Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разговорите в Берлин с пратениците на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната с Русия са били „нелесни“, но са довели до „реален напредък“ по въпроса за гаранциите за сигурност.
Зеленски проведе втори ден срещи със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и със зетя и съветник на президента Джаред Къшнър в рамките на разговори, насочени към прекратяване на войната, започнала с пълномащабната руска инвазия през 2022 година.
Украинският президент приветства новите гаранции за сигурност, предложени от Вашингтон, но подчерта, че остават разногласия по въпроса кои територии Украйна би трябвало да отстъпи на воюващата срещу нея Русия.
„Имаше достатъчно диалог по въпроса за територията и, честно казано, смятам, че все още имаме различни позиции“, заяви Зеленски пред журналисти.
Германският канцлер Фридрих Мерц, изразявайки оптимизъм, заяви, че разговорите са създали „шанс за истински мирен процес“ и похвали САЩ за предлагането на „съществени“ гаранции за сигурност.
От Вашингтон Тръмп обяви, че по-късно на 15 декември ще проведе телефонен разговор със Зеленски и с група европейски лидери, които се очаква да се срещнат в Берлин, сред които британският премиер Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон.
Очаква се да участват също италианският премиер Джорджа Мелони, полският министър-председател Доналд Туск, президентът на Финландия Александър Стуб, както и други лидери, заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
САЩ заявиха, че са предложили на Украйна силни гаранции за сигурност, подобни на тези на НАТО, и изразиха увереност, че Русия ще ги приеме, което според Вашингтон би представлявало пробив в усилията за прекратяване на войната.
Американски представители определиха часовете преговори в Берлин като положителни и заявиха, че по време на телефонния си разговор Тръмп ще се опита да придвижи сделката напред.
Същевременно те предупредиха, че Украйна също трябва да приеме предложението, което, по думите им, ще осигури гаранции за сигурност в съответствие с член 5 на НАТО – принципа, според който нападение срещу един съюзник се счита за нападение срещу всички.
„Основата на това споразумение по същество е да се осигурят наистина, наистина силни гаранции – подобни на член 5 – както и много, много силно възпиране чрез мащаба на украинската армия“, заяви американски официален представител при условие за анонимност.
„Тези гаранции няма да бъдат на масата завинаги. Те са на масата в момента, ако бъде постигнато заключение по правилния начин“, добави той.
Тръмп по-рано изключи възможността за формално членство на Украйна в НАТО и застана на страната на Русия, като определи стремежите на Киев към алианса като една от причините за пълномащабната инвазия на Москва.
Мерц заяви, че всяко прекратяване на огъня трябва да бъде „гарантирано със съществени правни и материални гаранции за сигурност от страна на Съединените щати и Европа, които САЩ са поставили на масата тук, в Берлин“.
„Това е наистина забележително. Това е много важна крачка напред, която силно приветствам“, каза канцлерът.
„Престъпна атака“
Зеленски каза за разговорите с американската страна, че „тези разговори никога не са лесни“, но подчерта, че са били „продуктивни“.
По-рано официален източник, запознат с американско-украинските преговори, заяви, че американските преговарящи все още настояват Украйна да се откаже от контрола над източния Донбас, съставен от Донецка и Луганска област.
Според базирания в САЩ Институт за изследване на войната Русия контролира почти цялата Луганска област и около 80% от Донецка област.
Руският президент Владимир Путин „иска територия“, заяви източникът. Той добави, че Съединените щати настояват Украйна да се „изтегли“ от тези региони, а Киев отказва.
Един от американските представители призна, че по въпроса за територията все още няма споразумение.
Тръмп е заявявал, че е неизбежно Украйна да се откаже от част от територията си в полза на Русия – изход, който е неприемлив за Зеленски след близо четири години отбрана на страната.
Русия, от своя страна, дава да се разбере, че ще настоява за основните си искания, включително по отношение на територията и категоричен отказ Украйна някога да се присъедини към НАТО.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия очаква Съединените щати „да ни предоставят концепцията, която се обсъжда днес в Берлин“.
Мерц обеща продължаваща подкрепа за Украйна в борбата ѝ срещу това, което той определи като „престъпната атака на Путин“.
„Ще можем да постигнем траен мир в Европа само заедно – със свободна и суверенна Украйна, силна Украйна, която може да се защитава срещу руските атаки сега и в бъдеще. Съдбата на Украйна е съдбата на цяла Европа“, добави канцлерът.
