Страните от НАТО решиха да адаптират своите възпиращи и отбранителни способности в отговор на модернизацията на руските оръжейни системи, пише немският Süddeutsche Zeitung.

Според Йенс Столтенберг партньорите от алианса се съгласиха да предприемат допълнителни стъпки за осигуряване на надеждно и ефективно възпиране на Русия, значително изпреварваща НАТО в областта на хиперзвуковото оръжие, пише "Поглед инфо".

Срещата на НАТО трябваше да се проведе в Тирана, столицата на Албания, а министрите на отбраната на Алианса обсъждаха и планираха мащабна реакция на разполагането от страна на Русия в Европа на крилати ракети, способни да носят ядрени заряди, пише немският Süddeutsche Zeitung.

Поради пандемията срещата на тридесетте министри се проведе под формата на видеоконференция, но основната точка в дневния ред остана „адаптиране на сдържащия и възпиращия порядък“, се казва в статията.

Независимо от това, министрите имаха друга тема за обсъждане, поради факта, че Доналд Тръмп не обсъди намерението си да изтегли от Германия почти 10 хиляди американски войници, нито с Берлин, нито със седалището на НАТО. Съобщението на американския президент за решението му накара европейците да се притесняват, че могат да бъдат объркани от подобни изявления за Афганистан.

Срещата на върха, която се планираше да се проведе в Тирана, трябваше да бъде знак за солидарност, но Тръмп постави под въпрос лоялността към съюза на най-важния член на военната сила на НАТО. В резултат основната тема на срещата - необходимостта да се даде отговор на модернизацията на руския ракетен арсенал - се измести на заден план, пише немският вестник.

На пресконференцията след срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи малко подробности. Според него алиансът се съгласи да предприеме "допълнителни стъпки" за "осигуряване на надеждно и ефективно възпиране". Адаптирането може да означава например, че НАТО ще провежда повече учения и учебни тревоги, включващи ядрени бомбардировачи.

В същото време Столтенберг подчерта, че алиансът се стреми да избегне надпреварата във въоръжаването. НАТО е готов за диалог и, „за разлика от Русия, няма да разполага наземни ядрени ракети със среден обсег в Европа“.

Както припомня изданието, според оценките на един от висшите служители на НАТО, по отношение на ракетите с малък и среден обсег Москва значително превъзхожда алианса. Загрижеността на партньорите в НАТО е причинена не само от крилатите ракети 9M729 с обхват до 2 хиляди км.

Не толкова отдавна Русия публикува ядрената си доктрина, одобрена от президента Владимир Путин, която поне съдържа коментар, че при определени обстоятелства Русия може да използва ядрено оръжие, за да сложи край на войната с помощта на традиционните оръжия или да избегне развитието на регионален конфликт преди размяната на удари със САЩ

В отговор на заплахата от крилатите ракети 9M729, които могат да достигнат почти навсякъде в Европа, министрите на отбраната на НАТО взеха поредица от решения през февруари.

Сега началниците на генералните щабове адаптираха тези планове, като взеха предвид общата модернизация и натрупването на оръжия от руските въоръжени сили. И така, наскоро Столтенберг обърна внимание на новите ракети с далечен обсег, ракетите с въздушно базиране, дроновете и мощните кибер оръжия като елементи на руския арсенал.

Москва инвестира толкова много в хиперзвукови ракети, че дори САЩ изостават от нея, подчертава изданието. Според НАТО в края на 2019 г. първият полк получи хиперзвукови ракетни системи „Авангард“. Брюксел смята, че е "практически невъзможно" да се защитиш от такова оръжие.

Това се дължи на скоростта, превишаваща 20 маха, ниската височина на полета и способността на новите ракети да маневрират. Според анализа на НАТО руските ракети с малък обсег на първо място са били замислени като заплаха за критичната инфраструктура, следователно е необходимо да се осигури по-добра защита от нападения срещу значителни военни бази и пристанища, такива като немския Бремерхафен.

Според дипломата, запознат с плановете на съюза, посланието, адресирано до Русия, е: „Стига значи стига“ Освен военните способности, възпирането включва и волята за използването им, ако е необходимо, отбелязва немският вестник. В този смисъл изявленията на Тръмп не помагат на НАТО. Освен това между европейските съюзници няма единство по отношение на това колко твърдо трябва да реагира алиансът на действията на Владимир Путин, пише Süddeutsche Zeitung.

Очаква се НАТО по-често да изпраща в европейски води подводници с крилати ракети с морско базиране, оборудвани с ядрени оръжия, а също така ще разчита на високоточни ракети с голям обсег на действие. Освен това американските бомбардировачи B-52, способни да носят ядрени заряди, ще могат по-често да се вдигат във въздуха.

В същото време ще се подобри и отбранителната способност на съюза в областта на традиционните оръжия. Според Столтенберг много страни от НАТО ще инвестират в американските ракетни системи Patriot, както и в европейските системи за SAMP/T, които имат не толкова голям обсег и могат да се използват, преди всичко, за защита на критичната инфраструктура. В допълнение, Столтенберг говори за оборудване на бойни самолети от пето поколение, се отбелязва в статията.

Много страни от НАТО вече са закупили изтребители-бомбардировачи F-35, най-модерният военен самолет в момента, който Берлин отказа да закупи. Те подчертават, че контролът върху въоръженията е част от новата концепция. НАТО също реши да засили образованието и обучението за общовойсковите съединения.

Както отбелязва немският вестник, за алианса взетите решения са значителна стъпка, въплъщаваща военните планове за цялото трансатлантическо пространство, одобрени на срещите на върха във Варшава през 2016 г. и в Брюксел през 2018 г.

Разбира се, Балтийските държави и Полша са особено застрашени, но Москва проявява военна активност както в Северна Европа и в северните райони на Атлантическия океан, така и в Черноморския регион и Средиземно море. Според бившия помощник генерален секретар на НАТО по отбранителната политика и планирането Хайнрих Браус, „има много региони, където са възможни кризи или сблъсъци“.

Доработената концепция трябва да помогне на върховния главнокомандващ на НАТО генерал Тод Уолтърс при планирането. На първо място е важно военният персонал и военната техника да са способни на бързо разгръщане. Според Браус европейците твърде бавно развиват военната мобилност. Според него в бюджета на ЕС до 2027 г. трябва да се отделят повече от планираните €1,5 млрд за укрепване на мостове, пътища и железници, пише Süddeutsche Zeitung.