Шофьор от Земунския клан описва в книгата си бруталното отвличане на 22-годишен младеж, който е бил бит, държан вързан и изтезаван от членове на групата с цел изнудване за пари. По-късно, вследствие на преживяната травма, младежът се самоубива.
Основателят на прословутия Земунски клан, отговорен за убийството на премиера Зоран Джинджич – Душан Спасоевич, е имал специална дума за своята престъпна група – „фирма“, която е служила и за кодова дума при телефонни разговори.
Кодът, използван от Спасоевич при подготовката на убийства, е бил „Заминава за Канада“. От 1997 г. престъпната група постепенно се разраства, като към нея се присъединяват братята Александър и Милош Симович, Милан Юришич, братята Фишкал от Пожаревац, Нинослав Константинович и много други.
Земунският клан бързо осъзнава, че отвличанията носят най-много пари. Техни основни мишени са хора с голям капитал и влияние. Най-печелившото им престъпление е отвличането на Мирослав Мишкович, от което инкасират цели 10 милиона марки.
Освен за убийството на премиера, членове на клана са съдени в отделен процес за 17 убийства, 3 отвличания и 2 терористични атаки.
В предаването „Черна хроника“ в канала на „Курир“, Маша Баич – журналистка и дъщеря на Никола Баич – разказа за участието на баща си в отвличането на Новак Стеванич (22). Макар да не отрича съучастието му, тя смята, че самият Баич е бил донякъде „заложник“ в ситуацията.
Според нейния разказ, Душан Спасоевич е бил организаторът, а Никола Баич описва събитията в книгата си. В края на август 1997 г. Баич се укрива в апартамент в „Блок 63“, тъй като в Земун ситуацията за него е станала опасна. По нареждане на Спасоевич той слиза в гаража на сградата, където го чака бял „Голф“ с отворени врати.
На задната седалка Баич заварва Новак Стеванич – със залепена уста и завързани ръце. По това време той не знае кой е младежът, нито какви са намеренията на лидера на клана.
Ситуацията се изяснява, когато Спасоевич удря Стеванич с пистолет по главата и започва да крещи: „Къде са парите?“. През това време други членове на бандата разбиват сейфа в дома на жертвата.
Условията в гаража са били непоносими – краят на август, температури около 40 градуса, липса на вода и въздух. Баич твърди, че му дожаляло за момчето и отлепил лентата от устата му, за да може да диша.
На следващата сутрин той убеждава Спасоевич, че Стеванич не бива да остава повече там, защото може да умре. Баич закарва младежа близо до „Битпазара“ и го оставя там.
Това е последната им среща. Месец по-късно Новак Стеванич слага край на живота си заради психологическата травма. Веднага след случая Никола Баич влиза в затвора за излежаване на четиримесечна присъда и губи всякакъв контакт със случая.
