Али Аббас никога няма да забрави страданията, които е преживял през нахлуването в Ирак през 2003 година. Али станал сирак, изгубил и двете си ръце, и бил почти целия обгорен. Той е бил само на 12 години и борбата му за оцеляване стана символът на скъпата цена на войната.
Днес, след излизането на доклада на комисията „Чилкото”, този забележителен млад мъж отказва да бъде съжаляван. „Разкритията в доклада няма да променят нищо в Ирак, или за мен. Всичко е в миналото. Аз сега гледам в бъдещето. Опитвам се да си намеря работа. Към това се стремя в момента”, казва той пред „Мейл Онлайн”.  
 
„Дойдох във Великобритания за лечение, когато бях само на 12 години. Сега съм на 25, искам да си намеря работа, въпреки недъзите ми. На мен обаче ми липсва самоувереност, защото ми ги няма двете ръце. Когато Ирак бе нападнат, животът ми се промени завинаги”, разказва още той.
 
Али често е питан, дали го мъчи неговата съдба. Той отговаря: „Не съм сигурен, че чувствам болка или омраза. Чувствам се ужасно тъжен, че онази нощ моя живот бе променен завинаги. Майка ми ме приспиваше. Баща ми беше убит също. Ръцете ми бяха положени в техния гроб. Семейството ми липсва, а спомените за тях стават все по-мътни с хода на времето. За какво съжалявам ли? За това, че не можах да израсна като нормално иракско дете”.
 
По думите му, днес той иска да научи повече от доклада „Чилкото” за твърденията на Тони Блеър относно наличието на оръжията за масово поразяване и за плановете му да възстанови Ирак след началото на окупацията. „Причините, поради които те нахлуха в Ирак, бяха икономически. Те нямаха нищо общо с твърденията за оръжия. Такива просто нямаше. Британците бяха излъгани. Сега ситуацията в Ирак е много по-зле”, казва Али.
 
„Навсякъде по улиците има оръжия, няма полиция, няма закони. Стотици души бяха убити при атаки на терористи-камикадзета само за броени дни. Страната ми е унищожена”, пояснява той.
 
„Тони Блеър и Джорж Буш не трябваше да правят тази война. Саддам Хюсеин бе тиранин, диктатор, но свалянето му не означаваше, че всичко в Ирак щеше да се оправи. Всички, които познавах като дете, или роднини са убити. Сега погребенията са станали ежедневие”, казва още някогашният символ на нахлуването в Ирак.