Турция заплаши Гърция с окупация на гръцките острови в Егейско море. По-рано президентът Ердоган напомни на Атина за съдбата на гръцкото население на Измир, избито от турците.

Задръстванията на петролни танкери в Средиземно море също са част от конфронтацията между Анкара и Атина, която рязко ескалира през последната година. Колко голям е рискът страните да преминат към реални бойни действия?

„Който сее вятър, жъне бури! Или Гърция ще направи крачка назад и ще следва споразуменията, или Турция ще вземе необходимите мерки. Една нощ и неочаквано“, каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу пред репортери.

Турската страна е склонна към поетичната форма на заплахи. Що се отнася до нощното посещение, подчиненият цитира шефа. По време на посещение в Сърбия турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза: „Това не е сън. Ако съм казал, че можем да дойдем внезапно една вечер, това означава, че когато му дойде времето, можем да дойдем внезапно една вечер.

Турция няма да бъде спряна от факта, че островите са окупирани от Гърция. Ние ще предприемем необходимите стъпки в точното време. Може да се случи неочаквано и през която и да е нощ.”

Чавушоглу разви тази идея: Турция може да постави под въпрос суверенитета на гръцките острови в Егейско море с дела, а не само с думи за окупацията им от Гърция. Но само ако Гърция не откаже да поставя оръжието си върху тях.

Анкара няма да пренебрегне заплахите срещу нея, Атина трябва да спазва договореностите - или Турция ще вземе необходимите мерки, заключи Чавушоглу.

По-рано турското министерство на отбраната съобщи за прехвърлянето на бронирана техника от Гърция на островите Лесбос и Самос в Егейско море, които са със статут на демилитаризирани. Ердоган говори за същия "инцидент". Например, Атина „ще плати висока цена“, ако продължат да „провокират турските военни“.

„Искам да кажа на Атина само едно нещо: не забравяйте за Измир!”, каза още той по време на посещение на фестивала на авиацията, космонавтиката и технологиите, който се провежда в турския град Самсун.

И тук той прекали с високохудожествените метафори, тъй като само чисто административни пречки пречат на световната общност да признае т. нар. малоазийска катастрофа - избиването на населението в Мала Азия през 1922 г., като геноцид над гръцкия народ. Неговият връх е унищожаването на гръцкото население на град Смирна (сега Измир) от армията на Ататюрк.

Не е добра метафора, но Реджеп Тайип Ердоган е страстен човек. Освен това в Анкара се смята, че гърците от Мала Азия са се самоубили и са се издавили в Егейско море. Както преди това арменците.

Но какво е това, което толкова развълнува ръководството на Турция сега, когато те отново заплашват със война западната си съседка и друга членка на НАТО, подмятайки думи за геноцид?

През цялата изминала година Гърция провеждаше непрекъснати военни учения. Понякога самостоятелно, понякога в рамките на НАТО, а понякога с група за подкрепа, която ситуативно се развиваше върху обща враждебност към турците.

Това са Кипър, Египет, Израел и Армения. Основната причина за формирането на такъв невероятен съюз бяха плановете на Анкара да разработва газови находища в спорни води в Средиземно море, както и традиционните заплахи срещу Кипър.

А египтяните се намесиха и защото имат свои интереси в Либия, които се пресичат с турските. Грубо казано, маршал Халифа Хафтар е подкрепян в Кайро, докато Турция изпраща дронове на опонентите му.

По време на ученията си гърците едва не свалиха турски F-16 над Егейско море. Турският пилот тъкмо изпълняваше полетна мисия на НАТО и гръцката ПВО на остров Крит го „освети“ с радара на системата за насочване С-300. Отново поетизирани смъртни заплахи заваляха към Атина.

И сега гърците, заедно с египетските специални сили, тренираха десант (включително парашутен) и „случайно“ кацнаха на Лесбос и Самос, където хвърлиха и бронирани машини.

Лесбос и Самос, както и Додеканезите и Хиос са суверенна територия на Гърция. Но според Договора от Лозана и следващите му издания това е „демилитаризирана зона“, в която Атина може да държи само граничари.

В Егейско море няма напълно демаркирана граница нито по вода, нито по въздух. Големите и стратегически важни острови Лесбос, Хиос и Самос са разположени близо до турското крайбрежие на Мала Азия.

Невъзможно е да се разграничи водното пространство там по известните международни правила. Ако следвате морското правило 12 мили, основано на гръцкия суверенитет на островите, тогава Егейско море става гръцко езеро. Ако обаче се начертае линия от 12 мили, считано от турския континентален бряг, тогава островите ще бъдат заобиколени от турското водно пространство, връзката им с Гърция ще бъде унищожена.

Същата е историята с въздушното пространство, което се опитват да демаркират още през 30-те години (след това идват германците и италианците и не остава време за това).

В резултат на това гърците фиксират 6-милна зона на отговорност, което за Турция е повод за война. Не минава година без някой да бъде свален, което предопределя бурното търсене в двете страни на руски системи за противовъздушна отбрана като С-300 например.Между другото, бойният пилот Наил Ердоган, който е свален от гръцки “Мираж” през 1996 г., се смята за национален герой в Турция.

Малкият остров Агиос Ефстратиос се превърна в колективно гробище на гръцки и турски пилоти. Освен това в преобладаващата част от случаите става дума за т. нар. тактически провокации от страна на турците.

Техни Ф-16 летят в гръцката зона на отговорност, която Анкара смята за своя. Преди появата на руските системи за противовъздушна отбрана сред гърците всичко това завършваше с класически въздушни битки. Сега е достатъчно да осветите турския изтребител с радар, така че да отиде на изток с пълна тяга. След това от Анкара започват викове като „ще слезем през нощта“ и „ще повторим Измир“.

Разбира севъзможността за широкомащабна война между две страни-членки на НАТО е минимална. От друга страна, сега много от това, което преди беше невъзможно, стана възможно. Има мнение, че събитията в Украйна са убедили Анкара в слабостта на НАТО и подобно впечатление може да провокира турците да прокарат силово решение, ако не в Егейско море, то около спорните газови находища в Средиземно море.

Докато Атина се разкъсва между изпълнението на задълженията си в рамките на Северноатлантическия алианс (включително доставката на оръжия за ВСУ) и опитите да поддържа паритет в Егейско море, Анкара се държи доста агресивно.

Да, турските лидери и дипломати отдавна и редовно използват богато украсена ориенталска реч (все пак министър Чавушоглу е един от идеолозите на пантюркизма и неоосманизма, което предполага връщане на земите на бившата Османска империя на Балканите). Но с всеки нов инцидент в Егейско море или във въздушното пространство над островите, тяхната реторика става все по-опасна.

Гърците мълчат, въпреки че и те се въртят около реваншизма. „Малоазиатската катастрофа“ от 1922 г. вече се е превърнала в елемент от етнографията и кулинарния туризъм за последните деветдесет години: всички имена на ресторанти и местни ястия, съдържащи думата „полис“, се отнасят до културата на гърците от Мала Азия („Градът” разговорно се е наричал само Константинопол).

Оцелелите през 1922 г. малоазийски гърци заминават не толкова за Гърция, колкото за Европа и САЩ (Онасис е пример за това) и никога не са имали силно влияние върху външната политика на Атина. Но споменът остава.

Между другото, наскоро Гърция се противопостави на въвеждането на таван на цените на руския петрол, не защото обича Русия, а защото гръцкият танкерен флот транспортира този петрол.

А създаденото задръстване на Босфора, организирано от турските власти, удари точно доходите на Гърция. Показателно е, че се случи в разгара на поредното избухване на конфликта за островите в Егейско море.

Няколко години между Турция и Гърция изобщо не са провеждани консултации по въпроса за Егейско море. Те уж бяха подновени през януари тази година, но до лятото бяха прекъснати поради редовните инциденти.

Конфликтът изглежда неразрешим, ако оперираме с обичайните дипломатически норми. Просто географията на спорния регион е такава, че обичайните норми на международното право там не работят.

В такива сложни случаи трябва да търсите нестандартни методи като демилитаризация на островите. Но в такъв случай трябва да се демилитаризира част от континенталното крайбрежие на Турция, а Анкара никога няма да се съгласи с това.

Търсенето на нещо друго нестандартно е затруднено и по национално-исторически и етнически причини. Отделна история е кризата с бежанците от Азия и Африка, в резултат на която Егейските острови се превърнаха в огромна база за прекачване, а мафията се интернационализира. Но това е върхът на айсберга, под който все пак си остават историческите амбиции. Които рискуват да прераснат в истински сблъсъци.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук