Изследователят Йорген Брьонлун умрял от студ и глад по време на експедиция в Гренландия. 

Когато полярният изследовател Йорген Брьонлун лежал премръзнал и гладен в студена гренландска пещера, той размазал черно петно мастило под последната записка в дневника си. 

Изследователи аналризирали последното, написано от него и научили плашещи подробности от последните часове живот на полярния учен. 

През 1906 година експедиция от Дания се отправила да изследва последните ненанесени на картата региони от Гренландия. 

Изследователите се разделили - група от трима души, в която влизал и Брьонлун тръгнала да обикаля северо - източно крайбрежие.

През лятото на 1907 година ледът се разтопил и групата не могла да се върне обратно. 
Учените разтурили лагера, очаквайки ледът да се образува отново. 

Ставало все по-студено, свършвали и запасите, обувките им се износвали. 

В дневника си Брьонлун пише: "Нямаме нито храна, нито обувки, а до кораба са няколкостотин мили. Шансовете ни да оцелеем са наистина нищожни."

Изследователите започнали да ядат изтощените кучета от впряговете. С почти босите си, измръзнали крака те преодолели 260 км за 26 дни. Но това се оказало недостатъчно. 

Брьонлун починал през 1907 година и бил последен от загиналите членове на групата и единствен, чието тяло било намерено. 

"Стигнах до това място под подтискащата луна и не мога да продължа да ходя заради премръзналите си крака, но и заради тъмнината. Телата на останалите се намират насред фиорда", гласят последните редове в дневника на учения, които са публикувани през 1908 в Scottish Geographical Magazine.

На последната страница на дневника под тези записки било открито черно, голямо петно. 

Още през 1993 година учените опитвали да си изяснят произхождението на това петно. 
Но заради отсъствие на инструменти, с помощта на които да направят анализ на веществото до атомно ниво, учените не могли да разгадаят естеството на петното. 

Ново изследване, публикувано в списание Archaeometry разрива, че в състава на петното влизали запалена гума, масла и фекалии.

Учените смятат, че измъченият полярник опитвал да запали лампата с всички възможни подръчни средства. 

Възможно е да се опитвал да използва дори собствените си екстременти. 

След като не успял да запали лампата, а после и огън, Брьонлун просто се завил с кожено покривало и умрял. 

В наши дни дневникът му се пази в Кралската библиотека в Копенхаген, а лампата му е намерена през 1973 година и е предадена на Арктическия институт в Копенхаген. 

Превод БЛИЦ