Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари 2022 година Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.  

Друг сериозен повод за т.нар. специална военна операция беше системния брутален военен тормоз от страна на украинската армия над рускоезичното население в Донбас, където бяха убити над 14 000 души от 2014 г насам. Това стана в резултат на погазването на Минските споразумения от страна на властите в Киев. 

Извънредно! Путин обяви началото на специална военна операция в Донбас ВИДЕО

Така малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне специална военна операция в Източна Украйна. В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.

Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и денацификация“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието. 

В рамките на минути след изявлението на Путин идват първите съобщения за експлозии в Киев, Харков, Одеса и Донбас.

Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и Мариупол и е изстреляла крилати и балистични ракети по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и Днепър.

Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време. 

Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса; Херащенко потвърждава кацане близо до Одеса.

В 07:40 ч. Би Би Си цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към Беларус. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, Суми, Харков, Чернигов и Житомир, както и от Крим. 

От обкръжението на Владимир Путин не знаеха, че президентът е готвил атака срещу Украйна. Според Financial Times президентът на Руската федерация е направил това тайно от руските елити - това е предизвикало тяхното недоволство.

Изолацията на президента от околната среда започна по време на пандемията от Covid-19, а по време на пълномащабната инвазия се засили още повече. 

Според източник обкръжението на Путин научило за войната в Украйна след обявяването на т. нар. "специална военна операция" от диктатора по телевизията.

В тази сутрин на 24 февруари олигарсите се събраха в Кремъл и „всички бяха напълно объркани“. Един от тях попита външния министър Лавров как Путин може да предприеме толкова голяма акция сам?

„Той има трима съветници: Иван Грозни, Петър Велики и Екатерина Велика“, беше отговорът на Лавров.

FT потвърждава, че планът на Путин наистина е бил бързо да превземе столицата на Украйна:

„Според плана за нахлуване на Путин руските войски трябваше да превземат Киев за броени дни в резултат на брилянтен, сравнително безкръвен блицкриг. Впоследствие войната се оказа блато с исторически мащаби за Русия“, се казва в материала.

Докато Путин разбира високата цена на една инвазия, той иска да продължи да води войната с всички необходими средства. За да направи това, той търси аргументи, за да оправдае военните действия.

„Идеята никога не е била да се убиват стотици хиляди хора. Всичко се обърка ужасно“, казва високопоставен служител.

Войната отвори очите на Путин за боеспособността на руската армия.

"Оказа се, че сме били абсолютно неподготвени. Армията е в безпорядък. Нашата индустрия е в безпорядък. Но добре, че разбрахме за това точно сега, а не когато НАТО ни нахлу", това били думите на Путин, според информация от един от бившите служители.

С напредването на войната диктаторът продължава да осъзнава мащаба на грешните си изчисления: „Разбирам, че плащаме огромна цена. Подценихме колко трудно може да бъде това.“ 

Включително причината беше неговата среда. Виктор Медведчук аргументира Путин, че украинците биха приветствали руските „освободители“. Вместо това, след превземането на Киев, Медведчук трябваше да стане "легитимен лидер на Украйна" - Виктор Янукович трябваше да му даде такова право.

И двете страни губят страшно много живот в конфликта 

Официални лица в САЩ и други западни страни смятат, че броят на убитите и ранените руски войници в Украйна наближава 200 000 души, пише американският вестник The New York Times.

Руските загуби са се увеличили значително по време на битките за Бахмут и Соледар, пише вестникът.

Тъй като според изданието Москва отчаяно се нуждае от голяма победа и разглежда Бахмут като ключ към превземането на целия Източен Донбас, зле обучени новобранци и бивши затворници са изпратени на фронтовата линия. В резултат на това, според американски служители, стотици военни биват убити или ранени всеки ден.

Украинската страна търпи огромни загуби, които според някои западни източници и анализатори достигат вече 500 000 убити и ранени. Но реалните цифри са трудни за установяване, включително поради факта, че Киев не ги разкрива, пише изданието. По-подготвените пехотни формирования се държат в резерв, а по-слабо подготвените войски, включително частите на териториалната отбрана, са изпратени в предните редици.

