Дебора Стивънс (47) останала без единия си бъбрек за да спаси живота на началничката си, а тя уволнила! Донорката е майка на две деца може да получи до 1 милоион долара обезщетение от Комисията за човешките права в Ню Йорк.
Жената работела първоначално в мрежата за продажба на автомобили &bdquo;Atlantic Automotive Group&ldquo;, eдно от най-големите предприятия в района на Лонг Айлънд, Ню Йорк. После напуснала фирмата и с преселила във Флорида. <br /> <br /> Нейните колеги по правило поддържали контакти с всичките служители, рабитили някога за Atlantic Automotive Group и през септември 2010 бившата й шефка Жаки Бруча посещава Дебора в бюрото й. <br /> По време на разговора Бруча споменала че е тежко болна и че спешно се нуждае от нов бъбрек, ала ето че за късмет точно сега си била намерила потенциален донор. <br /> <br /> Тогава Дебора отвърнала, че и тя би дарила на Бруча бъбрека си, защото бившата й шефка била много достойна личност. Малко след това служителката се преселила обратно в Long Island, защото получила по пощата писмена покана отново да работи в &bdquo;Atlantic Automotive Group&ldquo;. Два месеца по-късно Бруча й позвънила в бюрото и се оплакала, че нейният потенциален дарител бил отхвърлен, после питала дали Дебора още държи на казаните си думите си, че би дарила своя бъбрек. Жената потвърдила, че няма да остави шефката си да умре и ще й дари скъпоценният орган.<br /> <br /> Оказало се, че по медицински показания и Дебора не може да стане директен донор на Боча, ала лекарите предложили следната схема: ако тя дари левия си бъбрек на някакъв си мъж от Сант Луис, то шефката й щяла да се издигне по-нагоре в дългата трансплантационна листа на чакащите и щяла да получи бъбрек от Сан Франциско. <br /> <br /> Дебора се съгласила , ала много скоро след това останала като попарена: <br /> Докато нейната шефка още се възстановявала в домашен отпуск, тя наредила на Дебора, също така оперирана, веднага да отиде на работа. Болките й обаче били толкова силни, че дарителката си позволила да се възползва от отпуската си по болест. <br /> <br /> Не щеш ли Бруча й позвънила и я нахокала, че не е на работа, разказва Дебора за вестник. &bdquo;New York Post&ldquo;. <br /> &bdquo;Да не мислиш, че можеш да ходиш на работа както ти скимне?!&rdquo; - крещяла й тя.<br /> В последствие във фирмата положението й ставало все по-нетърпимо: шефката често я ругаела пред останалите й колеги за предполагаеми пропуски в нейната работа. Накрая отстранила от Бюрото дарителката си, като не й признала и заплатила даже за извънредните часове работа. За &bdquo;благодарност&rdquo; началничката я запокитила в друг филиал на автомобилния дистрибутор (наричали го &bdquo;Сибир&rdquo; ), на 80 км от дома на Дебора и в центъра на район, прочут с престъпността си.<br /> <br /> В отчаянието си жената тръгнала по психиатри и си наела адвокат. &bdquo;Atlantic Automotive Group&ldquo; му отговаря със следното писмо: &bdquo;Ние даваме работа на хиляди хора. За съжаление една от нашите служителки реши да се възползва от изключително благородната си постъпка за да ни поставя немотивираните си искания, които ние винаги сме разглеждали и постъпвали справедливо.&ldquo;...<br /> <br /> За в. &quot;New York Post&ldquo; Дебора споделя, че не съжалява, че си е дарила бъбрека, защото по този начин е спасила живота на един мъж от щата Мисури. Дано добрината и не бъде подмината от Комисията по човешките права в Ню Йорк, отбелязва в заключение вестникът.<br />