В болница на Донецк скоро е докаран след взрив на мина опълченецът, известен като Абдула – това е 39-годишният афганистанец Рафи Джабар. Ампутирани са му и двата крака, сега лекарите се борят за живота му. Руско издание разказа за потресаващата съдба на „Абдула от Донецк”.
Според околните, Рафи Джабар притежава удивително обаяние: лъчезарна усмивка, безупречен руски език, искрена любов към хората, остро чувство за справедливост, готовност да отстоява убежденията си. Него дори го наричат „Афганистанец с руско сърце”.
 
Бащата на Рафи участвал активно в афганистанската Априлска революция през 1978 г. Станал губернатор на крайната североизточна провинция Бадахшан. Муджахидините го убили зверски. Така Рафи останал единствен наследник на рода си.
 
В СССР той се оказал през 1985 г. едва на 7 г. Като дете от военнополитическия елит на Афганистан, го настанили в специален интернат. Там получил отлично образование, дори му преподавали основи на исляма.
 
Тогава, през 80-години, момчето заобичало Русия – руснаците строили заводи, пътища, училища и болници.
 
След разпадането на СССР интернатът е разпуснат. Връща се в Афганистан, но е без документи и без средства за съществуване. Завърнал е обратно в Русия, но не намерил никаква подкрепа от никого. Имал постоянни проблеми с имиграционните власти, които отказвали да приемат него, руснака по душа, за свой гражданин. Живял от случайни заработки, понякога на ръба на закона. Осъждан за дребни закононарушения.
 
С рушвет си купил афганистански паспорт, но не се върнал в родината – там практически нямало работа, царяла нищета, плодородните полета били засети с мак.
 
Когато в Донбас започнало въоръженото противопоставяне, той си спомнил какво станало в Афганистан и почувствал, че трябва да се намеси. Заминал за Донецк. След като Голямата Русия го отхвърлила, той неочаквано добре се почувствал в Малката Русия. Приел я за своя родина.
 
Личността на доброволеца предизвиквала искрен интерес и от двете линии на фронта. Той признава, че украински командири му предлагали да премине при тях, мислели го за наемник. Отговарял, че е мюсюлманин и не воюва за пари.
 
„Аз воювам тук за руския народ, той е много добър и носи в себе си особен цивилизационен код, който противоречи на бизнеса за световно господство” – казал Рафи в едно интервю.
 
Почти 4 години Рафи прекарал неотлъчно на предната бойна линия и неговите съратници се надяват, че отдавна е заслужил правото да стане гражданин на ДНР, сега вече е закрепил това право с кръвта си. Преди това обаче трябва да излезе от реанимацията с широко отворени очи. И разбира се, да намери сили да се усмихне на света.
 
Превод със съкращения: БЛИЦ