В рамките на кратък период президентът на САЩ Доналд Тръмп отстрани двама от най-близките съюзници на Пекин: венецуелския президент Николас Мадуро и върховния лидер на Иран Али Хаменей.
Първият вече се намира в белезници в център за задържане в Ню Йорк, след като беше отвлечен от Каракас от американски специални части при изключително дръзка нощна операция. Вторият беше убит при смело бомбардировъчно нападение посред бял ден в центъра на Техеран в рамките на съвместна мисия на САЩ и Израел, пише CNN в свой анализ.
След случилото се Китай реагира с остри думи – осъди залавянето и убийството на суверенен държавен лидер и очевидния опит на Вашингтон за смяна на режима, като същевременно изрази подкрепа и приятелство към Иран. Но извън дипломатическите реакции Пекин направи малко повече, докато геополитическият му съперник променя правилата на международната игра.
За китайския лидер Си Дзинпин обаче в случая действа прагматичен подход.
В крайна сметка Иран не е сред най-важните му приоритети. Много по-значими са стабилните отношения със Съединените щати, особено предвид предстоящата среща на върха между Си и Тръмп в Пекин по-късно този месец. Освен това Китай може дори да приветства факта, че вниманието и военните ресурси на Вашингтон се насочват към Близкия изток, а не към Индо-тихоокеанския регион, отбелязват експерти.
„Китай е приятел при хубаво време – силен в думите, но избягващ риска“, казва Крейг Сингълтън, старши директор по Китай във фондацията „Foundation for Defense of Democracies“ във Вашингтон. „Пекин ще говори в ООН, но ще се въздържа от всякаква сериозна подкрепа за Техеран.“
Макар Китай да е най-големият купувач на ирански петрол, стратегическото значение на страната за Пекин е далеч по-ограничено, отколкото често се предполага. Военното сътрудничество между двете държави остава ограничено, а търговията и инвестициите са значително по-малки в сравнение с отношенията на Китай с някои държави от Персийския залив, с които Пекин се стреми да поддържа балансирани връзки.
Китай „не вижда полза от изостряне на напрежението със САЩ заради Иран“, казва Уилям Янг, старши анализатор в базирания в Белгия мозъчен тръст International Crisis Group.
„Пекин продължава да отдава по-голямо значение на запазването на търговското примирие и цялостната стабилност в отношенията със САЩ, затова не иска да рискува положителната динамика, изградена през последната година с администрацията на Тръмп.“
Изчисленията на Пекин
Китай отдавна е най-важният дипломатически и икономически партньор на Иран. Освен че купува голяма част от иранския износ на петрол, Пекин осъжда това, което нарича „едностранни“ американски санкции срещу Техеран, и подкрепя позицията на Иран, че ядрената му програма е мирна.
През последните години Китай повиши международния статут на Иран, като го включи в подкрепяни от Пекин организации като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, разширявайки дипломатическото пространство на Техеран в период на западна изолация.
Китайски компании също са доставяли химикали, използвани в иранската ракетна програма, и са помогнали за изграждането на вътрешна система за наблюдение в страната, съобщава CNN. Пекин настоява, че търговията му с Иран е в съответствие с международното право.
Въпреки това Китай последователно избягва пряко участие в конфликтите на своите партньори и не показва желание да се намесва в сигурността на Близкия изток извън защитата на собствените си активи.
Тази предпазливост се видя и по време на конфликта между Иран и Израел миналата година, както и при последвалите въздушни удари на САЩ, когато Китай отново се ограничи до словесна подкрепа.
„Китай отдавна избягва да се представя като гарант за сигурността на страните от Глобалния юг. Опитът на САЩ в Афганистан и Ирак служи като предупреждение, което възпира Пекин да следва подобна стратегия“, обяснява Янг.
Отношенията с Иран помагат на Китай да укрепи енергийната си сигурност и влиянието си в Близкия изток, но Пекин активно развива и връзки с други регионални играчи като Саудитска Арабия – съперник на Техеран – в опит да поддържа баланс в региона. През 2023 г. именно Китай посредничи за сближаването между двете страни.
Въпреки това във Вашингтон нараства тревогата от засилващите се връзки между Китай, Иран, Русия и Северна Корея. Лидерите на четирите държави се събраха в Пекин миналия септември по време на мащабен военен парад, демонстрирайки показно единство. Китай, Русия и Иран също провеждат редовни съвместни военни учения.
„Иран е дългогодишен партньор на Китайската народна република, но е далеч и не е жизненоважен или критично важен за Пекин“, казва политологът Джа Иън Чонг от Националния университет на Сингапур.
