Малцина ще бъдат шокирани да научат, че Часовникът на Страшния съд е по-близо до полунощ от всякога, отчасти поради потенциалната конфронтация между Китай и Съединените щати, надвиснала заради предложената от Доналд Тръмп блокада на Ормузкия проток.
Но дори човечеството да успее да избегне тройната заплаха от изменението на климата, катастрофа, предизвикана от изкуствен интелект, и ядрена война, нашият свят все пак ще се изправи пред своя край.
Бюлетинът на атомните учени създава Часовника на Страшния съд през 1947 г., за да служи като предупреждение за заплахата от апокалипсис, причинен от човека. Неизбежният естествен край за целия живот на Земята обаче наближава, независимо от нашите действия, съобщава Daily Star. Според изследователите Казуми Озаки и Кристофър Т. Райнхард този край ще дойде значително по-рано от прогнозираното досега.
Преди приблизително 2,5 милиарда години земната атмосфера е съдържала много малко кислород, но появата на нова форма на живот, която произвежда кислород като страничен продукт, напълно променя ситуацията.
Така нареченото Оксидационно събитие унищожи почти всеки жив организъм на планетата по това време, създавайки силно наситена с кислород и – както подчертаха Озаки и Райнхард – дистанционно откриваема биосфера.
Тази богата на кислород среда, на която разчитаме, обаче не е непременно постоянна. Използвайки данни от Института по астробиология на NASA, Озаки и Райнхард изчислиха, че „датата на изтичане“ на нашата атмосфера ще настъпи много по-рано от очакваното.
„В продължение на много години животът на земната биосфера се обсъждаше въз основа на постоянното увеличаване на слънчевата светимост“, обясни Озаки, водещият автор на изследването.
Новото изследване показва, че предишните оценки, предсказващи, че нашата планета ще стане необитаема за живот, какъвто я познаваме, след около два милиарда години поради промени в състава на нашата родителска звезда, са били значително завишени.
Въпреки това, няма непосредствена причина за безпокойство. Проучване, публикувано в научното списание Nature Geoscience, предполага, че вместо два милиарда години, имаме все още доста комфортен един милиард години. Компютърната оценка на NASA поставя неизбежното ни изчезване около 1 000 002 021 година.
Нека си представим за момент, че човечеството успява да преодолее разрушителните си тенденции и да се обедини, за да намери решение на изменението на климата. Хората в това далечно бъдеще може би ще имат някакви средства или да коригират ситуацията, или да избегнат проблема.
Учените уточниха: „В момента фотосинтетичната биосфера на Земята поддържа големи нетни потоци от O2 [диоксид] в системата океан-атмосфера... което води до това, че съвременната атмосфера е приблизително 20% O2 по обем.“
Озаки и Райнхард добавиха: „Въпреки това, самото наличие на кислородни фототрофи [растения и микроорганизми] може да не е достатъчно, за да се поддържа силно наситена с кислород атмосфера.“
„Общоприето е, че съдържанието на O2 в земната атмосфера е било значително по-ниско от днешното през по-голямата част от историята на Земята и че съвременните атмосферни нива на O2 са се развили едва след появата на сухоземните растения, които са еволюирали, за да ускорят геохимичния цикъл на жизненоважни елементи (предимно фосфор) в повърхностните среди на Земята.“
Очаква се Слънцето да се увеличи по размер през следващите милиарди години, излъчвайки повече топлина и правейки Земята все по-непригодна за живот.
С промяната в поведението на Слънцето, учените прогнозират, че водата все повече ще се извлича от земната повърхност и ще се издига в горните слоеве на атмосферата. Това ще доведе до катастрофален край на богатите на кислород условия, на които разчитаме.
Те отбелязаха още, че предложената от NASA инициатива Large Ultraviolet Optical Infrared Surveyor (LUVOIR) ще ни позволи да наблюдаваме подобни трансформации на далечни планети, потенциално улавяйки началото и края на живота на други светове.
Превод и редакция: БЛИЦ
