Spiegel: Американски войници през 1945 г. са изнасилили 190 000 германки

Списанието подробно разказва конкретен случай през март 1945 г. в Шпрендлинген, в село близо до река Рейн. Тогава зверски са изнасилени майката Катарина и нейната 18-годишна дъщеря Шарлот.<br /> <br /> До неотдавна в групови изнасилвания са обвинявани само съветски войници в източната част на Германия. Истината се оказва доста по-различна и очертава зверското лице на войната.<br /> <br /> В края на войната около 1,6 милиона американски военнослужещи навлизат дълбоко в територията на Райха и се срещат на Елба с настъпващите части на Съветската армия. В САЩ с гордост наричат своите войници &bdquo;най-великото поколение&rdquo; (greatest generation). И у немците се създава позитивен образ за окупаторите: напети войници раздават дъвки на децата и предизвикват възторг у немските девойки с помощта на джаза и найлоновите чорапи.<br /> <br /> Мириам Гебхардт обаче подлага на съмнение разпространената версия за ролята на Америка в следвоенната история на Германия.<br /> <br /> <strong>Данни от католическия архив</strong><br /> <br /> В изследването си Гебхардт отделя специално внимание на изнасилените свои сънароднички от американски войници. Тя твърди, че до 1955 г., когато Германия отново придобива суверенитет, обект на сексуални посегателства са станали около 190 хиляди германки, като преобладаващо те са извършвани преди и непосредствено след края на войната.<br /> <br /> Авторката основно подкрепя своите твърдения със стотиците сведения, които събират баварските свещеници през лятото на 1945 г. Архиепископът на Мюнхен помолил католическите свещенослужители да събират информацията за придвижването на съюзническите войски и преди няколко години архиепископството публикувало извадки от своя архив.<br /> <br /> Например свещеник Михаел Мерксмюлер от село Рамзау, разположено не далеч от Берхтесгаден, на 20 юли 1945 г. е записал: &bdquo;Изнасилени са осем девойки и жени, някои пред очите на своите родители.&rdquo;<br /> <br /> Отец Андреас Вайнганд от малкото селце Хааг на Ампер, разположено северно от мястото на сегашното мюнхенско летище, записва на 25 юли 1945 г.:&rdquo;Най-печалното нещо по време на придвижването &ndash; три изнасилвания. Тяхна жертва станаха една омъжена жена, една самотна и една девойка на 16,5 г. Тези изнасилвания бяха извършени от много пияни американци.&rdquo;<br /> <br /> Отец Алоис Шимл от Моосбург записва на 1 август 1945 г.: &bdquo;По заповед на военните власти списък на обитателите с указване на тяхната възраст трябваше да бъде окачен на всеки дом. Не е трудно да се познае резултатът от тази заповед... 17 девойки и жени бяха откарани в болница &ndash; те бяха изнасилени веднъж или няколко пъти.&rdquo;<br /> <br /> <strong>Фантазии в стил мачо</strong><br /> <br /> Тези сведения заставят Гебхардт да сравни поведението на американските военни с ексцесиите от подобен род, извършени от войниците на Червената армия в източната половина на страната, където жестокостта, груповите изнасилвания и грабежите се явяват основна характеристика на съветската окупация в съзнанието на хората.<br /> <br /> Гебхардт обаче твърди, че извършените изнасилвания в Горна Бавария показват, че ситуацията в това отношение не се различава съществено от юга и запада на Германия.<br /> <br /> Тя също така счита, че по това време действали и сходни мотиви. Както и военнослужещите от Червената армия, така и американските войници са поразени от извършените престъпления от немците. Те се ожесточавали от безсмислената съпротива на германците, която водела до излишни жертви. В добавка били вбесени от заможния начин на живот в страната. И последно: американската пропаганда разпространява идеята, че немкините се отнасят с интерес към американските войници, което подхранва различни фантазии в стил мачо.<br /> <br /> След скандала в иракския затвор Абу Гариб и други военни престъпления, мнозина военни историци започнаха да гледат все по-критично на поведението на американските военни преди края на Втората световна война и началния следвоенен период.<br /> <br /> Проведените през последните години изследвания хвърлят светлина върху инциденти с участието на американски войници. Става дума за ограбване на черкви, разстрел на италиански граждани, убийство на немски военнопленници, а така също изнасилване на жени при навлизане на територията на Франция.<br /> <br /> Независимо от наличието на подобни факти, американците продължават да са считани незаслужено като много по-дисциплинирани в сравнение с войниците на Червената армия и френските военни. Именно на тези неверни представи Гебхардт хвърля предизвикателство.<br /> <br /> На основата на какви факти все пак историкът Гебхардт идва до извода за шокиращите цифри &ndash; 190 хиляди изнасилвания?<br /> <br /> <strong>Достатъчно ли са доказателствата?<br /> </strong><br /> Общата сума не е резултат от старателни изследвания в архивите на страната, защото те липсват. Това е по-скоро екстраполация. Гебхардт изхожда от статистиката, че онези 5% &bdquo;деца на войната&rdquo;, родени от неомъжени жени в Западна Германия и в Западен Берлин през 1945-а и близките няколко години, са резултат от изнасилвания, защото след това ражданията от самотни жени рязко намаляват. Това са 1900 деца от американски бащи. Гебхардт приема също, че средно на 100 случая на изнасилване се пада едно раждане. Така се получава числото 190 000, което е твърде хипотетично.<br /> <br /> Американският професор по криминалистика Робърт Лилли прави своя оценка, изучавайки случаите за изнасилване, които са разследвани от американски военни съдии. Към ноември 1945 г. документирано са извършени 11 хиляди сериозни престъпления от сексуален характер. Естествено е много повече, особено преди края на войната, изобщо да не са регистрирани.<br /> <br /> Гебхардт е права в едно отношение: прекалено дълго в историческите изследвания доминиращо положение заемаше идеята, че е малко вероятно американски войници да извършват изнасилвания, защото гладните немски жени сами искали да легнат с тях.<br /> <br /> Даже да се счете за малко вероятно, че американците са извършили 190 хиляди сексуални престъпления, трябва да се признае, че по отношение на следвоенните жертви на изнасилвания (несъмнено масов феномен в края на Втората световна война) не съществува &bdquo;никаква култура на паметта, никакво обществено признание, да не говорим за извинение&rdquo; от страна на насилниците, подчертава Гебхардт. И сега, 70 г. след края на Втората световна война, няма основания да се счита, че ситуацията в това отношение може да се промени в близко време.<br /> <strike><u><br /> </u></strike><strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><em><br /> </em><br />