Световноизвестният японски дизайнер Кензо Такада почина на 4 октомври в Париж вследствие на усложнения от Covid-19 на 81 години. Новината бързо се понесе от всички световни агенции и опечали не само модния свят. В съобщенията се  посочва, че Кензо е първият японец, успял да се наложи в меката на модата и да отвори пътя на други свои сънародници дизайнери.

Началото на блестящата му кариера се свързва с учението му в токийския моден колеж „Бунка“ в края на петдесетте години. Още там той се различава от останалите студенти като с оригиналните си идеи руши консервативните представи за мъжко и дамско облекло, се казва в информациите.

Агенциите отбелязват също, че: „Като безпаричен млад дизайнер през седемдесетте  години, Кензо изработва първата си колекция от достъпни материали. Той може да си позволи само  парчета евтин плат, купени от пазарите на Монмартър. Смесвайки тези материи, талантът  създава пачърк от флорални принтове, райета, карета и графики, и това смесване остава неговата запазена марка. Еклектичната му, рушаща правилата, естетика уцелва точния момент и скоро започва да се копира масово.“
 



Но малцина знаят, че малко преди това, един софиянец, пръв в Париж, става свидетел на огромния талант, който притежава японецът.
Александър Ешкенази заминава за френската столица  в средата на шестдесетте години, за да реализира голямата си мечта да учи кинорежисура. Тогава в София, където е роден по време на бомбандировките, такова училище няма.

В Париж  още по време на войната са заминали баба му и дядо му по бащина линия. Семейството е в близки, приятелски, отношения с една друга емигрантска фамилия от България-Вартанян. Тяхната дъщеря Силви, вече е звезда на френската популярна музика и й предстои сватба с идола Джони Холидей.
 



Попаднал в огромния град без да знае и дума френски, сам и уплашен  Александър търси място под парижкото слънце. Работи тук е там без успех, докато най-после попада на място, в което не само се чувства по-добре, но и печели по три франка на час, като за цял ден се събират доста. Неговият работодател е българския евреин Жак Пизанти, наложил се вече като моделиер и мастит индустриалец в производството но дрехи.
Александър бързо свиква с новата си работа на крояч и явно печели симпатиите и доверието на Пизанти, след като той отвреме на време му възлага и  по- отговорни задачи.

Веднъж в ателието влиза някакъв  японец , който търси работа като шивач. Пизанти оглежда дребната му фигура и замисля се и нарежда  на Ешкенази:
- Чудя се дали да го вземем. Я го провери какво може!-след което  изчезва.
Ешкенази дава на новодошлият парче плат и му казва: - Направи нещо.

Японецът вдига плата с едната си ръка и с ножицата в другата, започва да реже. Съсредоточен е, работи светкавично, като машина. Целият процес продължава не повече от минута-две. Накрая кандидатът за работа поставя плата на маникена, но той не е вече старото необработено парче плат, а чудесна рокля,  достойна  да бъде изложена на витрината и на най-лъскавия парижки магазин.
Ешкенази гледа невярващ на очите си. Възхитен, успява само да каже: - Ти си магьостник. Как се казваш?

Кензо-отвръща азиатецът и добавя. Дошъл съм тук в Париж да ставам моделиер. Надявам се да ме вземете, все трябва да започна от някъде.
Разбира се, Кензо веднага е нает, но остава в ателието на Пизанти съвсем за кракто,  той знае, че му предстои му път към върха на световната мода. И той го извървява по блестящ начин.
 



Към средата на седемдесетте години дефилетата му се превръщат в събитие. Почитателите се тълпят няколко часа преди отваряне. Всеки иска да е най-близо  до подиума, по който ще минат красавиците с неговите модели, а накрай и той самият. Звездният списък на клиентките му  расте и между тях се нареждат  Бианка Джагър и Катрин Деньов и още много други, обожаващи дрехите му дами.

А на Александър Ешкенази пък явно му е писано да открива звезди.  По-късно,  като главен режисьор на държавния телевизионен канал в Ница, отговаря за предаванията на много прочути  събития. Между тях е и кинофестивала в Кан. 

През 1985 година неговият екип  прави интервю със световно неизвестния и незабелязан от никого участник ,  Емир Костурица. Александър дори е упрекван от началниците си, че си губи времето с аутсайдери, само защото са от неговия край.
 



Два дни по-късно обаче, интервюто  става сензация, защото същия този непознат балканец с филма си  „Баща в командировка“ печели Златната  палма. Журналистите трескаво  търсят новата звезда на световния кинонебосклон, но Емир  вече си е заминал, убеден, че няма защо да остава в Кан, след като филма му така или иначе  няма да бъде забелязан и награден.

Веднаж Ешкенази вижда  на плажа  няколко виртуозно свирещи мургави музиканти. Влизали ли сте в студио пита ги и щом чува  отрицателния отговор, мигом  ги кани за снимки. И това са може би първите телевизионни кадри на които се появяват „Джипси кингс“ , преди да покорят световните класации.
Пак в негово предаване, в което се търсят млади таланти,  изгрява  звездата и на  Селин Дион.

Исак Гозес