Най-сетне радостна новина – от преяждане не се напълнява. Научно доказано е. В американския Център за контрол и превенция са направили проучване, от което става ясно, че не в количеството, а в качеството на храната е причината да растем хоризонтално, пише "Труд".

Ако се храним с „бързи“ въглехидрати, това неминуемо ще се отрази на талията ни, обясняват авторите на студията.

Затлъстяването носи огромен риск от диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. А сърдечносъдовите болести са убиец номер едно в света.

До този момент се смяташе, че количеството на калориите е това, което има значение, ако искаме да отслабнем. Консумираме ли 1300 калории дневно и спортуваме ли редовно, няма как – ще свалим излишните килограми.

Това е вярно, но не съвсем. Защо? Ръководителят на научния екип д-р Дейвид Людвиг, ендокринолог в Детската клиника в Бостън и професор по медицина в Харвард, обяснява че този принцип от XX век не е безпогрешен.

„Подрастващите например може да увеличат дневния си прием с 1000 калории и пак няма да напълнеят. Но дали това че бързо растат ги кара да са вечно гладни или това че ядат повече е причина да растат като гъби?“, пита професорът. 

Той обяснява, че най-важното за напълняването е качеството на храната. Истинските виновници за наднорменото тегло са храните с висок гликемичен индекс, които съдържат преработени, бързо усвоими въглехидрати.

Тези храни, установява проучването, не само че се лепят по-бързо, но и правят още нещо, заради което ставаме все по-дебели. Те предизвикват хормонални промени, които забавят метаболизма ни и карат организма да си мисли, че трябва да премине в режим „Съхранение на мазнините“. Ето какво става на практика.

Когато ядем въглехидрати се повишава секрецията на инсулин. Инсулинът подава сигнал на мастните клетки, че трябва да съхраняват погълнатите калории и да намалят разхода на калории за мускулно гориво.

Това пък заблуждава мозъка, който си мисли, че тялото не получава достатъчно храна. Затова продължава да изпраща сигнали: „Гладен съм!“ Тъй като постоянно се чувства недохранен, организмът забавя метаболизма си, за да пести енергията.

И тук любителят на пържени картофки, хрупкави тестени изкушения, сладкиши и бонбони попада в порочен кръг: постоянно е гладен, тъпче се с високовъглехидратни храни, а колкото повече ги яде, толкова повече тялото му си мисли че гладува и трупа запаси за бъдещите лишения.

Разходът на енергия е намален до минимум и съответно няма как да отслабне! Ако намалим консумацията на бързо разградими въглехидрати, това ще намали нуждата на тялото да трупа мастни депа. По този начин хората, които имат нужда да отслабнат, ще свалят много по-бързо и безболезнено излишните килограми. 

Още една заблуда ни е карала да полагаме излишни усилия. Неистовите тренировки до пълно изтощение не са гаранция, че ще сме слаби. По-точно: те не ни дават картбланш да ядем повече.

Стандартното схващане е че ако тренираме час и половина, после с чиста съвест може да си похапнем. Или че след като сме злоупотребили с вредните храни, можем да идем във фитнеса и да изхвърлим ненужните калории. Но това е грешка, развенчана от над 60 проучвания от края на XX и началото на XXI век. 

Всъщност много малка част от погълнатите през деня калории отиват за физическите активности. Човешкият организъм има три основни дейности, които поглъщат приетата енергия:

1) базален метаболитен процент, или енергията, използвана за основно функциониране, когато тялото е в покой;

2) енергията, използвана за разграждане на храната; и

3) енергията, използвана във физическата активност.

Върху метаболизма си ние нямаме почти никакъв контрол, макар той да е най-големият потребител на енергия – за него отиват между 60 и 80 процента от енергията. За храносмилане отиват около 10%.

Колкото и да се морим, колкото и дълго време да тичаме на пътеката във фитнеса, ще може да стопим между 10 и 30% от изяденото.

Ако сме се нагълтали с 2500 калории, а за физически усилия тялото ни е отделило 10% от тях, това означава че ще загубим най-много 250 калории, като пак ще ни останат 2250, тоест, с около 1000 повече, отколкото трябва да ядем, за да отслабнем.

От друга страна физическото натоварване може да ни накара да ядем повече и да пестим енергия, като се движим по-малко през останалата част от деня. Но пък и без спорт не може – той ни поддържа силни и здрави.

Единственият начин да стопим натрупаните през пандемията мазнини е да забравим за картофките, бургерите и полуфабрикатите, да внимаваме все пак колко калории поглъщаме и същевременно да спортуваме.