Последната публична американска оценка на загубите дойде миналия ноември, когато ръководителят на Съвместното командване на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили каза, че всяка от страните е загубила по над 100 000 войници убити и ранени от началото на войната.

Резолюция за мир 

Общото събрание на ООН одобри необвързваща резолюция, с която призовава Русия да прекрати военните си действия в Украйна и да изтегли войските си, предаде Асошиейтед прес.

Резолюцията бе приета със 141 гласа "за", 7 "против" (включително Русия, Беларус, Северна Корея, Еритрея, Мали, Никарагуа и Сирия) и 32 "въздържал се", като сред тях бе и Китай.

Общото събрание се превърна в най-важния орган на ООН, занимаващ се с Украйна, тъй като Съветът за сигурност, който е натоварен с поддържането на международния мир, е парализиран от правото на вето на Русия, отбелязва американската агенция. Резолюциите на Общото събрание на ООН не са правно обвързващи, за разлика от резолюциите на Съвета за сигурност, но служат като барометър на световното мнение.

Външни министри и дипломати от повече от 75 държави направиха изказвания по време на продължилите два дни дебати.

"Западът не искаше и не избра войната и предпочиташе да насочи цялата си енергия и финансови средства към неща като ремонти на училища, борба с климатичната криза или оказване на подкрепа на социалната справедливост", каза германската външна министърка Аналена Бербок. "Но истината е, че ако Русия спре да воюва, тази война ще приключи. Ако Украйна спре да воюва, Украйна ще свърши". 

Заместник-постоянният представител на Китай в ООН Дай Бин заяви пред събранието, че Пекин подкрепя идеята за възможно най-бързо възобновяване  прекия диалог между Москва и Киев. По думите му воюващите страни  трябва да преговарят и да изложат своите легитимни опасения, да обсъдят варианти, които са постижими, и да дадат шанс за скорошно прекратяване на кризата и възстановяване на мира. "Международната общност следва да положи съвместни усилия за улесняване на мирните преговори", допълни той.

"Днес ни беше представена още една проекторезолюция, която ни разделя и която се отнася до кризата в Украйна. Възниква въпросът дали този проект ще помогне за разрешаването на кризата с мирни средства? Отговаря ли проектът на желанията на всички заинтересовани страни? Разбира се, че не", каза по време на дебатите преди гласуването на резолюцията постоянният представител на Сирия в ООН Басам Сабаг. "Този проект е поредното звено от веригата на небалансирани, едностранчиви, провокативни резолюции, целящи да очернят Руската федерация", допълни той.

Според Сабаг съавторите на резолюцията не са свикали консултации, а са настояли да принудят Общото събрание да приеме пристрастен текст, който "по никакъв начин няма да допринесе за траен мир в Украйна". "Сирия напълно отхвърля всички опити за използване и манипулиране на институциите на ООН. Ние отхвърляме настоящия вариант на проекторезолюцията", заяви сирийският дипломат.

Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви пред журналисти, че агресорът и жертвата не могат да бъдат поставени при равни условия и че не може да се иска от Украйна да не се защитава. "Русия не е изпратила никакъв положителен сигнал за минимално желание да работи за постигане на мир”, каза той, цитиран от АП. 

Проекторезолюцията няма задължителен характер, но има политическа тежест и отразява искането на Общото събрание на ООН от миналата година Москва да изтегли войските си и да прекрати военните действия. Припомняме, че подобни резолюции многократно са гласувани срещу Израел, заради неговата агресивна политика към съседни арабски страни, но са останали без последствие. От своя страна Русия определи текста като "небалансиран и антируски" и призова страните да гласуват против.

На специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на Украйна, постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя заяви, че с действията си Западът се стреми да нанесе на Русия стратегическо поражение, да я разчлени и унищожи. "Това е война, в която, както и преди 80 години, има коварни и могъщи врагове, които искат да превземат земята ни и да ни покорят", подчерта Небензя.

