„Либералните“ медии в САЩ станаха слуги на властта, средство за нейното самозаслепяване и самооглупяване. Преди време недоволните привърженици на Бърни Сандърс нарекоха Си Ен Ен Клинтън нюз нетуърк (Kлинтънова новинарска мрежа).


Когато през есента Хилъри водеше в анкетите на Cи Ен Енс двуцифрена преднина, само шепа по-обективни наблюдатели прогнозирахме победата на Тръмп. Когато тя дойде, „либералните“ медии отказаха да признаят собствената си неадекватност и се юрнаха да омаловажат и отричат резултата от изборите. Заедно с разузнаването те станаха ударен юмрук на преврата на върхушката на Демократическата партия начело с Обама срещу законно избрания президент.

Как се стигна до това печално положение? Читателите си спомнят как громях американското неоконсервативно движение, консолидирано по времето на Буш II, за неговия революционен, болшевишки характер. Имах предвид изключителната увереност в моралната му правота, централната роля, която приписва на революционния партиен авангард и пропагандата за овладяване на масите, презрението му към законността и демокрацията, към порядъчността и истината, която не служи на целите му, нетолерантността му към опонента, огромният му хъс да мрази и демонизира. Последният създава облика на десните медии – царството на медийни екстремисти като Ръш Лимбо и Бил О’Райли, радиото на омразата. Гъделичкайки расизма и други предразсъдъци на необразованите, републиканците държат в подчинение големи маси против техния интерес. Тази медийна култура създаде и феномена Тръмп.

Но как стана, че смъртните врагове на неоконсерваторите – „либералите“ на Обама и Хилъри и принципните антиподи на десните радиоточки на омразата – „либералните“ медии като Cи Ен Ен, „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтън пост“ – се превърнаха в своята противоположност?

Демократите загубиха шанса да стъпят на прогресивна платформа, съзвучна с настроенията на мнозинството американци, когато скършиха гръбнака на народния трибун Бърни и издигнаха за кандидат-президент номенклатурната марионетка Хилъри, превърнала се в знаме на статуквото, на олигархията и от двете партии. Коалицията на Хилъри прикриваше истинския си характер с масирано използване на „оръжия за масово баламосване“ – абсолютизирането на проблемите на жените, малцинствата, дискриминацията, политкоректността и всичко, което служи да замъглява класовото съзнание. Тръмп е женомразец, шовинист, антимюсюлманин – нищо, че изразява душата на работническата класа от Ръждивия пояс, сърцето на Америка. В арсенала бе включена и „руската опасност“, наследена преди време от неоконсервативните чиновници в Държавния департамент, заварени и неразчистени от Обама.

С унищожаването на Бърни демократите „либерали“ се превърнаха в олигархична сила, знаеща, че може да дойде и да се закрепи на власт само с лъжи и манипулации. Лъсна с пълния си блясък и лицемерието на Обама. Беше ми ясно, че такава олигархична групировка не може да пребори популиста Тръмп, отхвърления от своя партиен елит селски цар, свинаря Ивайло. Но колко по-добре щеше да е популизмът да бе победил в лицето на Бърни, не на Тръмп – и то беше напълно възможно и твърде вероятно до злополучната конвенция на демократите! След разгромната си загуба шокираните „либерали“ нямаха сила да потърсят причините в собствения си дом, а тръгнаха да громят въображаеми външни врагове.

Тези процеси съвпадаха с нарастването на икономическата поляризация и съсредоточаването на необятна власт в ръцете на финансовата олигархия, контролираща с даренията си традиционните партии. И с разпадането на новинарския пазар под натиска на социалните медии и интернет, колапса на печатната реклама и обезценяването на новините и коментарите. Отгоре – фанатизираните „либерални“ апаратчици, и зад кулисите – спонсорите им, господарите на Вселената от „Уолстрийт“. Отдолу – съкращаваните и мачкани от изнервени издатели и редактори журналисти, деморализирани и готови да се откажат от първородството си за паница корпоративна леща.

Не всички журналисти се продадоха – героят от аферата „Уотъргейт“, ветеранът на разследващата журналистика Боб Удуърд онзи ден каза, че „документът“ за руския компромат срещу Тръмп е фалшификат, който не трябвало да се публикува. Но такива като него и като Глен Грийнуолд с блестящото разследване от 11 януари на механизмите на появата на руския компромат в медиите са малцина.

Месец след като и „Вашингтън пост“ писа, че бившият британски дипломат Чарлз Мърей твърди, че имейлите на демократите, разгласени от „Уикилийкс“, не са хакнати, а са им предадени от вътрешен човек от демократическия лагер, отвратен от начина, по който постъпиха с Бърни, нито един западен журналист не потърси Мърей за интервю. Разбира се, той се появи по RT. Показанията му се подкрепят и от самия Асанж.

За медиите професионалният позор има и тежки финансови следствия. Миналия месец собственикът на “Ню Йорк таймс“опразни осем етажа в небостъргача си в Манхатън. От пролетта на служителите на вестника се предлага напускане срещу известно заплащане. Стотици хиляди американци, хора от цял свят спират да купуват корпоративните медии и търсят информация само от независими източници в интернет.

Тръмп отколе се жалваше от медиите, а сега безцеремонно ги подминава и си говори с обществеността с туитове.

За нас, българите, превратът срещу Тръмп, включително медийният компонент, напомня преврата срещу Орешарски от лятото на 2013 г. Тогава бях шокиран от болшевишките пропагандни похвати на превратаджиите – омразата, аморализма, ирационализма, лицемерието. Само нямаше български Тръмп, който да им се опълчи. Надявам се като президент Радев да продължи да бъде вежлив, но безкомпромисен с гербероидните медии като на първата си пресконференция след победата.

Логиката на българското дясно е правдиво отражение на логиката на американското дясно; партийният, държавен и олигархичен диктат над българските медии е като тоя над американските. В допълнение имаме влиянието на американските и други западни „пропаганди“ у нас. Имаме незабравени коленопреклонни навици от време оно като във фарсовото отразяване в изданията на „Капитал“ на учредяването на „Да, България“. Заплахата от уволнение, бедност и маргинализация тегне над българските журналисти, както и над американските.

Отвращението към придворните медии в България, както и в САЩ, е вече значително, и то е сред причините за стремителния колапс на ГЕРБ от края на лятото насам. Важна е промяната на международния климат с победата на Тръмп. Тези и други фактори тепърва ще определят промените в медийното ни пространство. Новото правителство трябва да действа бързо и решително, макар в рамките на закона. Не можем да позволим повторение на 2013 година.

Валентин Хаджийски, "Труд"