Най-старият щам на чумния бацил, Yersinia pestis, е открит в останките на ловец-събирач преди пет хиляди години. Както се вижда от генетичния анализ, прародителят на патогена на чумата, причинил пандемията на Черната смърт през Средновековието, в началото е бил по-малко заразен и по-малко смъртоносен. Това се съобщава в статия, публикувана в списанието Cell Reports.

Останките, обозначени като RV 2039, принадлежат на мъж на 20-30 години. Те са открити в края на 19 век в района на Инчукалнс в Латвия, но след това са временно изгубени до 2011 г., когато са намерени в колекцията на германския антрополог Рудолф Вирхов. Останките на още трима души също са открити на мястото на погребението, най-вероятно принадлежащи към същата група ловци-събирачи.

Изследователите анализираха проби от зъбни тъкани и черепни тъкани от всички четирима души, за да подредят техните геноми и след това тестваха за бактериални и вирусни патогени. Те идентифицират генетичния материал на Y. pestis вътре в костите на RV 2039 и след това реконструират бактериалния геном и го сравняват с геномите на други древни щамове. Оказа се, че чумният бацил е част от родословие, възникнало преди седем хиляди години, само няколкостотин години по-късно, когато Y. pestis се разделя с прародителя си Yersinia pseudotuberculosis.

Ранният щам се характеризира с липсата на няколко гена, характерни за варианта, причинил средновековната пандемия, отнела живота на половината от населението на Европа. Например, липсва ген, който насърчава прехвърлянето на микроорганизъм от бълхи към хората и образуването на бубони при болни хора с бубонна форма на заболяването. Този тип прехвърляне чрез бълхи също изисква смъртта на човека гостоприемник, след което насекомите започват да се разпространяват и върху други хора, разпространявайки патогена. Разработването на тази адаптация срещу чума отне над хиляда години.

Не е известно какви симптоми на болестта е претърпял RV 2039. Бактериите са се заселили в кръвта му и най-вероятно той е починал от бактериална инфекция. Високото инфекциозно натоварване на кръвоносните съдове е свързано именно с по-малко агресивната форма на заболяването. Хората, които са били погребани до заразените, не са показали признаци на инфекция, така че е малко вероятно чумният бацил да се предава по въздушен път. Най-вероятно инфекцията е възникнала чрез ухапване от гризачи и не се е разпространила сред хората около него.

Откритието противоречи на твърденията на някои историци, според които патогените на чумата са еволюирали в градове близо до Черно море, в които са живели над 10 хиляди души. Преди пет хиляди години обаче все още не е имало големи селища, а земеделието в Централна Европа едва започва да се развива. То също така позволява да се отхвърли хипотезата, че чумата е причинила значителен спад на населението в Западна Европа в края на неолита.

Превод: БЛИЦ