В обръщението си към военните ветерани по случай днешния Ден на защитника на отечеството, руският президент Владимир Путин заяви, че Русия ще продължи да развива ядрената си триада и тази година на бойно дежурство ще застъпят първите пускови установки на ракетния комплекс "Сармат" с нова тежка ракета. Той благодари на ветераните от ВСВ и се обърна специално към участниците в т. нар. от него "специална военна операция", като повтори тезата си, че анексираните украински територии исторически принадлежат на Русия.

Преди да отлети обратно за Вашингтон, президентът на САЩ Джо Байдън определи като голяма грешка оттеглянето на Русия от договора за ядрени оръжия и изрази увереност, че ще бъде поправена. Според Байдън, Русия не възнамерява да използва ядрени оръжия или нещо подобно.

Мнозинството от руснаците подкрепят войната в Украйна, рейтингът на Путин остава висок

С приближаването на първата годишнина от нахлуването на Русия в Украйна оценките показват, че Москва е претърпяла огромни загуби. По данни на Украйна близо 150 хил. руски войници са загинали, а броят на ранените е още по-голям. Унищожена е и бойна техника за десетки милиарди долари.

В допълнение към тези загуби, международната общност наложи строги санкции на Руската федерация заради войната. В резултат руската икономика загуби стотици милиарди долари, а икономиката е в упадък, пише Emerging Europe.

Въпреки тези огромни загуби по-голямата част от руското население подкрепя войната. Според скорошна статия на UnHerd приблизително 75% от руснаците одобряват войната. Малцина са тези, които осъждат Кремъл за военното нахлуване в Украйна. Освен това, рейтингът на одобрение на руския президент Владимир Путин остава висок през цялата война.

Повечето руснаци изглежда не смятат, че Украйна трябва да бъде независима държава. Те не вярват в украинския етнос или украинския език. Вместо това мнозинството руснаци смятат, че държавата Украйна, нейният народ и нейният език са фалшива конструкция, а руснаците и украинците са един народ.

След началото на войната започна да става все по-трудно да се игнорират факти и данни за ситуацията на фронта. Малки групи руски граждани протестираха срещу правителството, но правителството бързо потуши протестите. Оттогава демонстрациите затихнаха, с изключение на някои единични прояви.

От началото на инвазията досега стотици хиляди руски граждани са напуснали страната. Икономиката на Русия се свива, хиляди чуждестранни компании прекратиха дейност в страната. Много руснаци загубиха работата си, световната инфлация направи цените на стоките в Русия по-високи, а стандартът на живот започна да пада. В резултат много образовани руснаци правят опити да се преместят в чужбина.

Много от тях обаче също не осъждат войната, т.е. те бягат от страната, за да подобрят качеството си на живот, а не да протестират срещу решенията, взети от властите. 

Санкции и ефект върху руската икономика

След непровокираното и неоправдано нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. според ЕС бяха приети осем пакета от санкции срещу Русия и Беларус. Целта на санкциите е да се отслаби способността на Русия да финансира войната, като те са насочени по-специално към политическия, военния и икономическия елит, отговорен за инвазията.

Ограничителните мерки не са насочени срещу руското общество. Ето защо сектори като хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, здравеопазването и фармацевтиката са изключени от наложените ограничителни мерки. 

Прогнозите от различни източници показват, че ограничителните мерки, предприети в Европа и на други места срещу Русия, функционират според очакванията, а резултатите са видими чрез икономически показатели.

Руската икономика се свива

Според независим анализ на Световната банка, Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 2022 г. е лоша година за руската икономика. До края на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия се очаква да спадне с най-малко 3,4% при най-добрия сценарий и с до 4,5% при най-лошия.

Руската икономика ще продължи да се свива през 2023 г. Очаква се нейният БВП да намалее с 2,3% на годишна база при най-добрия сценарий и с 5,6% при най-лошия.

БВП на Русия — развитие от 2018 г. до 2023 г.

(база 100 през 2018 г.)

Спад в търговията, нарастваща инфлация

Ограничителните мерки са насочени към вноса и износа на някои стоки. Списъкът на забранените продукти има за цел да увеличи в максимална степен отрицателното въздействие на санкциите върху руската икономика, като същевременно ограничи последиците за предприятията и гражданите на ЕС.