Ограничената подкрепа, която Китай оказа на Иран при два големи военни удара през последната година, поставя въпроси относно надеждността му като партньор в трудни моменти.
„Държави, които работят или искат да работят с Китай по въпросите на сигурността, може с право да се запитат дали Пекин няма да ги изостави – особено ако се намират далеч от него, както е в случая с Иран и Венецуела“, допълва той.
Въпреки това анализаторите са единодушни, че независимо кой ще наследи Хаменей, Техеран вероятно ще запази тесните си връзки с Китай заради икономическата мощ на страната.
Събитията в Иран дори могат да открият нови стратегически възможности за Пекин, смята Джу Джаой, директор на Института за Близкия изток към бизнес училището HSBC на Пекинския университет.
„Дълбокото военно ангажиране на Америка в Близкия изток неизбежно отклонява стратегическите ѝ ресурси и внимание, което обективно ограничава способността ѝ да оказва натиск върху Китай в Индо-тихоокеанския регион“, пише той в анализ.
Продължителна кампания срещу Иран може също да изчерпи запасите от оръжия на САЩ. Китай междувременно забрани износа на редкоземни елементи за военни цели – материали, ключови за производството на ракети, изтребители и други системи.
Краткосрочни сътресения
Въпреки това краткосрочни проблеми за Китай – особено в енергийния сектор – изглеждат неизбежни.
Почти целият износ на ирански петрол се насочва към Китай и представлява около 13% от морските доставки на суров петрол за страната, показват данни на аналитичната компания Kpler.
Енергийният обмен между двете държави разчита на мрежа от танкери, които доставят ирански петрол до по-малки независими рафинерии по китайското крайбрежие, често чрез посредници. Така рафинирането остава отделено от държавните китайски компании, които биха били по-уязвими на американски санкции.
Тези т.нар. „чайникови“ рафинерии често работят с т.нар. „тъмен флот“ от танкери, които използват различни тактики за прикриване, за да транспортират санкционирани товари. Администрацията на Тръмп наложи санкции на участници в тези схеми както в корабоплаването, така и в рафинирането, засилвайки натиска върху Иран през последната година.
Въпреки значителния внос на ирански петрол анализаторите смятат, че краткосрочният ефект за Китай ще бъде управляем, тъй като страната е диверсифицирала източниците си на енергия.
Ричард Джоунс, анализатор на суров петрол в Energy Aspects, казва, че Иран е увеличил износа си от средата на февруари, а частните рафинерии все още могат да получават доставки чрез плаващи складове, разположени край Сингапур. Освен това те могат да увеличат вноса на руски петрол.
По-сериозен проблем за Пекин обаче би бил мащабен конфликт в региона и евентуални нарушения на трафика през Ормузкия проток – ключов маршрут за доставките на петрол от страни като Саудитска Арабия и Кувейт.
Суровината от региона осигурява около една трета от общото потребление на Китай и над половината от морските му доставки, като голяма част преминава именно през този проток.
Иран контролира северния му бряг, а в понеделник съветник на командир от Революционната гвардия заплаши, че всеки кораб, преминаващ през пролива, може да бъде „подпален“.
Още преди това изявление трафикът през водния път практически беше спрял заради опасения за сигурността, след като през уикенда няколко танкера бяха атакувани.
Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин подчерта значението на протока за световната търговия и призова за незабавно прекратяване на огъня.
„Гарантирането на сигурността и стабилността в този регион е в общ интерес на международната общност“, заяви тя на пресконференция във вторник.
Въпреки това години на натрупване на запаси могат да предпазят Китай от незабавни сътресения. В момента страната разполага с около 1,2 милиарда барела сухопътни запаси от суров петрол – количество, което се равнява на приблизително 115 дни от морските ѝ доставки.
Алтернатива на САЩ
Китай вероятно ще използва американската военна намеса в Иран, за да засили посланието си към държавите от Глобалния юг, че Вашингтон действа като хегемонна сила, докато Пекин се представя като защитник на принципа на ненамеса.
Някои китайски анализатори смятат, че отказът от предоставяне на гаранции за сигурност на партньорите е съзнателна стратегия, която отличава Китай от Съединените щати.
„Това дава на Китай по-голяма гъвкавост, намалява риска от стратегическо преразтягане и избягва разходите, свързани с гарантиране на сигурността на съюзниците“, казва Зичън Уан, заместник-генерален секретар на Центъра за Китай и глобализация – независим мозъчен тръст в Пекин.
„Но същевременно това ограничава способността на Пекин да влияе върху твърдите аспекти на сигурността, когато една криза прерасне в насилие“, добавя той, предупреждавайки, че китайската пасивност може допълнително да окуражи рисковите действия на Тръмп.
