Първите сезонни оценки за зимата на 2026–2027 година започват да очертават интересна картина за Европа и особено за Балканския полуостров.
Основната причина е възможното формиране на силно, а дори и т.нар. „Супер Ел Ниньо“ в тропическата част на Тихия океан – климатично явление, което оказва влияние върху атмосферната циркулация в голяма част от света и може да доведе до съществени промени в зимните метеорологични модели, пише meteobalkans.
Според първите сезонни сценарии и аналогови анализи, базирани на исторически случаи на силно Ел Ниньо, се наблюдава тенденция към по-снежна зима в части от Централна и Югоизточна Европа. Данните сочат повишена вероятност валежите от сняг да бъдат над климатичната норма за периода 1991–2020 г.
Анализът на прогнозните отклонения в снеговалежите за периода декември 2026 – февруари 2027 г., основан на сходства със силните епизоди на Ел Ниньо през 1982/83, 1997/98 и 2015/16 г., показва интересен контраст между различните региони на Европа. Докато в части от Великобритания, Скандинавия и северните райони на европейска Русия се очакват по-малко снеговалежи от обичайното, в Централна Европа, Карпатите и Балканите сигналът за увеличена снежна активност е значително по-изразен.
Особено внимание привлича районът на Източното Средиземноморие. Балканите, Гърция и Турция попадат в зона с положителни аномалии на снеговалежите, което означава по-висока вероятност за по-чести и по-интензивни зимни процеси. Ако тази тенденция се запази и през следващите месеци, някои райони могат да отчетат значително повече сняг спрямо средните стойности за последните десетилетия.
За България първите индикации също са благоприятни за любителите на зимата. Планинските райони на Рила, Пирин, Стара планина и Родопите могат да се окажат сред местата с най-голям потенциал за по-сериозни снеговалежи през зимния сезон. Не е изключено и увеличаване на броя на зимните средиземноморски циклони, които често носят значителни снеговалежи в страната.
Някои от моделите дори допускат възможност за по-чести студени нахлувания към Югоизточна Европа, което би увеличило вероятността за зимни обстановки не само в планините, но и в отделни низинни райони на Балканите.
Важно е обаче да се подчертае, че това не е конкретна прогноза за времето, а дългосрочна сезонна оценка. Тя се базира на математически модели, климатични зависимости и аналогови сценарии, които дават информация за вероятните тенденции, но не могат да предвидят с висока точност как ще протече зимният сезон месеци предварително.
Поради големия времеви хоризонт несигурността остава значителна и прогнозната картина може да претърпи съществени промени през следващите месеци. Затова настоящите данни трябва да се разглеждат като възможен сценарий за развитието на зимата 2026–2027 г., а не като сигурна прогноза.
Следващите сезонни анализи и актуализирани климатични модели ще покажат дали сигналът за по-снежна зима в България, Гърция и Балканите ще се засилва или постепенно ще отслабне с наближаването на новия зимен сезон.