Данните доказват, че тези ограничителни мерки дават резултати. Според оценки на Световната банка и на МВФ през 2022 г. руската търговия със стоки и услуги е на път да намалее значително. През 2023 г. износът ще продължи да намалява, докато вносът се очаква да бъде по-висок, отколкото през 2022 г.

Внос и износ на Русия от 2018 г. до 2023 г.

(база 100 през 2018 г.)

Прогнозите показват, че темпът на инфлация в Русия ще нарасне рязко, достигайки почти 14% до края на 2022 г. Прогнозите за 2023 г. варират от 5% (МВФ) до 6,8% (ОИСР).

Развитие на инфлацията в Русия от 2019 г. до 2023 г.

(годишно изменение)

Последици за руския капиталов пазар

Войната и санкциите оказаха значително въздействие и върху руските дружества. От февруари насам основният индекс на Москвската борса е намалял с повече от една трета.

 

Основните събития в конфликта:

2022 година

ФЕВРУАРИ

На 24 февруари руският президент Владимир Путин започна инвазия в Украйна от север, изток и юг. Той обяви, че целта на "специалната военна операция" е "демилитаризацията" и "денацификацията" на съседната страна, за да бъдат защитени етническите руснаци, да се предотврати членство на Киев в НАТО и да са задържи Украйна в "сферата на влияние" на Русия. Украйна и Западът твърдят, че това е незаконен акт на агресия срещу страна с демократично избрано правителство и с президент евреин, чиито роднини са били убити по време на Холокоста.

Руските войски бързо достигнаха покрайнините на Киев, но опитите им да превземат столицата и други градове в североизточната част на страната срещнаха твърда съпротива. Украинският президент Володимир Зеленски записа видеоклип пред щаба си, за да покаже, че остава и продължава да управлява.

МАРТ

На 2 март Русия установи контрол над южния град Херсон. В първите дни на март руските сили превзеха и останалата част от Херсонска област и окупираха голяма част от съседната Запорожка област, включително Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа.

Руската армия скоро "заседнаха" в покрайнините на Киев, а дългите й конвои по магистралите към украинската столица станаха лесна плячка за украинската артилерия и безпилотни самолети. На 16 март Русия нанесе удар по театър в стратегическия пристанищен град Мариупол, където се бяха укрили цивилни, и уби стотици хора. Това беше едно от най-смъртоносните нападения във войната.

На 29 март Москва обяви изтеглянето на силите си от Киев и други райони, като заяви, че ще се съсредоточи върху промишления център Донбас на изток, където подкрепяните от Русия сепаратисти се сражаваха с украинските сили от 2014 г. насам след незаконното анексиране на Крим.

АПРИЛ

След руското изтегляне от Киев бяха открити стотици тела на цивилни граждани в масови гробове или оставени по улиците на град Буча, много от тях със следи от изтезания в сцени, които накараха световните лидери да заявят, че Русия трябва да бъде подведена под отговорност за евентуални военни престъпления.

На 9 април руски ракетен удар по железопътна гара в източния град Краматорск уби 52 цивилни и рани над 100 души.

За Мариупол на Азовско море се водеха интензивни сражения, а руските въздушни удари и артилерийски обстрел превърнаха голяма част от града в руини.

На 13 април ракетният крайцер "Москва", флагманът на руския Черноморски флот, беше улучен от украински ракети и на следващия ден потъна, което засегна доста болезнено националната гордост на Русия.

МАЙ

На 16 май украинските защитници на гигантския металургичен завод "Азовстал", последната останала украинска крепост в Мариупол, се съгласиха да се предадат на руските сили след близо тримесечна обсада. Падането на Мариупол отряза Украйна от Азовското крайбрежие и осигури сухопътен коридор от руската граница до Крим.

На 18 май Финландия и Швеция подадоха заявления за присъединяване към НАТО, което бе сериозен удар по Москва поради разширяването на военния съюз.

ЮНИ

В Украйна пристигаха все повече западни оръжия, включително доставените от САЩ ракетни установки за залпов огън ХАЙМАРС.

На 30 юни руските войски се изтеглиха от Змийския остров край черноморското пристанище Одеса, завзет в първите дни на инвазията.

