един знак, че Ислямската република е успяла да устои на санкциите.
„Има много голям вид сива икономика, която е пряко създадена от санкциите“, каза експертът по икономическо държавно управление Никълъс Мълдър. „Блокадата - и войната, от която блокадата в известен смисъл е част - е признание, че тези санкции, които САЩ използват от десетилетия, не са постигнали тази цел.“
В същото време, апетитът на администрацията за санкциониране на Китай, който отдавна е най-големият купувач на ирански петрол, е ограничен, според Крис Кенеди, ръководител на отдела за икономическо държавно управление в Bloomberg Economics и бивш служител на Държавния департамент.
През последните седмици САЩ санкционираха китайски организации, свързани с търговията с ирански петрол, включително една от най-големите частни петролни рафинерии и борси в Китай, която помогна за конвертирането на продажбите на петрол, направени с китайски юани, в друго законно платежно средство.
Но след среща с китайския лидер Си Дзинпин, Тръмп намекна, че обмисля дали да облекчи санкциите върху китайските петролни компании, купуващи от Иран. По-късно президентът заяви, че ще облекчи санкциите само след споразумение.
„В този момент нещата са като спагети на стената“, каза Кенеди. „Те са ограничени от отношенията с Китай и изглежда се надяват, че икономическият натиск ще ги принуди към капитулация. Нашата оценка е, че това е доста малко вероятно.“
