Вероятно сме достигнали най-високата точка на големия алианс, за да победим Русия в Украйна. През следващите месеци отношенията между украинското ръководство и външните му поддръжници ще се обтегнат, а виновникът ще бъде икономическата болка, изострена от войната, пише Андрю Ексъм в материал за theatlantic.com, цитиран от Труд бг.

Когато нашите деца и внуци изучават този конфликт, те ще се удивят на скоростта и дързостта, с които западните сили - Европа и САЩ преди всичко - се мобилизираха, за да въоръжат украинския народ пред лицето на натиска на Русия.

В рязък контраст със Зимната война от 1939-1940 г., когато Русия нахлу във Финландия и различни западни сили бяха ограничени и колебливи, преди да предоставят своята само символична помощ на финландците, европейците сега се отказаха да предоставят смъртоносна помощ за украинците.

И това наистина е смъртоносна помощ, и което ме учудва, след като имах нещастието да помогна (Андрю Ексъм е бивш офицер от американската армия - б. р.) за прекратяването на конфликта между съюзническите и руските операции в Сирия от 2015 до 2017 г., когато направихме изключителните усилия, за да избегнем убийството на руснаци, от страх да не започнем Трета световна война.

Междувременно днес изпращаме на украинците едни от нашите най-модерни системи за противотанкови и противовъздушни оръжия с изричната цел да убият колкото се може повече руснаци.

Не само САЩ, но Обединеното кралство, Холандия и Швеция - Швеция! - бързо предоставиха противотанкови оръжия. Междувременно Швеция и Финландия изглежда вероятно ще се присъединят към НАТО (и след като изискванията на Турция за продажбата на оръжие и кюрдите бъдат изпълнени).

Забележителният западен отговор потвърждава степента на погрешните изчисления на руския президент Владимир Путин, но също така е в рязък контраст с начина, по който Западът се справи с предишни руски военни офанзиви в Грузия през 2008 г. и в Украйна през 2014 г.

Във всеки един от тези конфликти, европейските държави се колебаеха, преди да наложат каквито и да било санкции на Русия. Това нежелание да се предприемат каквито и да било действия почти сигурно е информирало руските анализатори за техните сметки преди тази последна офанзива.

Войната обаче се проточи с месеци и не показва признаци скоро да спре. Както отбеляза британският стратег Лорънс Фрийдман, можете да откриете очертанията на това, с което Русия може да се задоволи в речта на Путин от 9 май в чест на победата на съюзниците във Втората световна война:

защитата на Крим; нищо, което би могло да се охарактеризира като украинска агресия в региона на Донбас; и гаранцията, че Украйна няма да разполага с ядрени оръжия на своя земя.

Но е малко вероятно Украйна, в крайна сметка, да се задоволи с някакви териториални отстъпки. Украинците също трябва да усетят, независимо от последните си загуби, че все още могат да спечелят тази война.

Така Украйна продължава да натиска западните си съюзници за още повече подкрепа. Това, което иска сега обаче, е подкрепата, от която ще се нуждае не само, за да устои на руския напредък, но и да си върне територията и да се дуелира с мощната руска артилерия.

Администрацията на Байдън е по-неохотна да предостави тази помощ и е трудно да се види, че и другите страни са също много по-напред от американците.

Една голяма причина за това нежелание е, че икономическите разходи на войната започват сериозно да безпокоят американските и други западни политици.

Инфлацията в еврозоната стига до 8,1% за годината, докато в САЩ инфлацията взе своя връх от 4 десетилетия насам.

Водещите икономисти се тревожат за рецесията през следващата година, докато бизнес лидерите, с които разговарям, се притесняват, че тя може да пристигне по-рано.

Войната на Путин срещу Украйна не причини цялата тази болка в глобалната икономика, но със сигурност не помага и изигра огромна роля в тази болка, която ще изпитаме в глобалното предлагане на храна.

Цялата тази болка прави това наистина ужасно време да бъдеш демократично избран действащ президент почти навсякъде по света и е много добър момент да бъдеш популист.

Неотдавнашните избори в Колумбия, Франция, Австралия и Германия илюстрираха препятствията, пред които са изправени както действащите, така и основните партии.

Двойният натиск върху болната икономика и нарастващия популизъм ще бъдат в съзнанието на западните лидери, вземащи решенията, докато се борят с войната, която ще продължи да оказва влияние върху водещите световни икономики.

Поради тази причина разговорите между Украйна и нейните поддръжници в чужбина вероятно ще стават все по-трудни, а не по-лесни с напредването на годината. Украйна ще бъде подложена на по-голям натиск и не само от Хенри Кисинджър, за да отстъпи част от територията си и да позволи на Русия да запази имиджа си.

Дори прибързаното прекратяване на конфликта обаче изглежда малко вероятно да спре хлъзгането на света към по-голяма икономическа болка.

Войната на Путин, разбира се, няма нищо общо с китайската политика на нулева толерантност към Covid-19 или за ефективността на пристанищата по Западното крайбрежие.

И все пак войната, като всички войни, пленява въображението на зяпачите по начин, по който пристанищните операции изглежда никога не правят.

Мрънкането в западните столици за продължителността на този конфликт ще продължи и меденият месец, на който лидерите на Украйна се радваха със Запада, скоро ще приключи.

Русия ще забележи и ще се зарадва от нарастващите пукнатини между Украйна и нейните поддръжници. Но Путин не трябва да се утешава твърде много от това, което вижда.

Санкциите, пред които е изправена неговата страна, са уникални и няма никаква вероятност те да изчезнат бързо, независимо дали САЩ изпращат ракети с дълъг обсег или просто ракети с по-малък обсег на Украйна.

Русия е в състояние да поеме огромна болка на бойното поле, но въпреки незначителните териториални придобивки, нейното стратегическо положение няма да се подобри.

Украйна, от своя страна, може да реши, че въпреки едно неспокойно примирие до ранната есен може да не е приемливо и окончателно решение, но то все пак ще u позволи да укрепи своята отбрана на изток, където теренът е благоприятен руската броня и артилерия, и да преоборудва своите собствени изтощени бойни единици.

Това примирие също би дало на бруталните санкции срещу Русия повече време за да натежат в умовете на руските лидери. И примирието, макар и временно, без съмнение ще бъде тихо приветствано в западните столици.