ЮЛИ

На 22 юли Русия и Украйна, с посредничеството на Турция и Организацията на обединените нации, се споразумяха за освобождаване на доставките на зърно, блокирано в украинските черноморски пристанища, с което се сложи край на противопоставянето, застрашаващо световната продоволствена сигурност.

На 29 юли ракетен удар порази затвор в контролирания от Русия източен град Оленовка, където бяха държани украински войници, пленени в Мариупол, при което бяха убити най-малко 53-ма души. Украйна и Русия си размениха обвинения за нападението.

АВГУСТ

На 9 август мощни експлозии поразиха военновъздушна база в Крим. Седмица по-късно още взривове поразиха електрическа подстанция и складове за боеприпаси там, което беше сигнал за уязвимостта на анексирания от Москва черноморски полуостров, използван от Русия като основен център за доставки по време на войната. По-късно най-висшият офицер на Украйна призна, че нападенията в Крим са били извършени от силите на Киев.

На 20 август Даря Дугина, дъщеря на руския идеолог националист Александър Дугин, загина при експлозия на кола бомба край Москва, за която руските власти обвиняват Украйна.

СЕПТЕМВРИ

На 6 септември украинските сили започнаха изненадваща контраофанзива в североизточната част на Харковска област, като бързо принудиха Русия да се оттегли от обширни райони, които контролираше от месеци.

На 21 септември Путин нареди мобилизация на 300 000 резервисти - непопулярен ход, който накара стотици хиляди руски мъже да избягат в съседните страни, за да избегнат влизането си в армията. В същото време Русия набързо организира незаконни "референдуми" в украинските области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие за това дали да станат част от Русия. Украйна и Западът отхвърлиха тези "референдуми" като фалшификация.

На 30 септември Путин подписа документите за анексиране на четирите региона на церемония в Кремъл.

ОКТОМВРИ

На 8 октомври камион, натоварен с експлозиви, се взривява на моста, свързващ Крим с континенталната част на Русия, като Путин обвини за това Украйна. Русия отговори с ракетни удари по електроцентрали и друга ключова инфраструктура на Украйна.

След първата вълна от нападения на 10 октомври през следващите месеци атаките продължиха и станаха редовни, което доведе до прекъсвания на електрозахранването и въвеждане на режим на електроенергията в цялата страна.

НОЕМВРИ

На 9 ноември Русия обяви изтегляне от град Херсон при украинска контраофанзива, изоставяйки единствения регионален център, който Москва беше превзела, което беше знак на унизително отстъпление за Кремъл.

ДЕКЕМВРИ

На 5 декември руските военни заявиха, че Украйна е използвала безпилотни самолети, за да атакува две бази за бомбардировачи с далечен обсег дълбоко в руската територия. По-късно през месеца бе нанесен още един удар, който подчерта готовността на Украйна да повиши залога и разкри пропуски в руската отбрана.

На 21 декември Зеленски посети САЩ при първото си пътуване в чужбина от началото на войната, като се срещна с президента Джо Байдън, за да осигури ракетни системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" и други оръжия, и да говори пред Конгреса.

2023 ГОДИНА

ЯНУАРИ

На 1 януари, броени минути след настъпването на новата година, десетки току-що мобилизирани руски войници бяха убити от украински ракетен удар по град Макеевка. Министерството на отбраната на Русия съобщи, че са загинали 89 войници, докато според украинските официални лица загиналите са били стотици.

След месеци на ожесточени сражения на 12 януари Русия обяви превземането на град Соледар, въпреки че Киев не го признаваше няколко дни. Москва засили също офанзивата си за превземане на украинската крепост - град Бахмут.

На 14 януари, когато Русия нанесе поредната вълна от удари по енергийните съоръжения на Украйна, руска ракета порази жилищна сграда в град Днепър, при което загинаха 45 души.

ФЕВРУАРИ

На 20 февруари президентът на САЩ Джо Байдън направи изненадващо посещение в Киев, където се срещна с украинския президент и направи щедри обещания за още оръжия и военна помощ. В отговор руският президент Владимир Путин обяви, че Русия напуска договора СТАРТ за ограничаване на ядрените оръжия. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук